Решение № 283 от 08.07.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Плевен, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20224400500237 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1033 от 27.09.2021г., постановено по гр.д. № 3232/2021г. Районен съд-Плевен е признал за установено между страните, на основание чл. 422, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Л. АТ. И.. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр.Плевен, *** дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, *** следните суми: сумата от 2 169,14лв., представляваща главница; сумата от 295,62лв., представляваща дължими лихви, от които 66,24лв. договорна лихва за периода от 16.01.2020г. до 20.03.2020г. и 229,38лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 20.03.2020г. до 26.11.2020г., както и сумата от 72лв., представляваща разходи за уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са дължими солидарно с „АТИ КИБЕЛА” ЕООД с ЕИК *** по издадена Заповед №*** за изпълнение на парично задължение въз 1 основа на документ по чл.417 от ГПК от 03.12.2020г. по ч.гр.д. №6413/2020г. по описа на ПлРС, като иска е отхвърлен за установяне съществуването на вземанията до пълния претендиран размер главница от 2 186,54лв. и лихви от 298,95лв.Присъдени са в полза на ищеца деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №6413/2020г. на ПлРС в размер на 110,25лв. и деловодни разноски в исковото производство в размер на 1 263,37лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Л. АТ. И.., чрез особения представител адв. А.Г. от АК-Плевен. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата.

Въззивникът моли настоящата инстанция да отмени решението на РС-Плевен и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него установителен иск.

Ответната страна, чрез пълномощника адв. В.И. П., е взела становище, че жалбата е неоснователна, по съображенията изложени в писмения отговор на жалбата.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция писмени доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Л. АТ. И.., че дължи на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, следните суми: сумата от 2 169,14лв., представляваща главница; сумата от 295,62лв., представляваща дължими лихви, от които 66,24лв. договорна лихва за периода от 16.01.2020г. до 20.03.2020г. и 229,38лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 20.03.2020г. до 26.11.2020г., както и сумата от 72лв., представляваща разходи за уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са дължими солидарно с „АТИ КИБЕЛА” ЕООД с ЕИК *** по издадена Заповед №*** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 03.12.2020г.

2 по ч.гр.д. №6413/2020г. по описа на ПлРС,

Ищецът е изложил твърдения, че на 14.12.2017г. е подписан Договор №0384/14.12.2017г. за кредитна карта на бизнес клиенти между ищцовата банка като кредитодател и „Ати Кибела“ ЕООД като кредитополучател, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 3 000лв. Твърди се още, че солидарен длъжник по договора за кредит е ответника Л. АТ. И... Съгл.чл.3.1 от договора предоставения кредитен лимит се олихвява с месечен лихвен процент в размер на 1,35%, а съгласно чл.8.1 лихвата се заплаща върху усвоената сума от кредитния лимит. Съгласно чл.3.4 от договора се дължи годишна такса за обслужване на картата в размер на 50лв., а съгласно чл.4.2.1 минималната погасителна вноска е в размер на 90лв. Дължимите месечни вноски се заплащат до 15-то число на месеца /чл.4.2.3/, а при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, включително при неплащане на дължимите по договора суми, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем/чл.15.1/. Ищецът твърди, че е допуснато просрочие в погасяването на задълженията, поради което банката е изпратила покани за доброволно изпълнение/уведомления за предсрочна изискуемост/ до кредитополучателя и солидарния длъжник. Адресът на солидарния длъжник е бил посетен три пъти в рамките на един месец през периода от 08.08.2020г. до 08.09.2020г., но не е бил открит; залепено е било уведомление при последното посещение и в двуседмичен срок не се е явил никой за получаване на книжата. Това е довело до започване на заповедно производство, в рамките на което банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията си, но получила указания от заповедния съд за предявяване на иск за устнановяване на вземанията си спрямо длъжника – фзическо лице. Ответникът Л.И., чрез особения си представител адв.А.Г. е оспорил претенцията.

Безспорно е установено, че искът е предявен в срок, след успешно проведено заповедно производство, в едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд, поради което е допустим.Безспорно е, че съгласно Договор за кредитна карта за бизнес клиенти №0384/14.12.2017г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, в качеството на кредитор и „Ати Кибела“ ЕООД, представлявано от Л.И., в качеството на клиент, както и Л.

3

АТ. И.., в качеството на солидарен длъжник, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 3 000лв. Съгл. чл.3.1 от договора, предоставения кредитен лимит се е олихвявал с месечен лихвен процент в размер на 1,35%, като лихвата е била дължима върху усвоената сума от кредитния лимит/чл.8.1/. В чл.3.4 е е било уговорено заплащане на годишна такса за обслужване на картата в размер на 50лв.Кредитополучателя е следвало да заплаща минимална погасителна вноска в размер на 90лв. до 15-то число на месеца/чл.4.2.1 и чл.4.2.3/.

Безспорно е, че в чл.15.1 от договора е било уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на задължения на кредитополучателя, в т.ч. - при неплащане на дължимите по договора суми. Срокът на действие на договора, съгл. чл.4.1 и чл.4.4 е до 31.12.2019 г., като според чл.12.2, в случай, че клиентът не поиска изрично писмено прекратяване на договора и е бил изряден платец до момента на изтичане на срок, банката може по своя преценка да продължи еднократно действието на съглашението за нов двугодишен период. Пред въззивната инстанция е безспорно и това, че процесния договор е автентичен, подписан е от ответника Л.А. И. като съдлъжник.

