Решение № 58 от 14.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110102672 по описа за 2025 година

Иск с правно основание вр. с 26,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 11,ал.1,т.10 , чл.19,ал.4 и чл.22 от ЗПК, съединен при евентуалност с иск с правно основание чл.10а,чл.11,ал.1,т.10 и чл.19,ал.4 ЗПК .

Ищцата Р. Г. Р., чрез пълномощника си адв. М.-Г. от *АК твърди, че е сключила договор за кредит № *** г. с ответното дружество, по силата на който е отпуснат заем от 3500 лева, при ГЛП от 41% и ГПР от 48,86%.

Посочва, че за закупена услуга „Фаст“ трябвало да заплати сумата от 1400 лева, а за допълнителната услуга „Флекси“ - 2800 лева. Заявява, че договорът е нищожен поради нарушения на императивни разпоредби на ЗПК, като излага подробни съображения. Моли съда да го прогласи за недействителен.

При евентуалност предявява иск за обявяване нищожност на клаузите относно допълнителните услуги. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. С писмено становище поддържа иска.

Ответникът „Профи Кредит“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си юк А. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете, като неоснователни. Твърди, че договорът за потребителски кредит е действителен, отговарящ на изискванията на императивните законови разпоредби. Излага 1 подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция.

Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери установена следната фактическа обстановка :

С договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от *** г.

„Профи Кредит България“ ЕООД е предоставил на Р. Г. Р. кредит в размер на 3500 лева при ГПР от 48,86% и ГЛП от 41%. Общо дължимата сума от 5543,42 лева следва да се заплати на 30 месечни вноски по 184,81 лева. В договора е посочено, че по искане на клиента е закупен пакет допълнителна незадължителна услуга „Фаст“ и допълнителна незадължителна услуга „ Флекси“, като за първата се дължи възнаграждение в размер на 1400 лева, а за втората- възнаграждение от 2800 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 140 лева и се дължи заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така общият размер на кредита е 9743,42 лева, общият размер на месечната погасителна вноска е 324,81 лева. Приети като доказателства са декларации, подписани от ищеца, Общи условия към договора за потребителски кредит , както и погасителен план към договора със закупени допълнителни услуги, разписки.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и от приложения по делото договор за кредит се установява, че по искане на ищеца на *** г. между него и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от *** г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 3500 лева при условия, посочени в договора.

Приетите като доказателства документи установяват, че ищецът се е запознал, както с предварителната информация изложена в Стандартен европейски формуляр, така и с Общите условия към договора за потребителски кредит и погасителния план, като за горното свидетелстват подписите му, положени под съответните документи. Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и чл. 26,ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на императивни законови разпоредби - чл. 11,ал.1,т.9,т.10 , чл.19,ал.4, вр. с чл. 10а, вр. с чл.11 от ЗПК. Заявява, че договорът противоречи на добрите нрави, че е налице двойно и неясно олихвяване, че клаузите за 2 допълнителните услуги по своята същност представляват такси за усвояване и управление на кредита и че годишният процент на разходите е грешно посочен, тъй като тези допълнителни услуги следва да се включат в него.

Твърди нищожност на договора за кредит поради противоречието му със закона и накърняване на добрите нрави. Безспорно от съдържанието на процесния договор става ясно, че се касае за договор за потребителски кредит, към който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на ЗЗП, който в Глава Шеста предвижда служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. В Глава шеста от Закона за потребителския кредит, чл. 22 предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая е спазена писмената форма за действителност на договора, като се спори относно спазване императивните разпоредби на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, според които договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор съдържа годишният лихвен процент – 41%, посочен е ГПР – 48,86 %, лихвеният процент на ден- 0,11% и общо дължимата сума по кредита- 5543,42 лева, като в чл. 5 от Общите условия, с които потребителят е декларирал, че се е запознал са посочени взетите предвид допускания. Противно на възраженията на ответника, съдът намира за основателни възраженията на ищеца относно нарушаване на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е действителният такъв. С договора е уговорено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги «Фаст» и «Флекси» възлизащ в общ размер на 4200 лева, като това възнаграждение е разсрочено на месечни вноски от по 140 лева, които видно от договора и 3 погасителния план се заплащат към месечните вноски по кредита и формират общ краен размер на задължението от 9743,42 лева. Съдът споделя доводите на ищеца, че това договорено възнаграждение за пакета от допълнителни услуги представлява печалба за кредитора, която е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, според който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Включените в този пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, поради което за тях възнаграждение не следва да се дължи. С този пакет кредитора начислява допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора от 48,86% при възнаграждение за допълнителния пакет, което е по-голямо от размера на отпуснатия заем.

Действителният размер на ГПР е много по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така съгласно чл.

19,ал.5 от ЗПК клаузата определяща ГПР е нищожна,а последицата от неизпълнението да се посочи действителния размер на ГПР според изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ГПК е обявяването на договора за 4 потребителски кредит за недействителен на основание чл. 26,ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1,т.10 , чл. 19,ал.4 и чл. 22 от ЗПК. При това съгласно чл.23 от ЗПК потребителят ще дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи. Иска се явява основателен и доказан и следва да се уважи, като се приеме за установено, че договор за потребителски кредит №*** от *** г. сключен между Р. Г. „Профи Кредит България“ ЕООД, гр.София е недействителен. При уважаването на главния иск не следва да се разглежда предявения при условие на евентуалност иск за прогласяване на нищожност на отделни клаузи от договора.

При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е представляван от адвокат, комуто е заплатил възнаграждение в размер на 500 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението, което с оглед фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на осъществената правна помощ, цената на иска и съобразявайки разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира за неоснователно. Ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 389,72 лева заплатена държавна такса, или общо направените разноски възлизат на 454,90 евроравностойността на 889,72 лева.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск от Р. Г. Р. с ЕГН ********** от гр.

***, ул.“ ***“ № **, вх.*, ет.*,ап.*, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление гр.*** ж.к. “***“ , бул. “***“ №**, бл.***, вх.*, ет.*, че Договор за потребителски кредит №*** от *** г. е недействителен на основание чл. 26,ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл.

11, ал.1,т.10 , чл. 19,ал.4 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление гр.***, ж.к. „***“, бул.“***“ № **, бл.***, вх.*, ет.* ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Р. с ЕГН ********** от гр. **, ул.“ **“ № **, вх.*, ет.*,ап.*, сумата от 454,90 /четиристотин петдесет и четири евро и 90 евроцента/- равностойността на 889,72 /осемстотин осемдесет и девет лева и 5

72 ст./ направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез Великотърновски районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6