Решение № 172 от 24.06.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. гр. Добрич, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Великова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело № 20233200100527 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба с вх.№ 4821/26.07.2023г., подадена от К. Д. А. с ЕГН ********** от с. П.Д., общ. К., ул. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.

108 от ЗС за установяване по отношение на Н. С. Н. с ЕГН ********** от гр.

Д., ул. „***, че ищцата е собственик на основание давностно владение, упражнявано от 15.08.2005г. до 15.08.2018г., на недвижим имот - поземлен имот, находящ се в гр. Д., м-ст „К.“, с идентификатор *** по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 22.12.2015г., с площ от 3 181 кв.м., трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план:

000346, при съседи: ***, ***, ***, както и на построената в него масивна двуетажна сграда /ресторант "Д."/ с идентификатор: *** по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед РД18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо сградата от 22.12.2015г., със застроена площ 328,5 (по скица - 328) кв.м. и разгъната застроена площ /вкл. тавански етаж/ 885 кв.м., с предназначение: сграда за обществено хранене, находяща се в местност "К.", извън регулация.

Претендираните от ищцата права произтичат от следните обстоятелства:

Ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. Д., местност „К.“, с идентификатор *** по КККР на гр. Д., с площ от 3 181 кв.м. и на построената в него масивна двуетажна сграда - ресторант „Д.“ с идентификатор *** по КККР на гр. Д., със ЗП от 328,5 кв.м. и РЗП 1 от 885 кв.м., на основание упражнявано от нея давностно владение в периода от 15.08.2005г. до 15.08.2018г., въз основа сключен на дата 15.08.2005г. със собственика на имота предварителен договор за покупко-продажба.

На 15.08.2005г. ищцата сключила с ЕТ "В.Н.Л." предварителен договор за закупуване на имотите срещу цена от 66 000 лева за сградата и 4 000 лева за земята, с уговорен срок за подписване на окончателен договор за продажба във формата на нотариален акт до 15.09.2005г. Между тях имало сключен договор за заем от 11.09.2001г. и споразумение към него от 11.09.2002г. за признаване на задълженията с падеж 11.07.2005г., като с предварителния договор страните постигнали съгласие ищцата (кредитор) да получи в собственост имотите вместо изпълнение на паричното задължение на ЕТ – длъжник, в общ размер 70 000 лева – 50 000 лева заета сума (по договора за заем) и 20 000 лева договорни лихви (по споразумението). Още на 15.08.2005г. ищцата и ЕТ подписали протокол за въвод във владение и продавачът въвел ищцата във владение на имотите, за да ги стопанисва.

Предал й ключове от двора и постройката, тя предприела почистване на имота и постройката и започнала да се грижи за тях като за свои (сградата била бивш „Ловен дом“ и не била ремонтирана, а дворът бил занемарен).

Няколко дни след 15.09.2005г. В.Л. уведомил ищцата, че не може да се яви пред нотариус, докато не уреди семейните си проблеми (влошено здравословно състояние на дъщеря му). Няколко месеца след това се обадил, че не може да сключи окончателен договор, ще върне парите по-късно, когато има възможност и поискал ищцата да му върне ключовете от двора и постройката. Тя отказала, защото била платила цялата цена. От тогава ЕТ не бил настоявал за връщане на имота, а напротив – признал, че тя е права и обещал да прехвърли собствеността след като събере документите и уреди семейните си проблеми. Мястото много й харесвало и започнала да го разработва. От 15.09.2005г. без прекъсване само ищцата се грижела за имота, подобрявала го и го владеела като собственик. Нямала никакво намерение да го връща на В.Л.. Тя демонстрирала пред ЕТ, че е собственик на парцела и построената в него къща, а той не се противопоставял на нейното владение и не оспорвал правото й на собственост.

През 2019г. разбрала, че за имота има спор и вписана искова молба, но никой не предявил срещу нея претенции. На 13.07.2023г. в имота влязъл помощник на ЧСИ Л.Т. и от покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 618/2023г. ищцата установила, че ответникът Н. Н. има изпълнителен лист за предаване на владение срещу друго лице, но решението нямало срещу ищцата сила на пресъдено нещо и тя имала правен интерес да установи правото си на собственост по отношение на ответника, който го оспорвал с претендиране той е собственик.

