Решение № 159 от 16.07.2025, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Сливница, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Галина Д. В.а като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20241890100256 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.

Предявен е от В. Л. С., чрез процесуалния му представител – адв. И. Н., срещу Б. В.

С. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на съсобствените между страните недвижими имоти, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 900 (деветстотин) кв. м., за който имот е отреден УПИ IV-95 (римско четири за имот кадастрален номер деветдесет и пет), от квартал 9 (девет) по плана на с. М.М. общ. Д.. обл. Софийска, заедно с построената в имота ДВУЕТАЖНА ВИЛНА СГРАДА С ГАРАЖИ, МАЗЕ И ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ със застроена площ от 120 (сто и двадесет) кв.м., при граници на сградата: от четири страни – двор, при граници на УПИ съгласно скица: улица с ок. 25-26, УПИ V-94, край на регулацията и УПИ III-95, при квоти 5/6 идеални части за В. Л. С. и 1/6 идеална част за Б. В. С..

В исковата молба се твърди, че процесният имот е придобит от Л.Н.а С.а с Нотариален акт № 162, том II, по нот. д. № 602 по описа за 1989 г. на Сливнишки районен съд, с който същата е призната за собственик по наследство, давност и съдебна делба, като това е станало по време на брака й с В. С. П., сключен на 07.10.1955 г. Сочи се, че с разрешение за строеж № 142/17.08.1989 г., издадено от Главния архитект на ОбНС гр. Д. и съгласно одобрените проекти под № 76/17.08.1989 г. започват фактически действия по реализиране на строеж върху процесния урегулиран поземлен имот, като с Удостоверение № 62 от 08.12.2009 г., издадено от арх. Р.П. – гл. архитект на гр. Д., изпълненият строеж, а именно „Двуетажна вилна страда с гаражи, мазе и тавански помещения“ е въведен в експлоатация. Твърди се, че на 07.02.2021 г. бракът между двамата е бил прекратен на основание чл. 44, т. 1 СК, със смъртта на Л.Н.а С.а, респективно на основание чл. 27, ал. 1 СК е била прекратена по право и съпружеската имуществена общност, възникнала по отношение на урегулирания поземлен имот и построената в него сграда.

Сочи се, че след смъртта си Л.Н.а С.а е оставила за свои наследници по закон преживелия си съпруг В. С. П. и двете си деца – Л. В. С. и ответника Б. В. С., чиито права в съсобствеността били съответно 4/6 за преживелия съпруг и по 1/6 за всяко едно от децата.

1

Твърди се, че ищецът е придобил собствеността върху 5/6 ид. части от процесните урегулиран поземлен имот и сграда по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159, том. II, рег. № 3264, дело № 337 (погрешно посочен в исковата молба, с оглед представените доказателства, като акт с № 44159) на Р. Г.а – Нотариус с район на действие РС – Сливница, рег. № 486, с който В. С. П. и Л. В. С. са му дарили притежаваните от тях идеални части.

С оглед на горното и предвид невъзможността съсобствеността между страните да се прекрати доброволно, се иска съдът да постанови решение, с което да допусне до делба гореописаните имоти при посочените в исковата молба квоти.

Уточнява се, във връзка с дадените от съда с определението за насрочване указания, че процесното дворно място – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 900 кв. м., за който имот е отреден УПИ IV-95 от квартал 9 по плана на с. М.М, общ. Д., обл. Софийска, е придобито по време на действието на брака между Л.Н.а С.а и В. С. П. при наличието на съвместен принос от двамата съпрузи, тъй като единият съпруг – Л.Н.а С.а, сънаследява с други наследници множество недвижими имоти, респективно изключителната собственост върху конкретния процесен недвижим имот е придобита посредством извършената съдебна делба, като за придобиването му е заплатено парично уравнение, което ищецът счита, че прави придобиването възмездно и в този смисъл имотът е станал съпружеска имуществена общност.

В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено на ответника на 30.05.2024 г.) по делото е постъпил отговор на исковата молба вх. № 3554 от 01.07.2024 г. по описа на РС – Сливница, подаден чрез ССЕВ на 28.06.2024 г. от ответника Б. В. С., чрез процесуалния му представител – адв. Б. В..

В отговора е застъпено становище за допустимост на иска за делба, но и за частична неоснователност по отношение на претендираните от ищеца квоти. Направено е възражение по чл. 76 ЗН, като се твърди, че Л. В. С. и В. С. П. са се разпоредили с притежаваните от тях на основание наследствено правоприемство 2/6 ид. части от имота, преди делбата на този имот и в полза на трето за съсобствеността лице – ищеца по иска. С оглед на горното, ответникът счита, че извършената разпоредителна сделка е действителна само за притежаваната от В. С. П. ½ ид. част от имота, като прави възражение за недействителност на дарението, извършено в полза на ищеца, за дарените му 1/6 ид. част на Л. В. С. и 1/6 ид. част на В. С. П.. С оглед на горното, поддържа, че в делбата следва да бъдат конституирани и Л. В. С., и В. С. П., като делбата бъде допусната при квоти: за В. С. П. – 1/6 ид. част; за Л. В. С. – 1/6 ид. част; за Б. В. С. – 1/6 ид. част; за В. Л. С. – 3/6 ид. части.

С отговора са направени доказателствени искания и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, което съдът счита, че включва и претенции по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС.

