Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 05.05.2023, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Административно наказателно дело 470/2022
Вид
Решение № 67
Подписан
05.05.2023
В сила
29.05.2023
Състав
Иван Пламенов Йорданов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. гр. Лом, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Р.а като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20221620200470 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят П. Г. Ц. от с. Расово,

***, обл. Монтана, с ЕГН

********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 22-0294-000967 от 17.10.2022 г., с което на осн. чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100.00 /сто/ лева.

В с. з. жалбоподателят не се явява. От процесуалният му представител адв. от Л. А. от АК - Монтана, е представена писмена защита, в която поддържа жалбата и моли да се отмени НП като незаконосъобразно.

Претендират се и направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 22-0294-000967 от 17.10.2022 г. на жалбоподателя П. Ц. е наложено административно наказание на осн. чл. 177, 1 ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП – „глоба“ от 100.00 лв. за това, че като водач на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № М **, собственост на *** Ц. от с. Расово предоставя управлението на МПС на неправоспособното лице ** ЕГН ********** от с. Расово.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява и основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 30.09.2022 г. около 18:15 ч. служителите на РУ - Лом – В. Р. и Ц. Ц. пътували от с. Замфир към с. Расово с автомобила на Ц., като работното им време било свършило. На второкласен път II-81 се разминали с лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № М **, движещ се в посока гр. Лом. Св. Ц. познавал лицата, намиращи се в автомобила – П. Ц. /седящ от дясната страна/ и ***, която в момента управлявала автомобила. Тъй като работното му време било свършило, не предприели действия да спрат автомобила, но Ц. изготвил докладна записка до РУ – Лом и след разпореждане за извършване на проверка, били снети сведения от въпросните лица. Същите посочили, че П.

Ц. предоставил на *** управлението на автомобила за кратко /между с.

Расово и гр. Лом/, независимо, че същата не разполагала със СУМПС. Въз основа на така снетите сведения, на 05.10.2022 г. В. Р. съставил на П. Ц.

АУАН за това, че като водач на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № М **, собственост на *** Ц. от с. Расово предоставя управлението на МПС на неправоспособното лице **. Актът бил подписан без възражения и въз основа на него АНО издал атакуваното НП № 22-0294-000967 от 17.10.2022 г., с което наложил съответното административно наказание.

В случая съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното.

Според чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „ На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство:

2

1. на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство“

В АУАН като нарушена разпоредба е посочен само чл. 102, т. 1 ЗДвП.

При издаването на НП наказващият орган е посочил малко по-точно чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Тази норма забранява на водача, собственика или ползвателя на МПС да го предоставя на определени категории водачи, които са изчерпателно изброени. Посочената т. 1 съдържа в себе си общо четири предложения – 1) водач, употребил определено количество алкохол; 2) водач, употребил наркотични вещества или техни аналози; 3) неправоспособен водач и 4) водач, не притежаващ СУМПС, валидно за категорията на управляваното МПС. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП обаче не се посочва за кое именно предложение става дума в случая.

По същия начин е приложена и административнонаказателната разпоредба – санкцията е наложена на осн. чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

Тази норма предвижда административно наказание „глоба“ от 100 лв. до 300 лв. за собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което: а) не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;

Видно от цитирания текст, във въпросната т. „а“ отново са изчерпателно изредени категориите лица, на които не следва да се предоставя управление на МПС – водач, който е 1) неправоспособен; 2) непритежаващ СУМПС, валидно за категорията на управляваното МПС; 3) лишен от право да управлява МПС; 4) с временно отнето СУМПС; 5) с обявено за невалидно СУМПС. В издаденото наказателно постановление, подобно на съставения 3 акт обаче отново не е посочено кое от изброените 5 предложения се има предвид. Вярно, в описателната част и на АУАН, и на НП се посочва, че *** е неправоспособен водач на МПС. В такъв случай обаче в АУАН като нарушена разпоредба би следвало да е посочен чл. 102, ал. 1, т. 1, предл. 4 от ЗДвП, а в НП административното наказание би следвало да е наложено на осн. чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“, предл. 1 от ЗДвП. Това обаче не е сторено, поради което и съдът намира, че изложените от адв. А. аргументи за допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН се явяват основателни. По този начин жалбоподателят е лишен от възможността да разбере в извършването на какво точно административно нарушение е обвинен и съответно – да организира правилно своята защита. Както беше посочено – и в АУАН, и в НП е описано, че Захариева е неправоспособна, но би следвало това описание да бъде съответно на нарушената, респ. санкционната разпоредба. При положение, че тези разпоредби съдържат няколко различни предложения, то би следвало да бъде посочено и конкретното такова, за да може да се гарантира в максимална степен, че жалбоподателят ще разбере какво точно нарушение му се вменява. В случая описанието на нарушението не е подведено в максимална степен под конкретното съдържание на съответните правни норми (нарушена и санкционна) и остава неяснота относно това коя част от тези норми е нарушил жалбоподателят и съответно – на основание коя част от административнонаказателната разпоредба е санкциониран.

Административнонаказателният процес е строго формализирана процедура, при която следва максимално точно и прецизно да бъде описано съответното нарушение, както и правните норми, които са нарушени. Налагането на административно наказание въз основа на предположение или по аналогия е недопустимо. Затова съдът намира, че в настоящия казус е нарушено правото на защита на жалбоподателя Ц., тъй като не са посочени с максимална точност (която в случая трябва да е налице) нарушената разпоредба и санкционната такава. Ето защо издаденото от АНО наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯВА издаденото от Началника на РУ – Лом НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0294-000967 от 17.10.2022 г., с което на П. Г. Ц. от с. Расово, ***, обл. Монтана, с ЕГН **********, на осн. чл. 177, ал. 1, т. 3, б.

„а“ от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100.00 /сто/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН РУ – гр. Лом да плати на жалбоподателя П. Г. Ц. разноските, направени за съдебното производство в размер на 300,00 лв. /триста лева/, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.

Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5