Определение № 4306 от 03.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4306 гр. София, 30.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

В. Недева като разгледа докладваното от В. Недева Въззивно частно наказателно дело № 20241100607603 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Соня Йончева – служебен защитник на обвиняемия О. Л. В., срещу определение № 3878/04.10.2024 г. по ЧНД № 12264/2024 г. на Софийски районен съд, НО, 2 състав, с което е отменено постановление от 29.07.2024 г., деловодно изведено на 01.08.2024 г., на прокурор при Софийска районна прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 2294/2020 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр. пр. № 42012/2020 г. по описа на СРП, и делото е върнато на СРП за изпълнение на задължителните указания на съда по прилагане на процесуалния наказателен закон.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното от СРС определение. Поддържа се, че воденото наказателно производство срещу О. В. е образувано по инициатива на най-близките му роднини, които целят да го дискредитират. Сочи се, че от разпита на детето В. пред съдия се е установило, че то е било щастливо от гостуването на своя чичо (обвиняемие), към когото е било привързано, и с радост е очаквало посещението му за новогодишните празници.

Вследствие на повдигнатото обвинение роднинската връзка вече била безвъзвратно прекъсната. На следващо място се счита, че необосновано съдебните състави, произнасяли се по жалбите срещу предходните прекратявания на наказателното производство, не възприемали формираните от прокурора изводи за липса на съставомерност на деянието, за което е образувано производството. Освен това след толкова дълъг период от време се счита, че по делото не биха могли да бъдат събрани относими доказателства от значение за установяване на обективната истина, а напротив – само такива, които биха изопачили установените досега данни. Възразява се, че подлагането на обвиняемия на експертна оценка, включително чрез наблюдението му в психиатрично отделение, би допринесло за установяване на различна фактология от вече установената. Сочи се, че на обжалваното определение му липсва конкретика по установени факти, които да са налични и да формират друг 1 правен извод, като в същото време е налице излишно теоретизиране по отношение на професионалната работа на прокурора. По тези съображения се отправя искане за отмяната на определение № 3878/04.10.2024 г. по ЧНД № 12264/2024 г. на Софийски районен съд, НО, 2 състав, и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка съгласно чл. 243, ал. 7 НПК. Жалбата срещу определението е подадена в предвидения в закона срок и произхожда от процесуално легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в жалбата и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Досъдебно производство № 2294/2020 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № 42012/2020 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 17.12.2020 г. за извършено престъпление по чл. 149, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК.

С постановление от 24.12.2020 г. на разследващ полицай при 02 РУ - СДВР О. Л.

В. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 149, ал. 1 НК за това, че на 15.09.2020 г., около 14:30 часа, в гр. София, ж.к. ****, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст (В.К.В. на седем години) - галил я по половия орган.

В хода на досъдебното производство в извършен разпит на пострадалата В. К.ова В. пред съдия в „синя стая“ за разпит на малолетни и непълнолетни, находяща се в сградата на СРС. Разпитани са и свидетелите К. Л. В., И.Б.Б., К.П.Г. и С.Б.Б..

Извършени са КСППЕ, според които пострадалата В.К.В. може да дава адекватни показания по обстоятелства и факти от съществено значение за разследването, обвиняемият О. Л. В. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си към момента на деянието, а при свидетелката К.П.Г. е налице психическа годност за даване на свидетелски показания.

От материалите по делото се установява,че наказателното производство е било прекратявано с постановления на СРС от 08.02.2021 г., 07.12.2021 г. и от 26.04.2023 г., които са били отменени при осъществ яването на съдебен контрол по реда на. чл.

243, ал. 5-8 НПК.

С постановление от 29.07.2024 г. на прокурор при СРП наказателното производство е прекратено с решаващ мотив, че пострадалата изрично е констатирала, че обвиняемият се е въздържал от извършването на каквито и да било действия спрямо нея, а единствено я е наблюдавал, поради което не са изпълнени законоустановени фактически положения, за да е налице престъпление по реда на чл.

149, ал. 1, пр. 1 и 2 НК.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Преценката по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство, включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите:

1. извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени; 2. от установените доказателства изведени ли са верните 2 фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство и потвърдена от първия съд фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение и на контролирания съд; 3. допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата – игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н. Съдът, обаче, е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ се съдебен състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства.