Спорно е съществува ли вземането на ищеца, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:От представения препис на Покана за доброволно изпълнение, изходяща от ищеца се установява, че кредитора е уведомил длъжниците, че към 08.06.2020г. непогасеното задължение за главница възлиза на 2 186,54лв., а за лихви в размер на 130,69лв., като ги е поканил в 14 - дневен срок да погасят задължението си и ги е предупредил, че в противен случай кредита ще бъде обявен за предсрочно изискуем. С представените констативни протоколи №12619 и 12620 от 13.11.2020г., съставени от ЧСИ Виктор Стоянов с рег.

№906 на КЧСИ, съдебния изпълнител е предприел действия по връчване на поканите както на адреса на управление на търговското дружество, така и вписания в НБД адрес на съдлъжника. Спазвайки разпоредбите на ГПК относно връчването, при наличие на основания по чл.47, ал.1 от ГПК е залепил уведомление и след изтичане на законоустановения двуседмичен срок – на 23.09.2020г., е констаирал, че адресатите не се явяват за връчване на 4 поканите.

Пред Плевенски РС е изслушано и прието заключение на ССЕ, от което се установява, че банката е открила на името на ответника картова сметка и му е издала кредитна карта с кредитен лимит 3000 лв. Посредством кредитната карата са били усвоени от кредитодържателя суми в общ размер на 5 084,07лв. за периода от 06.05.2018г. до 15.02.2019г., като за усвоената и непогасена главница кредитодателя е начислил и договорената лихва, възлизаща в размер на 635,92лв. за периода от 29.06.2018г. до 28.02.2020г.

Начислена е била и такса за администриране на неизплатени в срок задължения в общ размер на 97,80лв./за периода от 22.05.2019г. до 24.02.2020г./ На 14.12.2018г. и 16.12.2019г. са били начислени и съответните годишни такси за обслужване в размер на по 50лв. или общо 100лв. През периода от 15.05.2018г. до 25.02.2020г. са извършени плащания за погасяване на задължения по кредита в общ размер 3 748,65лв., като до 31.12.2019г. – датата на изтичане на срока на договора, кредитополучателя е погасявал задълженията си, внасяйки дължимата минимална месечна вноска на съответната дата на падеж и по този начин е бил изряден платец. Поради това и съгласно договореното в чл.12.2., банката е продължила срока на действие на договора за нов двугодишен период. Видно от заключението, първото просрочие е допуснато при погасяване на вноската с падеж 15.01.2020г. минималната месечна вноска в размер на 90лв. Заплатени са суми в по-малък от дължимия размер - на 15 януари 46,42лв., а на 27 януари 19,13лв./общо 65,55лв./, с които суми са били погасени годишната такса от 50лв. и 15,55лв. от главницата и лихвата. Настъпило забавяне в общо пет плащанията.След просрочие и на месечната вноска с падеж 16.03.2020г. банката е осчетоводила кредита като изцяло предсрочно изискуем, при непогасена част в размер на 2 169,14лв. главница и 295,62лв. лихви, от които 66,24лв. договорна лихва за периода от 16.01.2020г. до 20.03.2020г. и 229,38лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 20.03.2020г. до 26.11.2020г. Впоследствие са били осчетоводени и направените разходи за уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост в размер на 72лв.

За да уважи иска, районният съд е приел за установено, че е съществувало валидно правоотношение, възникнало от договор за кредитна карта №384/14.12.2017г., на неизпълнението на което ищецът „УНИКРЕДИТ 5

БУЛБАНК" АД – гр. София основава вземането си. Приел е, че тъй като договорът е подписан от ответника като физическо лице в качеството на солидарен длъжник, то той отговаря за задълженията на главния длъжник и кредитополучател „Ати Кибела“ ЕООД така, както са поети по съглашението от главния длъжник. Приемайки, че кредитополучателя е изпаднал в забава за плащане на задълженията за главница и лихва на 16.01.2020г., е стигнал до извода, че към тази дата договора между страните е действал, с оглед предвидената в чл.12.2 от същия възможност за банката по своя преценка да продължи еднократно действието му за нов двугодишен период, считино от 31.12.2019г.

Въззивният съд намира тези изводи за правилни и обосновани на събраните по делото доказателства. Действително към 16.01.2020г., страните са били обвързани с клаузите на сключения от тях договор, тъй като действието му е било продължено при наличието на хипотеза на чл.12.2 – длъжника е бил изправен до изтичане на първоначално уговорения срок /31.12.2019г./, поради което и банката е приела, че може да удължи срока с две години, възползвайки се от уговореното в нейна полза право. След допускането на забава на плащането, считано от 16.01.2020г., банката кредитор е упражнила и правото си по договора да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Налице е хипотезата на чл. чл.15.1 от договора, както се установява от ССчЕ. Съдът приема, че правото е надлежно упражнено, като кредитора е отправил изявление в посочения смисъл, което следва да се приеме, че е достигнало до длъжника, тъй като връчването на съобщението е станало по предвидения в ГПК ред.Правилен е изводът на решаващия съд, че последиците на обявяване на предсрочната изискуемост са настъпили на 23.09.2020г., с връчването на писменото изявление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.