Решение № 14621 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14621 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от Н. ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110130482 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т.“ ЕАД срещу Н. Р. Г., както следва:

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 3 941.63 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ателие № 8А, находящ се в гр.София, ул. „Райко Алексиев“№26, бл.3, вх.А, абонатен № 454485, за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 07.07.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 275.63 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.05.2022 г.;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 42.24 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 07.07.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване 1 съществуване на вземане за сумата 8.06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 27.05.2022 г.

Ответникът Н. Р. Г. е получила препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат Ц. С.. Заявява, че в процесното жилище не са поставени отоплителни уреди(нямало е радиатори и тръби) и в него не е доставяна топлинна енергия.

Твърди, че в претендирания период никой не е живял в имота. Претендира разноски.

С Определение № 19758/02.05.2025 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „М.“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

От представен Протокол от 06.01.2003 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици се установи, че към този момент не съществува ателие 8А-2 в процесната жилищна сграда, находяща се в гр.София, ул. „Райко Алексиев“№26, бл.3, вх.А.

От представени по делото Удостоверение № 282/04.04.2019 г. за въвеждане в експлоатациа на строеж и Обяснителна записка от 08.2018 г. се доказа, че преди въпросния период (от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.) е обособен процесния недвижим имот- ателие № 8А, находящ се в гр.София, ул. „Райко Алексиев“№26, бл.3, вх.А, състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, три спални, коридор, гардеробно, две бани, тоалетна и тераса, с обща площ от 195 кв.метра.

От приложените по делото Декларация от 30.12.2019 г. и Декларация от 29.12.2020 г., след посещение на недвижимия имот и подписани от представители на Етажната собственост (С.Т.Т.; Л.А.Т. и Т.С.Т.) се установи, че за периода от юни 2019 г. до 29.12.2020 г., ателие 8А-2 не е обитаемо(с нулево потребление) и в жилището няма монтирани отоплителни тела (радиатори).

От показанията на свидетеля С.Т.Т., които съдът преценява като обективни, логични и последователни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал (същият е от представителите на Етажната собственост и подписал Декларациите от 2019 г. и от 2020 г.) и кредитира същите се установи, че преди това процесния недвижим имот е бил ресторант, който не е бил топлофициран, но самата сграда е била топлофицирана. Свидетелят поддържа, че през 2019 г., 2020 г. и 2021 г., Етажната собственост е направила три огледа на процесния недвижим имот, на които и той е присъствал и този имот не е бил топлофициран.

В откритото съдебно заседание на 01.10.2025 г. вещото лице инж.Б. Т., заяви по повод допуснатата съдебно-техническа експертиза, че в процесния недвижим имот няма радиатори и фирмата за дялово разпределение са направили грешка при отчитането, като са записали сума, която е за друг абонат.

С оглед на гореизложеното се доказа, че за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. процесния недвижим имот- ателие № 8А, находящ се в гр.София, ул. „Райко Алексиев“№26, бл.3, вх.А не е бил топлофициран. Още повече, че ищеца не успя да проведе обратно доказване- че имота е топлофициран, през процесния период.

2

В тази връзка ответникът не се явява потребител на топлинна енергия, поради което предявения иск за сумата 3 941.63 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ателие № 8А, находящ се в гр.София, ул. „Райко Алексиев“№26, бл.3, вх.А, абонатен № 454485, за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата 42.24 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед приетия извод за неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и акцесорен иск за сумата от 275.63 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.05.2022 г. и за сумата от 8.06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 27.05.2022 г. и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, право на разноски има само ответника. В тази връзка и на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 409.03 евро (равностойността на 800 лева), представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице от 300 лева и адвокатско възнаграждение от 500 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Н. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър“бл.91, вх.А, ет.6, ап.23, иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуването на вземане за сумата от 3 941.63 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ателие № 8А, находящ се в гр.София, ул. „Райко Алексиев“№26, бл.3, вх.А, абонатен № 454485, за периода 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 42.24 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението- 07.07.2022 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Н. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър“бл.91, вх.А, ет.6, ап.23, иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане за сумата от сумата 275.63 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.05.2022 г. и за сумата от 8.06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 27.05.2022 г.

ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец” № 23Б, да заплати на Н. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър“бл.91, вх.А, ет.6, ап.23, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 409.03 евро (равностойността на 800 лева), представляваща разноски.

3

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на страната на ищеца на трето лице помагач – „М.“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Братя Бъкстон“ №85.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4