Решение № 21448 от 26.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21448 гр. С., 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110120478 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба вх. № 119540/10.04.2024 г., подадена от В. Е.

Д., срещу отказ на кмета на район „Студентски“ – Столична община, да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ за поземлен имот с пл. № 2603, поискани със заявление с вх. № РСТ24-ГР94-544 от 13.02.2024 г.

В жалбата се твърди, че наследниците на М. Д. Б. заявили в срока за възстановяване и все още липсвало произнасяне за имот с пл. № 2603 по кадастър от 1939 г., находящ се в гр.

С., район „Студентски“, м. „Напоително поле“. На следващо място, поддържа се, че със заявлението си В. Е. Д. е поискала да й бъде предоставена административна услуга – издаване на заповед, удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ за процесния имот с пл. № 2603, но в законоустановения срок не били издадени исканите документи, поради което бил налице мълчалив отказ от страна на кмета на район „Студентски“ по депозираното от жалбоподателя заявление от 13.02.2024 г. Ето защо моли съда да отмени мълчаливия отказ на кмета на район „Студентски“ по заявление вх. № РСТ24-ГР94-544 от 13.02.2024 г. Претендира разноски.

Ответникът Столична община, район „Студентски“, чрез юрк. М., намира жалбата за неоснователна и недоказана, за което излага подробни доводи. Моли съда остави жалбата без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Конституираните в производството заинтересовани страни – К. Г. Д. и С. Е. Д. не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 159 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване; оспорващият е неправосубектен; оспореният административен акт е оттеглен; оспорващият няма правен интерес от оспорването; оспорването е просрочено; по оспорването има влязло в сила съдебно решение; има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на 1 същото основание; оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14дневен срок от съобщаването им, като мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

В случая жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване, от легитимирана страна и не са налице отрицателните предпоставки, възпрепятстващи образуване на съдебно производство.

По отношение на преценката дали е спазен срокът за подаване на жалбата от В. Е. Д., съдът констатира, че от приобщената по делото административната преписка липсват данни кога е връчен оспореният административен акт на жалбоподателя. Индиция в насока, че жалбата е своевременно депозирана е това, че преписката е заведена на 13.02.2024 г., като месечният срок за произнасяне на административния орган е изтекъл на 13.03.2024 г., респ. не се установява съобщението за изричния отказ (л.183-184 от делото) да е било връчено на адресата, а доколкото жалбата е подадена на 10.04.2024 г. пред СРС, съдът стига до извод, че е спазен законовият срок. Ето защо и жалбата следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата:

От приобщената по делото административна преписка, предоставена от административния орган Столична община, район „Студентски“ се установява, че на 13.02.2024 г. В. Е. Д. е подала заявление с вх. № РСТ24-ГР94-544, с което е поискала издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ за имот с пл. № 2603, к. л.

№9 от кадастралния план от 1939 г., находящ се в местността "Напоително поле", с оглед заявяването на имота за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

По преписката е представено удостоверение с изх. № ПО-15-12843- 4/01.02.2024 г., издадено от ОСЗ „Западна“, с което е посочено, че ОСЗ не се е произнесла с решение за имот с пл. № 2603 от кад. план от 1939 г., к.л. № 9 по образувана адм. преписка по ЗСПЗЗ с вх. № 85/91 г. на наследниците на М. Д. Б.. Посочено е още, че това удостоверение се издава на В.

Е. Д., за да послужи за снабдяване със скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ при спазване на процедурата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.

Обстоятелството, че правото на собственост върху имота е било заявено за възстановяване от наследниците на М. Д. Б. през 1991 г. не е спорно по делото, а и се установява от представената от ОСЗ „Западна“ административна преписка по заявление вх.

№ 85/1991 г. Не е спорно също така, че производството пред ОСЗ „Западна“ не е приключило към датата на проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание.

От представеното удостоверение за наследници с изх. № РСЦ23-УГ01- 5748/14.09.2023 г., издадено от Столична община, район "Средец" се установява, че М. Д. Б. е починал на 30.10.1975 г., като негови наследници по закон съгласно същото се явяват жалбоподателят и конституираните като заинтересовани страни в производството лица.

В писмо от 28.05.2024 г., издадено от кмета на район „Студентски“, Столична община, адресирано до заявителя В. Е. Д. (без данни дали, кога и на кого е връчено) е посочено, че имотът, във връзка с който е направено искане за издаване на удостоверение и скица по чл.

13, ал. 4 – ал. 6 ППЗСПЗЗ, се явява идентичен с имот № 158 по плана на военния терен в с.

