Определение № 4454 от 29.09.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4454 гр. Варна, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно частно гражданско дело № 20253100502072 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по жалба на К. Х. Д., ЕГН**********, срещу Определение №6232/13.05.2025г. по гр. д. №4456/2024г. на ВРС, 18-ти състав, с което е оставена без разглеждане молба вх. №41869/12.05.2025г. на К. Х. Д. за допускане на обезпечение на предявените искове по гр. д. №4456/2024г. на ВРС чрез налагане на възбрана върху имотите, предмет на исковото производство по това дело.

В жалбата се излага несъгласие с приетото в определението на ВРС, че щом не е страна по делото жалбоподателят няма право да иска обезпечение на предявените искове. Последното мотивира с твърдението си за собственост на 1/3 ид. част от ПИ №3225. Отделно сочи, че нямало основание ЧСИ Станчева да изпълнява незаконно определение на ВКС. С уточняваща молба посочва, че искането му до ВОС, след отмяна на определението на ВРС, е „издаване на обезпечителна заповед за спиране на изпълнението по испълнителни листи по решение по чл.109 от ЗС“.

Препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна, тъй като настоящото производство е едностранно.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок от страната, сезирала съда с искане, което не е уважено. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

1

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Х. Д. Х. срещу С. С. П. искове за собственост на следните имоти:

- поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № 18-8594/12.10.2018 г. на Началника на СГКК-Варна, адрес: гр. Варна, район Аспарухово, кв. „Галата“, местност „Зеленика“ с площ от 600 кв. м.,трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 5453225, съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ***;

- сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, общ.

Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: гр. Варна, район Аспарухово, местност „Зеленика“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 34 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: друг вид сграда за обитаване;

- сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, общ.

Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: гр. Варна, район Аспарухово, местност „Зеленика“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 35 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: селскостопанска сграда.

С молба вх. №41869/12.05.2025г. К. Х. Д. е отправил искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху гореописаните недвижими имоти.

С обжалваното определение на ВРС последната молба е оставена без разглеждане, защото подателят й К. Д. не е страна по делото.

В процеса на връчване на посочения акт на г-н Д. ВРС е и прекратил частично производството по гр.д. №4456/2024г. на ВРС.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно ясната и еднозначна разпоредба на чл.389, ал.1 от ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на предявения иск. Разпоредбата е специална спрямо общата на чл.26, ал.2 ГПК, но е в съответствие с нея. Поради това без всякакво съмнение или колебание правен субект, който не е ищец по гражданско дело, не е легитимиран да подава молби по реда чл.389 и сл. от ГПК, без значение дали се позовава на свои права или не. Последното би могло да се случи едва след конституирането му като страна (ищец), ако са налице предпоставките за това.

Ето защо основният въззивен довод е напълно неоснователен.

Нещо повече – с уточняващите молби от 22.08.2025г. и от 16.09.2025г. К.

Д. вече не поддържа началното си искане, с което е сезирал съда – 2

„обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти“, а заявява напълно ново искане – „спиране на изпълнението по изпълнителни листи по решение по чл.109 ЗС“. На първо място такава промяна на искането в хода на частно обжалване на акт на първоинстанционния съд е недопустимо, а на второ място искове по чл.109 от ЗС изобщо не са предмет на гр. д.

№4456/2024г. за да се обсъжда тяхното обезпечаване чрез спиране на изпълнението по тях, а молбата за обезпечение винаги е пряко свързана с предявения по делото иск.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение

№4456/2024г. на ВРС, 18-ти състав.

№6232/13.05.2025г. по гр. дело

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3