Определение № 3951 от 15.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3951 гр. София, 15.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100901603 по описа за 2024 година

Ищецът „С.Т.А.Д.“, регистрирано с № номер ******* и действащо съгласно законите на Полша твърди, че е страна по договор за превоз от 26.06.2023 година с ответника „Ф.П.

ЕООД ЕИК : *******, като превозвач. Сочи, че договорът с ответника е сключен след като се е съгласил да организира извършването на превоз на стоки по поръчка на холандско дружество - транспорт на стоки от Холандия до Унгария. Твърди, че съобразно уговореното превозвачът не е имал право да превъзлага услугата на последващ превозвач, което задължение не е изпълнил.

Поддържа, че товарът не е пристигнал на местоназначението на датата и мястото на разтоварване, при получателя на товара и понастоящем липсва. Твърди, че получателят на стоките /увреденото лице/ е получил обезщетение за липсващия товар в размер на неговата стойност по фактура от застрахователя си, а последният е предявил претенция към ищеца, който в крайна сметка възстановил фактурната стойност на стоките, съответстваща на заплатеното обезщетение на застрахователя, извършил плащане на увредения. Претендира разноски.

Ответникът не се ангажира с отговор в сроковете по ГПК, въпреки че е редовно уведомен с препис от исковата молба и приложенията към нея, връчени на 09.09.2024 година.

С оглед твърденията в исковата молба, предмет на разглеждане в производството са претенции на ищеца за заплащане на вреди за липсващ товар, дължими от договор за превоз, сключен с ответника.

Същевременно, ищецът основава претенцията си на договор по заявка за транспорт № 55100/S/2023, която е представил по делото и от която твърди да произтичат уговорките между страните. Видно от представения документ /л. 68 от делото/, в чл. 26 от същия е постигнато писмено съгласие за това споровете, произтичащи от изпълнението на заявката да се решават от общия съд в Гданск, както и е избрано за приложимо право – това на 1

Република Полша. Тоест, установява се действително споразумение за избор на съд, което определя като компетентен за разрешаване на споровете във връзка с договора да е изключително полският съд.

Възникналите правоотношения произтичат, съответно от договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, които се подчиняват на правилата, установени в КОНВЕНЦИЯ ЗА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА СТОКИ (CMR). От друга страна, с оглед предмета и страните по делото, пряко приложими са и разпоредбите на Регламент /ЕО/ 1215/2012 година тъй като и двете страни са търговски дружества и имат местоживеене в различни държави – членки, което предвид установеното в чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Регламента означава че спорът би попаднал именно в приложното му поле, вкл. и с оглед предмета на спора, свързан с конкретно частно правоотношение по договор за превоз, с международен елемент. Регламент / Е О / № 1215/2015 г. предвижда няколко основания за международна компетентност в йерархична структура, които се прилагат при наличието на точно определени предпоставки при спазване на принципа специалната норма дерогира общата /lex specialis derogat legi generali/: изключителна компетентност /чл. 24/, мълчаливо учредена компетентност /чл. 26/, споразумение за избор на съда /пророгация на компетентност по чл. 25/, компетентност по застрахователни, потребителски и трудови договори /раздели 3, 4 и 5/, обща компетентност /чл. 4/, специална компетентност /раздел 2/.

В чл. 71 пар. 1 от Регламента се посочва, че той не засяга уредбата в многостранни международни договори, които уреждат международната компетентност, по които държави членки са страни. Именно такъв договор е Конвенцията CMR, уреждаща договора за международен автомобилен превоз на стоки и възникналите от тях спорове, която според цитираната норма следва да намери приложение, в случай че не нарушава принципите, залегнали в основата на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела, като посочените в съображения 6, 11, 12 и 15—17 от Регламент № 44/2001 /сега Регламент 1215/2012/ принципи на свободно движение на съдебни решения по граждански и търговски дела, на предвидимост на компетентните юрисдикции и следователно на правна сигурност за правните субекти, на добро правораздаване, на свеждане до минимум на възможността за едновременни производства, както и на взаимно доверие в правосъдието в рамките на Съюза /Решение на СЕС дело С-533/08/.

Според чл. 31, ал. 1 от Конвенцията, за всеки спор, произтичащ от превозите, подчинени на тази конвенция, ищецът може да сезира, освен съдилищата на договарящите държави, посочени по общо съгласие на страните, още и тези на държавата на територията на която се намира: а) местожителството на ответника, главното му седалище или клона, или агенцията, чрез която е бил сключен превозният договор, или б) мястото, където стоката е била приета за превоз или мястото, предвидено за доставянето й. Ищецът може да сезира само тези съдилища. Следователно, уредбата е императивна.

В случая, се установява постигнато общо съгласие, по отношение на чиято действителност и условия, поради празнота в Конвенцията, следва да намерят приложение 2 нормите на Регламента, като в конкретната хипотеза постигнатото споразумение съответства на изискванията на чл. 25 от Регламента за действителност. Включително приложими следва да са и нормите на чл. 27 и сл. от Регламента. Съдът приема, че с упражняването на пророгационната клауза от страните се учредява изключителна компетентност в полза на избрания от тях съд, а посочената в чл. 31 от CMR международна компетентност се прилага при липса на постигнато съгласие и в този смисъл следва да се тълкува посочената норма. В противен случай, същата и не би била приложима, при съобразяване постановената и цитирана по-горе практика, според която международните договори, които имат предимство пред Регламент 1215/2012 се прилагат доколкото съблюдават принципите на предвидимост на компетентните юрисдикции и следователно на правна сигурност за правните субекти, на добро правораздаване, на свеждане до минимум на възможността за едновременни производства, както и на взаимно доверие в правосъдието в рамките на Съюза. А в такъв случай, приложение ще намери чл. 25 от Регламента, който определя като изключителна компетентността при наличието на споразумение за избор на съд и в случай, че не е уговорено друго, а в случая няма наличие на такава уговорка.

В случай на изключителна компетентност, съдът следи служебно за нейната наличност. При констатираното наличие на такава, друг съд, различен от избрания от страните, не може да разгледа спора.

Ето защо, българският съд не е международно компетентен да разгледа предявените искове, поради което СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1603/2024 година на СГС, ТО - 3 състав, поради липса на международна компетентност на българския съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от връчване на определението с частна жалба пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3