Определение № 1928 от 19.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1928 гр. Варна, 18.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500924 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по подадена частна жалба от Б. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Д.“ №*, против Определение №4173/05.04.2023г. по гр.д.№20223110112525 по описа на РС Варна, с което поради неотстранени нередовности производството по делото е прекратено в частта по предявения от жалбоподателя срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2) 25,00 лв. удържана такса от банка „ЦКБ“ АД за обработване на запор; 3) 212,60 лв. изтеглени от сметката на ищеца от ЧСИ по ИД № 20228920400879 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892; 4) 5,00 лв. такса за банков превод на сумата от 212,60 лв.; 5) 28,00 лв. съставляващи сбор на седем месечни такси за „дотаксуване по поддръжка по запорирана сметка от банка „ЦКБ“ АД“; 6) както и бъдещи последващи такси, на основание чл. 129, ал.3 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт с твърдения, че в исковата и уточняващите молби ясно е посочено, че с оглед акцесорния им характер заплатените в изпълнителното производство разноски в общ размер на 270.60 лева са дължими от ответника на отпаднало основание поради погасяване по давност на главното вземане от 75 лева. Поддържа се, че жалбоподателят не разполага с възможност да установи кой реално е усвоил посочените суми и се обогатил за негова сметка, но се настоява, че той е обеднял с тази суми в хипотезата на отпаднало основание. Излага се, че не е налице неяснота на исковата молба и няма пречка да се даде ход на делото, съответно да се реши спорът, като по време на процеса да се изясняват фактите и обстоятелствата от значение за основателността на иска.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен 1 интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

ВРС е сезиран с иск на Б. И. Б. против “Водоснабдяване и канализацияВарна“ ООД, който въпреки непрецизния петитум се квалифицира като такъв по чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на сумата от 75 лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело №20228920400879 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано по изпълнителен лист от 30.08.2019г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №12243/2019г. по описа на ВРС.

В исковата молба се твърди, че въз основа на сключено с ответника споразумение ищецът доброволно е заплатил вземанията по заповедта, с изключение на това за съдебно-деловодни разноски в размер на 75 лева, тъй като не е дал повод за завеждане на заповедното производство. Счита вземането от 75 лева за погасено по давност с кратката тригодишна давност, считано от датата на плащането, имащо значение на признание, прекъсващо давността. Моли за признаване за установено, че задължението за разноски е погасено по давност, за прекратяване на изпълнителното производство, обезсилване на изпълнителния лист, евентуално за издаване на обратен изпълнителен лист.

С разпореждания от 20.09.2022 г., 17.11.2022 г., 28.11.2022 г., 13.02.2022 г. и от 27.02.2023 г., производството по делото е оставяно без движение, а на ищеца са давани подробни и мотивирани указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба, като на ищеца е разяснена и възможността за ползване на безплатна адвокатска защита.

С молба от 30.09.2022г. ищецът обосновава твърдението си за приложимост на кратката давност с акцесорния характер на вземането за разноски спрямо главното задължение, имащо периодичен характер, като цитира задължителна практика, която счита за приложима.

С молба от 25.11.2022г. ищецът уточнява, че сумата от 75 лева е събрана принудително в изпълнителния процес чрез налагане на изпълнителен запор на банкови сметки. Излага, че не е в състояние да посочи датата, на която му е връчена заповедта за изпълнение и дали същата е влязла в сила. Формулира установителен петитум за недължимост на вземането, макар непрецизно формулиран като иск за установяване на факта, че вземането е погасено по давност.

С молба от 05.12.2022г. в изпълнение на указанията за вида на търсената защита ищецът изменя иска по основание и петитум, като формулира осъдителна претенция за заплащане на сумата от 75 лева, дължима на отпаднало правно основание поради погасяването й по давност, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, ведно с всички суми, които са събрани по изпълнителното производство (такси по изп.дело, такси по запорни съобщения, банкови такси и др.), без последните да са индивидуализирани по размер.

Във връзка с указанията за уточняване на нововъведеното вземане по размер е депозирана молба от 20.02.2023г. от ищеца, в която уточнява, че предявените осъдителни искове са два: 1./ за сумата от 75 лева с правно 2 основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и 2./ за сумата от 191 лева с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД. В молбата липсват изложени твърдения за фактическото основание на новопредявения деликтен иск, а по отношение на размера му е налице противоречие между обстоятелствена част (266 лева) и петитум (191 лева). Посочено е, че сумата от 191 лева включва 212 лева, изтеглени от ЧСИ (без да се сочи основанието за плащането), 25 лева удържана такса от Банка „ЦКБ“АД за обработване на запор, 5 лева такса за превод на изтеглените 212 лева от ЧСИ и шест месечни такси по 4 лева на месец за дотаксуване по поддръжка по запорирана сметка от „ЦКБ“АД. Аритметичният сбор на посочените компоненти възлиза на 266 лева.