С отговори с вх.№ 6727/27.10.2023г. и вх.№ 6757/30.10.2023г. ответникът оспорва исковата молба. Твърди, че той е собственик на имота на основание договор за продажба по нотариален акт № 88, том ІХ, рег.№ 13916, 2 дело № 1560/23.12.2015г. на нотариус №*** по регистъра на НК, сключен с „Д. 62“ ЕООД, представлявано от Д. Н. Л., което дружество придобило собствеността по силата на договор за продажба по нотариален акт № 200, том VІІІ, рег.№ 13510, дело № 1483/15.12.2015г. на нотариус №*** по регистъра на НК, сключен с ЕТ „В.Н.Л.“. Д. Н. Л. била работодателка на ищцата и съпруга на сочения за праводател на ищцата В.Н.Л.. Ищцата никога не е била във владение, не е била и в държане на имота, тя била служител, който живеел в имота; заявяването на нейните права било привидно и целяло да защити правата на нейните работодатели, наред с действията в опит за осуетяването на въвода във владение на ответника срещу Д. Л. чрез представянето пред ЧСИ на писмени доказателства - три писмени договора, с които заявява владение от преди завеждане на делото, по което решението се изпълнява. Дори да била установила владение, то било изгубено и липсата на позоваване преди прекъсването на давността препятствало придобиването на правото на собственост.

Пред ЧСИ Л.Т. било образувано изп.дело № 618/2023г., по което взискател бил Н. Н., а длъжник Д. Л., въз основа изпълнителен лист, издаден по осъдително решение № 88/14.04.2020г. по гр.д.№ 566/2018г. по описа на Окръжен съд – Добрич по иск по чл. 108 от ЗС, образувано на 28.12.2018г.

Покана за доброволно изпълнение била връчена на длъжника Д. Л. в имота.

При насрочен въвод във владение на 28.07.2023г. ЧСИ намерил в имота ищцата – трето за изпълнението лице. Тя заявила, че владее имота от преди завеждане на гр.д.№ 566/2018г. на Окръжен съд – Добрич и представила три документа (някои представени с исковата молба) в подкрепа на твърдението си. ЧСИ постановил отказ да извърши въвод във владение, който бил отменен с решение № 259/06.10.2023г. по в.гр.д.№ 654/2023г. на Окръжен съд – Добрич.

Ответникът оспорва представените от ищцата (трето лице по изпълнението) документи по настоящото дело (първите два) и пред ЧСИ (трите) – предварителен договор за продажба от 15.08.2005г. между ищцата и ЕТ „В.Н.Л.“, споразумение от 30.08.2018г. между същите лица и предварителен договор за продажба от 03.07.2023г. със страни „Д. 62“ ЕООД, представлявано от Д. Л. (длъжник по изпълнението) като обещател за продажбата и ищцата като бъдещ купувач, както и представените с исковата молба договор за заем от 11.09.2001г. и споразумение от 11.09.2002г. Твърди, че документите са съставени за целите на процеса, с неистинска дата и като диспозитивни документи без достоверна дата удостоверяват единствено авторството на изявленията на подписалите ги лица; не удостоверяват фактите, които лицата - автори твърдят да са се случили, като тези твърдяни факти са вътрешно противоречиви и се оборват, според ответника, от всички останали доказателства.

Относно договор за заем от 11.09.2001г., споразумение от 11.09.2002г., предварителен договор за продажба от 15.08.2005г. и протокол за въвод във владение от същата дата, извънсъдебно споразумение от 30.08.2018г., 3 сключени между ищцата и ЕТ „В.Н.Л.“ е заявено, че са симулативни (нищожни по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД); по уточнение в откритото заседание предварителен договор за продажба от 15.08.2005г. е оспорен като сключен при накърняване на добрите нрави поради неравностойност на престациите (нищожни по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД). Посочено е, че ищцата никога не е разполагала с парични средства в размер от 50 000 лева и не е дала в заем през 2001г. такава сума на работодателя си ЕТ „В.Н.Л.“.