С определението си за насрочване на делото съдът е указал, че съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК в решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Това произнасяне има действие занапред и е различно от произнасянето по иск за обезщетение вследствие на лишаването на съделител от ползването на имота. В случай че съделителят, който счита, че правата му са били накърнени поради лишаването му от ползването на имота за период, предшестващ производството по делба, то той има право да предяви във втората фаза на делбата иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, който следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, с изключение на изискването за внасяне на 2 държавна такса, която се определя едва с решението за извършване на делбата. В този смисъл съдът е приел, че искането по чл. 344, ал. 2 ГПК е допустимо и по същото следва да произнесе с решението си по първата фаза на делбата, като не е допуснат за съвместно разглеждане в първата фаза на делбеното производство искът по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС, по редовността на който съдът е указал, че ще произнесе при насрочване на втората фаза на делбата.

По повод на така подадения отговор, по делото е постъпило и становище от ищеца, подадено чрез процесуалния му представител, вх. № 3575/01.07.2024 г. по описа на РС – Сливница, в което са изложени твърдения за неоснователност възражението по чл. 76 ЗН, доколкото разпоредбата касаела хипотезата на извършване на доброволна делба на наследство, каквато в случая не е извършвана и не се твърди да е извършвана.

Съгласно даденото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, задължително тълкуване, което запазва действието си и понастоящем, „Под страх от нищожност на делбата – чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН“.

С оглед направеното възражение по чл. 76 ЗН, по което съдът дължи произнасяне с акта си за допускане на делбата (и което е допустимо в делбеното производство и не е свързано по никакъв начин с доброволната делба, както се твърди) и предвид необходимостта в делбеното производство да участват всички съделители, с Определение № 422 от 09.09.2024 г. като страни по делото – ответници, съдът е конституирал Л. В. С. и В. С.

П., които са се разпоредили с притежаваните от тях дялове в делбения имот в полза на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК (съдебните книжа са връчени на адв. Г. Ч. – процесуален представител и на двамата ответници, на 18.09.2024 г.) по делото е постъпил отговор на исковата молба вх. № 5422/09.10.2024 г., подаден от адв. Ч., от името на двамата ответници – Л. В. С. и В. С. П.. Със същия ответниците са заявили, че поддържат изложеното в исковата молба и са изнесли идентични на изнесените в исковата молба фактически твърдения, като считат, че дарението на притежаваните от тях 5/6 ид. части е действително, доколкото не съществува законова забрана за разпореждането с притежаваните от тях идеални части, а разпоредбата на чл. 76 ЗН смятат за неотносима към спора, доколкото касаела извършването на доброволна делба на наследство, каквато в настоящия случай не била извършвана и не се твърди да е извършена. В тази връзка се прави искане съдът на основание чл. 253 ГПК да отмени определението си за конституирането им като главни страни в производството.

Оспорено е и искането за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването по чл. 344, ал. 2 ГПК, доколкото не е изпълнен фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС.

С определението си за насрочване на делото съдът е приел за съвместно разглеждане възражението на ответника Б. В. С. по чл. 76 ЗН и е съобщил на страните проекта си за доклад по делото, вкл. разпределението на доказателствената тежест по иска за делба и по възражението по чл. 76 ЗН, като е допълнил доклада си с протоколно определение от 19.02.2025 г.

В последно проведеното открито съдебно заседание ищецът В. Л. С., редовно уведомен, не се явява, като не се явява и процесуалният му представител – адв. И. Н.. В предоставения от съда, по искане на процесуалните представители на ответниците, едноседмичен срок по чл. 149, ал. 3 ГПК, по делото е постъпила писмена защита вх. № 2444/23.04.2025 г. от адв. Н., в която е застъпено становище за основателност на иска за делба между първоначалните страни, при квоти 5/6 ид. части за ищеца и 1/6 ид. част за ответника, доколкото не съществува законова забрана за ответниците В. С. П. и Л. В. С. да се разпореждат със собствените си идеални части от наследствената вещ. В тази връзка се 3 прави искане съдът на основание чл. 253 ГПК да отмени Определение № 422/09.09.2024 г. в частта, с която като главни страни в производството са конституирани ответниците В. П. и Л. С.. Поддържа се становище за неоснователност и на направеното искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, като се уточнява, че имотът е необитаем от повече от 15 години и същият не се използва от настоящия собственик. Прави се възражение за недължимост и прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ответника Б.

С. поради липса на представени доказателства за реалното му заплащане.

В последно проведеното открито съдебно заседание ответникът Б. В. С., редово призован, не се явява, като се представлява от адв. Б. В., който моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба имот при установените от доказателствата по делото квоти. Не претендира разноски в производството. В срока по чл. 149, ал. 3 ГПК по делото е постъпила и писмена защита от а., в която е застъпено становище за основателност на възражението по чл. 76 ЗН. Счита, че в хода на делото ищецът и останалите съделители не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че средствата за уравняване на дяловете при придобиване от страна на Л. С.а на делбения имот са били семейни, поради което същият е бил лична собственост на наследодателя и квотите на страните са по 1/3 идеална част за Б. С., Л. С. и В. П..

В открито съдебно заседание от 16.04.2025 г. ответниците Л. С. и В. П., редовно призовани, не се явяват, като се представляват от адв. Г. Ч., който моли делбата да се допусне при установените съобразно доказателствата квоти. Не претендира разноски в производството. В предоставения от съда срок по чл. 149, ал. 3 ГПК по делото не е представена писмена защита.