По повод дадените указания за уточняване основанието и размера на иска по чл.49 от ЗЗД и за заплащане на държавна такса по него в размер на 50 лева, е постъпила молба от 07.03.2023г. от ищеца, в която се отказва от иска по чл.49 от ЗЗД. Уточнява, че размерът на разноските в изпълнителното производство е 270.60 лева, формиран като сбор от посочените по-горе суми и седма месечна такса от 4 лева за поддръжка за запорирана сметка в „ЦКБ“АД. Поддържа, че тъй като тези такси са акцесорни на сумата от 75 лева, същите се дължат от ответника на същото правно основание, а именно чл.55 от ЗЗД, тъй като са иззети от ищеца незаконосъобразно на отпаднало основание поради изтекла давност. Формулиран е окончателен петитум за присъждане на сумата от 270.60 лева, представляваща сбор от 75 лева и таксите по събирането им.

С обжалваното Определение №4173/05.04.2023г. производството по делото е прекратено в частта относно допълнително въведеното вземане за такси в изпълнителното производство в общ размер на 270.60 лева, на основание чл.129, ал.3 от ГПК

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

Дадените указания трябва да са точни, ясни и конкретни. Ищецът следва да бъде уведомен и за последиците при неизпълнение на дадените указания.

Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба, заедно с приложенията, се връща - чл. 129, ал. 3 от ГПК. Преценката на законосъобразността на процесуалното действие на съда по връщане на нередовна молба е във функционална връзка и обусловеност от преценка на законосъобразността на предхождащите определението за връщане процесуални действия.

Исковата молба е редовна, ако в нея са посочени фактите, за които се формира сила на пресъдено нещо по конкретния спор. Предмет на делото по паричните искове е спорното материално право. Белезите, които характеризират субективните права, са техните основание и размер.

Изискването за индивидуализацията на спорното материално право по основание и размер не е самоцелно, то е от значение не само с оглед гарантиране правото на защита на ответника, но и за определяне предмета на делото, процесуалния ред за разглеждането му, правната квалификация, процесуалната легитимация, цената на иска, родовата подсъдност и държавната такса. Всички те представляват абсолютни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, за наличието на които съдът следи служебно.

В разглеждания случай исковата молба страда от нередовности, които 3 са останали неотстранени въпреки дадените конкретни, ясни и разбираеми указания. Нередовностите се свеждат до липса на индивидуализация на спорното материално право по основание и размер, отсъствие на конкретизация на отправеното до съда искане, както и на въведени твърдения, обосноваващи пасивната процесуална легитимация по предявения иск. С подадените от ищеца уточняващи молби, вместо да бъдат изпълнени дадените указания, по същество се е стигнало до многократно изменение на иска по основание и размер чрез добавяне на нови искове, промяна на вида на търсената защита и десезиране на съда с част от исканията.

Уточненията се свеждат до преповтаряне на поддържаните първоначално твърдения и посочване на цифрова квалификация на исковете, без обаче да се навеждат твърдения по съответния фактически състав. По оттегления иск по чл.49 от ЗЗД липсват твърдения за настъпила вреда в причинна връзка с противопоравно и виновно действие/бездействие, извършено по възлагане на ответника от негово длъжностно лице.

Престационната кондикция, на която ищецът се позовава в последната уточняваща молба, предполага наведени твърдения, че ответникът реално е получил от ищеца облага на правно основание, което впоследствие е отпаднало. Отсъствието на твърдения за постъпване на сумата в патримониума на ответника от една страна сочи на липса на пасивна процесуална легитимация, а от друга страна е пречка за квалифициране на иска по чл.55 от ЗЗД, доколкото не се твърди обогатяване на ответника.

Формалното посочване на конкретна правна квалификация не удовлетворява изискванията за редовност на исковата молба. Квалифицирането на иска е в прерогативите на съда и се обуславя от последователно и еднозначно изложение на фактическото основание на иска, каквото в случая отсъства.

Задължение на ищеца е да въведе параметрите на правния спор на етап искова молба, доколкото законоустановените процесуални преклузии препятстват възможността уточняването на иска да бъде извършено впоследствие в хода на процеса.

Съдът намира, че в последната уточняваща молба е налице и противоречие между обстоятелствена част и петитум относно размера, доколкото се обосновава дължимост кумулативно на двете суми – 75 лева и 270.60 лева, а същевременно се претендира само сумата от 270.60 лева, с включени в нея 75 лева.

Не на последно място, независимо от претендирането им на едно и също правно основание, различният произход на вземанията от 75 лева и 270.60 лева, обуславя предявяване на исковете в условията на обективно кумулативно съединяване, поради което неизпълнението в срок на указанията за заплащане на допълнителна държавна такса в размер на 50 лева, представлява самостоятелно основание за прекратяване на производството по последващо съединения иск.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции обжалваното прекратително определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение

4

№4173/05.04.2023г. по гр.д.№

20223110112525 по описа на РС - Варна, с което поради неотстранени нередовности производството по делото е прекратено в частта по предявения от Б. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Д.“ №* срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2) 25,00 лв. удържана такса от банка „ЦКБ“ АД за обработване на запор; 3) 212,60 лв. изтеглени от сметката на ищеца от ЧСИ по ИД № 20228920400879 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892; 4) 5,00 лв. такса за банков превод на сумата от 212,60 лв.; 5) 28,00 лв. съставляващи сбор на седем месечни такси за „дотаксуване по поддръжка по запорирана сметка от банка „ЦКБ“ АД“; 6) както и бъдещи последващи такси, на основание чл. 129, ал.3 от ГПК.