Решение № 351 от 15.05.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Благоевград, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. М.А-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. М.А-НАСЕВА Гражданско дело № 20251210102608 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Д. Х., ЕГН **********, с адрес гр. чрез адвокат Н. М. против “КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, ет. 5 представлявано от управителя Н. П. П.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за нищожен сключения между страните

Договор за потребителски кредит

№1312055/28.05.2025г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултско /адвокатско/ възнаграждение в исковото производство. Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се, че на 28.05.2025г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1312055, по силата на който е получила в собственост сумата от 5600.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50.00 % и ГПР в размер на 62.81%.

Твърди се, че в договора е уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 18 месечни вноски с размер на погасителната вноска 5x91,67лв. и 13x222,60 лв. с крайна падежна дата 30.11.2026г. Сочи се, че съгласно чл. 6 (1) от договора за кредит страните се споразумяват, че договорът трябва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: Поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на определени изисквания или безусловна банкова гаранция. Съобразно чл.13.5 от процесния договор, при неизпълнение на изискването на чл. 6(1) от договора заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2109,85 лв., която ще се плаща разсрочено като се кумулира към падежните вземания по погасителния план. Счита се, че ищцата не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.

Твърди се, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал. 1. т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.1. пр. 1 от ЗЗД/, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника е цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди се, че кредиторът не изпълнил и 1 изискването на чл. 11, ал. 1. т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Сочи се, че договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК. във вр. с чл. 10, ал. 1. във вр. с чл.19, ал. 1 и ал. 2 във вр. е чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че разписаният в договора ГПР 62,81 % излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. На собствено основание се твърди, че е нищожна и неустоечната клауза, която предвижда силно ограничителни условия. Сочи се, че максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от втората хипотеза на чл.9 на ЗПК касаеща добрите нрави. В случая се твърди, че договорената възнаградителна лихва е в годишен размер 50.00%, като уговарянето на такъв висок размер на възнаградителната лихва, надхвърлящ над три пъти законната лихва за забава, се явява противно на добрите нрави, тъй като се получава неравноправно третиране на кредитополучателя като икономически по-слаб участник в оборота. Счита се, че уговорената възнаградителна лихва е неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП.

Поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл. 21 ЗПК се сочи, че клаузата за ГПР е нищожна, с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК, нищожност на цялата кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. II, ал.1,т. 10 от ЗПК. Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора според ищеца обуславя недействителността на целия договор. Счита се, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.

Изпълнена е процедурата по чл.131 ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, като се посочва, че тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Твърди се, че в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Противно на твърдението в исковата молба, се сочи, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити се твърди, че ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Излага се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, като Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Навежда се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Излага се, че неустойката е дължима едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, което изключва нейната дължимост към момента на сключване на договора. Излага се, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора, като в настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима при кумулативно наличие на следните предпоставки: след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение;

2 само в случай че заемополучателят не е предоставил обезпечение; и при наличие на непогасено и активно задължение към кредитодателя.

По отношение на действителността на лихвата по договора се посочва, че клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Сочи се, че възнаградителната лихва е възнаграждение/цена, която се дължи за ползването за определено време на предоставени от страна на заемодателя/кредитодателя по договор парична сума или други заместими вещи. В настоящия случай се твърди, че лихвата по кредита е фиксирано уговорена за целия срок на договора, като при това обстоятелство „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 не си е запазило правото да променя едностранно същата. Излага се, че наличието на противоречие с добрите нрави се преценява за всеки отделен случай като меродавна за преценката е конкретната фактическа обстановка. Излага се, че от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.

Оспорват се като неоснователни аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя.

По отношение на оспорената неустойка се твърди, че същата е действителна, като се излагат съображения в тази насока. Излагат се твърдения, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Твърди се, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС. На самостоятелно основание се твърди, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

По отношение на твърденията за заблуждаваща търговска практика се посочва че Кредитополучателят по своя инициатива се е задължил неведнъж с уговорката за плащане на неустойка, в случай че не предостави обезпечение на кредитите, а договорите са сключвани след като клаузата за неустойка от предходния е породила действието си, което напълно опровергава твърдението, че е налице заблуда по отношение на условията на конкретния кредитен продукт. Излага се становище и по отношение на твърдението за неравноправност. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От приетите по делото писмени доказателства - Договор за обезпечен потребителски кредит № 1312055 от 28.05.2025 година; Договор за поръчителство № 1312055 от 28.05.2025 година, Споразумение за консолидиране на плащания; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити се установява, че на 28.05.2025 г. между страните е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1312055, при следните условия: 2200.00 лева главница; 50% фиксиран лихвен процент; 62,81% годишен процент на разходите; 18 месечен срок за погасяване; 3352,15 лева - обща сума, обезпечение – поръчител, застрахователна премия Застраховка „Злополука“ – 40 лева. В договора за кредит е материализиран погасителен план с отразен падеж, главница, лихва, размер на вноската и остатък от главницата.

Съгласно чл. 6 страните се споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поръчител, който да отговаря на посочените в чл. 6, ал. 1 от договора условия.

Съгласно чл. 13 (5) от договора за заем в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в 3 размер на 2109,85 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на договора за кредит.

В тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно сключен между страните договор за кредит, че договора за паричен заем е нищожен на посочените основания- противоречи на закона, както и че посочената в исковата молба клауза от Договора е нищожна на посочените основания-противоречи на закона, доколкото от тези факти извличат изгодни правни последици, че е погасил задължението си по договора за потребителски кредит, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за валидността на правоотношението. УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже в процеса, че договора е валидно сключен, да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е при съобразяване на императивните материални норми. Да се установи, че при сключване на договора не е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.