От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка, съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава; нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото; нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство или на първоинстанционния съдебен акт (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.).

В рамките на правомощията си при проверката на атакувания прокурорски акт, аргументирано първоинстанционният съд е приел, че прокурорското постановление е немотивирано, като липсва обстойна оценка и анализ на доказателствата по делото, а единствено лаконично е прието, че на инкриминираната дата обвиняемият поискал от пострадалата да премахне бельото си, като той единствено наблюдавал момичето, без да извършва действия спрямо нея, свързани с възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление, поради което не е налице фактическият състав на чл. 149, ал.

1, пр. 1 и 2 НК.

Въззивният съд също приема, че за да е законосъобразно постановлението по чл.

243 НПК, изводите на прокурора следва да почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване, а проведеното разследване трябва да е обективно, всестранно и пълно.

Освен това представителят на държавното обвинение следва да е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Като прокурорът е задължен освен да събере всички относими и необходими фактически данни по случая, също така да ги подложи на задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор дали в конкретния случай е налице престъпление и какво точно, известен ли е неговият извършител и извършено ли е деянието виновно.

В случая в прекратителният прокурорски акт е налице фактическа липса на мотиви, доколкото от съдържанието на същия не се установява въз основа на кои 3 доказателствени източници прокурорът при СРП е приел за установена фактическата обстановка, която е обективирал в постановлението си; кои доказателствени източници е кредитирал при изграждане на изводите си по фактите и кои е дискредитирал, респективно – по какви съображения. В обстоятелствената част на прекратителния прокурорски акт са цитирани основно показания на свидетелите.

Поставен е акцент върху показанията на малолетната пострадала В. В., дадени в „синя стая“ при СРС, които не съдържат данни за физическо съприкосновение между нея и обвиняемия. Не е извършен обаче дължимият от представителя на държавното обвинение анализ на противоречията помежду нейните показания и тези на свидетелката Г., според които в деня на инкриминираното деяние пострадалата й е споделила за осъществен физически контакт от страна на обвиняемия, като прокурорът не се е аргументирал защо кредитира показанията на малолетната пострадала, а тези на свидетелката Г. – не. Това е абсолютно основание за цялостна отмяна на прокурорския акт, като необоснован и незаконосъобразен.

На следващо място, въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд, че не е проведено всестранно и задълбочено разследване, респективно не са събрани необходимите и възможни доказателствени източници с оглед обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Налице е непълнота на доказателствената съвкупност, която следва да бъде преодоляна посредством извършване на допълнителни действия по разследването, подробно описани в определението на СРС, а именно: изследване на мобилния телефон на обвиняемия, назначаване на съдебнопсихиатрична, психологична и сексологична експертиза на обвиняемия, която да изследва дали са налице отклонения в насочеността на половия му нагон и в начините на удоволетворяването му, както и съдебно-психиатрична и психологична експертиза на пострадалата, която да изследва дали са налице признаци за повлияване върху мисленето и възприятията на пострадалата от страна на по-възрастни близки и авторитети. Едва при събиране на доказателствени източници в тази насока, прокурорът при СРП би могъл да формира доказателствено обезпечени изводи от фактическа страна, респективно да прецени, дали е осъществен състав на престъпление от общ характер.

Настоящата инстанция напълно се солидаризира с изводите на СРС и относно несъстоятелността на мотивите на прокурора за неизготвяне на сексологична експертиза поради липса на такъв експерт в списъците за вещи лице в района по местоживеенето на обвиняемия, поради което не е необходимо същите да бъдат преповтаряни.

Въпреки изминалия период от време, не може да се сподели виждането на защитата, че няма потенциал за събиране на относими доказателства от значение за установяване на обективната истина. С упоменаване на разпоредбата на чл. 70 НПК районният съд не е дал конкретни указания на разследващите органи, доколкото в случая се касае за правна възможност, която зависи от дискрецията на наблюдаващия прокурор.

Разпечатката съдържа 36 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b5b9d27-cae7-48c7-836b-0f99aea21fe7