Споразумение от 30.08.2018г. е оспорено и като да противоречи на закона, защото с него било уговорено плащане на сума над 10 000 лева в брой. В него липсвала яснота какъв ремонт бил извършен, в какъв период и от кого, както и съдържало изявление на ЕТ за признание качеството на ищцата на владелец, след като самият ЕТ вече бил предал владението през 2015г. на „Д. 62“ ЕООД.

Споразумението се опровергавало и от даваните от ищцата свидетелски показания, че ремонти извършвала Д. Л.. Предварителният договор за продажба от 03.07.2023г., ако се приемело да е истински и с вярно посочена дата, доказвал, че ищцата от 2018г. до 2023г. е била загубила владението на имота, което било у търговското дружество, а спрямо законния му представител имало осъдително решение, подлежащо на изпълнение срещу всяко трето лице, получило фактическата власт от него. След като владението било изгубено, позоваване на него в исковия процес било безпредметно.

Според ответника ищцата нямала качеството на владелец и дори на държател на имота, не била трето лице за изпълнителния процес, което е във владение на имота, обект на изпълнение, отпреди завеждане на делото, по което се изпълнява решението, а била трето лице, придобило симулативно държането от длъжника в изпълнителния процес, след завеждане на делото и обвързано от обективните и субективните предели на СПН на влязлото в сила решение по чл. 108 от ЗС между взискателя и длъжника. Документите отпреди завеждане на гр.д. № 566/2018г. на Окръжен съд - Добрич също не я легитимирали нито като владелец, нито като лице с права, изключващи правата на ответника. В двата нотариални акта от декември 2015г. предаването на владението като правно действие било отразено изрично съответно в т. 5 и т. 4 - по нотариалния акт от 15.12.2015г. ЕТ „В.Н.Л." предал владението върху имота на „Д. 62“ ЕООД, а по нотариалния акт от 23.12.2015г. „Д. 62“ ЕООД предало владението на ответника. Дори някога ищцата да била владяла, то владението й било изгубено преди сделката между „Д. 62" ЕООД като продавач и ответника като купувач по нотариалния акт от 23.12.2015г., от която ответникът черпел своите права на собственик, а преди това по продажбата от 15.12.2015г. ЕТ „В.Н.Л." продал на „Д. 62" ЕООД същия имот, като изрично й предал и владението. Така според документите с достоверна дата ЕТ „В.Н.Л." е загубил/предал доброволно владението върху имота още преди завеждане на делото през 2018г. и преди сключване на сделките от края на 2015г., поради което ответникът счита, че представените от ищцата писмени документи от 2005г., дори при истинска дата, не доказват, че тя към 2015г. е била в държане на имота, напротив, оборени били от 4 документи с официална удостоверителна сила. Същото било важимо и за извънсъдебното споразумение от 2018г., когато ЕТ вече бил предал владението на съпругата си, а тя - на ответника. Представената от ищцата справка от НАП доказвала, че тя е била със своите „праводатели" в трудови правоотношения и ако е пребивавала в имота, то е било, за да работи там, като нелогично било да работи за праводателите си до 2015г., а още от 2005г. да е владелец на ресторанта, в който работи. При връчване на поканата за доброволно изпълнение за предаване на владението от ЧСИ в имота била намерена Д. Л., а според документите ищцата не се легитимирала като лице, което осъществявало фактическа власт от преди 03.07.2023г. Евентуално установена след тази дата фактическа власт била след влизане в сила на осъдителното решение по чл. 108 от ЗС и от несобственик, спрямо когото се разпростирала силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационния иск, макар и действало като законен представител на ЕООД. Дори при вярност на представяните документи, от тях следвало, че от 2018г. до 2023г. ищцата е загубила владението, което означавало, че позоваването му в настоящия процес е безпредметно. Представените от ищцата документи противоречали един на друг, а също и на показанията, давани от ищцата като свидетел по гр.д.№ 566/2018г. по описа на Окръжен съд – Добрич и по гр.д.№ 1255/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна (подробно анализирани в отговора). От тях ставало ясно, че ищцата е била допусната в имота и живяла в него като служител на Д. Л., а не по друг повод. Ответникът оспорва ищцата да е била и подобрител в имота като отрича отразените в споразумение от 30.08.2018г. ремонтни дейности да са индивидуализирани, да са извършени от нея, да съставляват подобрения, както и да пораждат за нея права спрямо него.