Дървеница, последният отчужден за нуждите на войската с Царски указ № 29/1943 г. по реда на ЗОНИДОП, поради което административният орган е приел, че не важат разпоредбите на ЗСПЗЗ, с оглед което не са налице основания за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ.

Съдът приема, че процесното писмо от 28.05.2024 по съществото си представлява изричен отказ да се издадат удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ.

2

Съгласно правомощията, уредени с разпоредбата на чл. 146 АПК, при извършване на преценка за законосъобразността на административния акт съдът проверява следните предпоставки: дали актът е издаден от компетентен орган; дали е спазена установената форма; дали е допуснато съществено нарушение на административно-производствени правила при издаване на акта; дали е налице противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби; както и дали актът съответства с целта на закона.

При извършване на проверката за законосъобразност на административния акт съдът не е ограничен от посочените от жалбоподателя основания, а проверява всички основания по чл. 146 АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт (арг. чл. 142, ал. 1 АПК).

В случая от съдържанието на оспорения административен акт се установява, че същият е издаден от компетентен орган в съответната за това форма (писмена). Не се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на акта. Съдът обаче намира, че оспореният акт противоречи на материалноправни разпоредби и не е съобразен с целта на закона, което налага неговата отмяна, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл.

13а ППЗСПЗЗ. Производството по издаване на удостоверение и скица от техническата служба предхожда по време издаването на решение за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, когато се касае за имот в урбанизирана територия и именно чрез издадените в това производство актове се осъществява индивидуализацията на подлежащата на възстановяване в реални граници част от бившия имот. В случаите по чл.

10, ал. 7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота в урбанизирана територия, която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, се извършва още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица и без да е от значение това дали имотът е нанесен в новата кадастрална карта по реда на ЗКИР, или не (в този смисъл Решение № 414 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 266 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2014 г., III г. о., ГК).

В рамките на тази процедура кметът на общината е компетентен да откаже издаването на скица и удостоверение, когато молбата изхожда от нелегитимирано лице, когато е нередовна и дадените от административния орган указания не са изпълнени, както и когато липсват предпоставките за издаване на исканите актове (напр. когато при извършената проверка се установи, че имотът не се намира в границите на урбанизираните територии, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон). В правомощията на кмета на общината се включват още и проверка, респ. право на отказ за издаване на актовете в случай, че такива вече са издадени на същите заявители за същия имот, доколкото административният орган е задължен да следи за отрицателните предпоставки за допустимостта на искането, една от които е наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни (чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК). С оглед посочената по-горе характеристика на исканите актове като предпоставка за постановяване на решение за възстановяване и способ за индивидуализация на имота, тяхната актуалност във времето е без правно значение и не обосновава необходимост от периодичното им преиздаване, след като реституционното производство е приключило. Следователно административният орган би могъл да откаже издаването на исканите актове едва при наличие на приключила процедура по възстановяване на собствеността (какъвто настоящият случай не е).

3

В случая с подаване на заявлението за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ жалбоподателят е представил и удостоверение с изх. № ПО-15-12843-4/01.02.2024 г., издадено от ОСЗ "Западна", в което изрично е посочено, че производството по възстановяване собствеността върху процесния имот е все още висящо, както и че изготвянето на актуална скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ е необходимо за произнасяне с решение от страна на ОСЗ "Западна". Така издаденото удостоверение обвързва органа по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ по същия начин, по който би го обвързвало пряко искане от страна на ОСЗ "Западна", отправено по реда на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ППЗСПЗЗ.

При наличието на тези данни, кметът на общината не може да преценява какво по вид и основание производство се провежда пред ОСЗ, дали това е редът за възстановяване на правото на собственост или заявителят е следвало да упражни правата си по реда на друг закон, дали производството пред ОСЗ е допустимо, законосъобразно и дали заявлението е основателено. Законодателят не е уредил правомощия на кмета на общината (респ. кмета на района) да следи за законосъобразността на действията и актовете на общинската служба по земеделие, поради което незаконосъобразни се явяват развитите в отказа съображения, че искането не би могло да бъде уважено, тъй като за конкретния имот ЗСПЗЗ и правилникът по прилагането му не били приложими. В този смисъл е Решение № 4690 от 8.07.2022 г. на АдмС - С. по адм. д. № 3875/2022 г.

След като органът, комуто е възложено разглеждането и приключването на производството с окончателен акт, е удостоверил пред органа по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, че производството все още не е приключено и предстои произнасяне, за което е необходимо издаването на удостоверение и скица, интересът на жалбоподателя е налице, а административният орган в съответствие с нормата принцип на чл. 9, ал. 4 АПК дължи съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производството.