Определение № 21399 от 15.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21399 гр. София, 15.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110152691 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от 27.09.2024 г. от ищеца „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, чрез пълномощника си адв. Х., с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез допълнително присъждане на сумата от 691,91 лева, представляваща разлика между дължимите от 1440 лева и присъдените от 748,09 лева. В молбата се посочва, че в проведеното на 10.06.2024 г. о.с.з. по искане на ищцовата страна е допуснато изменение на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК чрез намаляване на размерите им и прекратяване на делото в частта за разликата до първоначално предявените размери поради оттегляне на исковете в тази част. Посочва се, че съгласно представен списък по чл. 80 ГПК от ищеца сторените разноски в заповедното производство са в общ размер от 505 лева, а тези в исковото в общ размер от 935 лева. Излага се, че въпреки уважаване на предявените искове в полза на ищеца са присъдени разноски в по-нисък размер, а не в пълния претендиран такъв, като необосновано е прието, че за намалената част разноски не се дължат. Ищецът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на дружеството се следват разноски в пълния им претендиран размер. С тези доводи се отправя искане за уважаване на молбата и за доприсъждане на разноски за двете съдебни производства.

На основание чл. 248, ал. 2 ГПК препис от молбата е изпратен на насрещната страна – ответника „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с указание за възможността да подаде писмен отговор в едноседмичен срок от получаването му, като в указания срок и към настоящия момент по делото не е депозиран такъв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с оглед депозирането му на 27.09.2024 г., при получен препис от акта, чието изменение се иска от молителя на 16.09.2024 г./, от легитимирана страна с правен интерес – ищеца по делото.

Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните съображения:

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „ЗАД ОЗКЗастраховане“ срещу „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването в 1 полза на ищцовото дружество на следните вземания от ответника: сумата от 271,01 лева, представляваща незаплатената част от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за причинени щети по лек автомобил „/модел/“ с рег. /номер/ вследствие от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.06.2022 г. в град София, при движение по ул. „Резбарска“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 3,17 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.12.2022 г. до 22.01.2023 г., за които сучи по ч. гр. дело № 3501/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.04.2023 г.

В проведеното на 10.06.2024 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане за изменение размера на исковете по реда на чл. 214 ГПК, чрез намаляване на главницата до сумата от 140,79 лева и на лихвата за забава до сумата от 1,65 лева, като в останалата част оттегля исковете.

С протоколно определение от 10.06.2024 г., съдът, приемайки, че искането за изменение на исковете претенции е свързано единствено с намаляване на техния размер при запазване на основанието на същите, поради което е и процесуално допустимо, на основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение на предявените искове чрез намаляване на техния размер, съответно на иска за главница от 271,01 лева на 140,79 лева и на иска за лихва за забава от 3,17 лева на 1,65 лева, като в останалата част за разликата до пълните предявени размери на вземанията е постановено прекратяване на производството, поради оттегляне на претенциите в тази част.

С постановеното по делото Решение № 16536/04.09.2024 г. е признато за установено, че ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ дължи на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ сумата от 140,79 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за причинени щети по лек автомобил „/модел/“ с рег. /номер/ вследствие от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.06.2022 г. в град София, при движение по ул. „Резбарска“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1,65 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.12.2022 г. до 22.01.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 3501/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.04.2023 г.

С Решението ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 262,35 лева, представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № 3501/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от 485,74 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.

В мотивната част на решението, касаеща отговорността за разноски, съдът е приел, че с оглед изхода на спора - основателност на предявените искове, но при съобразяване с първоначално предявените размери и основанието за частично прекратяване на делото по отношение на двете искови претенции – оттеглянето им от ищеца, право на разноски, съразмерно с уважената част, има ищцовото дружество. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е прието, че в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 262,35 лева - сторени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 3501/2023 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав и сумата от 485,74 лева – разноски в исковото производство за държавна такса, депозити САТЕ и адвокатско възнаграждение.

Съдът споделя изцяло вече изложените в решението по делото съображения относно присъждане в полза на ищеца на разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като 2 във връзка с изложените доводи в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК намира за необходимо да отбележи и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9.

В настоящия случай са налице предпоставките и на двете законови разпоредби, като с оглед частичното прекратяване на производството по делото по предявените от ищеца искове за разликата над изменения им размер, съответно над 140,79 лева - главница и над 1,65 лева – лихва забава до пълния им предявен размер, съответно за сумата от 271,01 лева, представляваща главница - незаплатената част от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за причинени щети по лек автомобил „/модел/“ с рег. /номер/ вследствие от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.06.2022 г. в град София, при движение по ул. „Резбарска“ и за сумата от 3,17 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.12.2022 г. до 22.01.2023 г. (която разлика възлиза съответно на 130,22 лева по иска за главница и на 1,52 лева по иска за лихва или в общ размер от 131,74 лева), за така прекратената част на ищцовото дружество не се следват разноски, предвид основанието за прекратяване – изменение на исковете чрез оттегляне на исковите претенции за тези размери, а поначало на основание чл. 78, л. 4 ГПК право на разноски има ответната страна (каквото искане в процеса не е релевирано в срок и такива не са присъждани).

В случая, с решението по делото, в полза на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ са присъдени разноски при съобразяване на общо извършените такива от ищцовото дружество в двете съдебни производства и съотношението между уважената част от исковете и първоначално предявените такива, т.е. именно според уважената част от исковете и възлизащи на сумата от 262,35 лева за заповедното производство и на 485,74 лева за исковото. Останалата част от разноските, сторени от ищеца, съответна на прекратената част – на размера на оттеглените искове, не подлежи на присъждане доколкото за тази част приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, предвиждаща, че при прекратяване на делото право на разноски има ответникът.

По изложените съображения, искането на молителя и ищец по делото „ЗАД ОЗКЗастраховане“ АД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:

121265177, обективирано в депозираната по делото молба с вх. № 303343/27.09.2024 г., за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3