Решение № 197 от 11.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Пазарджик, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20215200500631 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.

Районен съд В. е сезиран с искова молба,подадена от Н. АС. ГР. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р., *** и от К. Г. ГР., ЕГН ********** , с постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № 2, против М. ИВ. Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р. ,*** и против В. В. П. , с постоянен адрес в гр. В. , ***А.

С исковата молба е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти .

С Решение № 260154/ 15. 07.2021г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 480/2020г. по описа на същия съд, иска за делба е отхвърлен изцяло , като неоснователен . Присъдени са разноски в полза на ищците и в полза на районен съд В. .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от съделителите Н. АС. ГР. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р., *** и от К. Г. ГР., ЕГН ********** , с постоянен адрес в с. Д. , община Р., ***, подадена чрез пълномощника на страната.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция, по съществото на спора, с което се допусне делба на процесния недвижим имот , при квоти посочени в исковата молба и допълненията към нея Прави се искане за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски във въззивното производство .

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба . В отговора се оспорва въззивната жалба.

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид събраните доказателства пред първата инстанция и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

1

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( съделител в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .

Районен съд В. е сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот , представляващ дворно място, находящо се в с Д. , община Р. , ***, с площ от 469 кв.м. В исковата молба ищците твърдят ,че в имота има построени сгради на основно и допълващо застрояване , които обаче са индивидуална собственост на ищците , поради което не са предмет на делбата . Искането , което е направено е да се допусне делбата на дворното място при равни квоти между съделителите , по ½ ид. част общо за ищците и ответниците.Дворното място предмет на делбата представлява ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.

Д. , община Р..

Правни изводи.

От представените писмени доказателства ( нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот 19/11. 12. 1997г. и № Решение на РС В. от 27. 05. 2019г. , постановено по гр. д. № 546/2018г. по описа на съда) се установява ,че ищците са съсобственици на процесното дворно място, при равни права , по 1/2 ид. част от дворното място . В нот. акт на ищците е посочено,че освен дворното място те закупуват и построената в него къща на 83 кв. м. и плевня на 24 кв. м.

От представената скица на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д. , община Р. и от заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че в имота има построени пет сгради , а именно :

1 / Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.,със застроена площ от 84 кв.м.

Строителните книжа и документи за жилищната сграда са издадени на името на наследодателя на ищците А.Г.М.. Жилищната сграда представлява самостоятелен обект на собственост/СОС/.

2/Сграда с идентификатор ***., , представляваща двуетажна пристройка от запад към жилищната сграда , със застроена площ от 12 кв. м. В заключението на СТЕ е посочено ,че сградата не представлява СОС , а помещение със спомагателно и обслужващо предназначение към жилищната сграда , съгласно чл.108 ал. 2 т.

„б“ от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ ( помещение за санитарно- хигиенно обслужване- бани , тоалетни и бани – тоалетни ). За тази сграда на вещото лице не са представени строителни книжа и документи за изграждането й .

3/ Сграда с идентификатор ***., с функционална предназначение за „гараж „..,със застроена площ от 28 кв.м. Строителните книжа и документи за построяването на гаража са издадени на името на наследодателя на ищците А.Г.М..

4 / Сграда с идентификатор ***., , с функционално предназначение“селскостопанска сграда“, със застроена площ от 22 кв. м. Строителните книжа и документи за построяването на гаража са издадени на името на ищеца К.Г.. От първоначалното и от допълнителното заключение на СТЕ се установява ,че на мястото на новата сграда е имало стара „плевня“ , която е съборена и на нейното място е изградена селскостопанската сграда. Вещото лице дава заключение ,че тази сграда представлява сграда на „допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 ал. 1 и чл. 44 ал.1 от ЗУТ, с обслужващо и стопанско предназначение към сградата от основното застрояване ( помещение за съхранение на отоплителни материали, за отглеждане на животни и за съхранение на селскостопанска продукция ) .

5/ Сграда с идентификатор ***., , с функционално предназначение“селскостопанска сграда“, със застроена площ от 41 кв. м. Сградата е изградена , като „ навес „ с три ограждащи стени . За извършеното строителство вещото лице не е открило и не са му представени строителни книжа и документи . Вещото лице дава заключение ,че тази сграда също представлява сграда на „допълващо застрояване по смисъла на чл.

41 ал. 1 и чл. 44 ал.1 от ЗУТ, с обслужващо и стопанско предназначение към сградата от основното застрояване ( 2 помещение за съхранение на отоплителни материали, за отглеждане на животни и за съхранение на селскостопанска продукция ) .

При тази конфигурация на процесния имот въззивната инстанция прави извода ,че сградите , които са построени в имота не се намират в режим на „хоризонтална етажна собственост“ , по смисъла на чл.

37 от ЗС, както се твърди в отговора на исковата молба по чл.131от ГПК.

Етажната собственост може да бъде два вида – вертикална етажна собственост и собственост. хоризонтална етажна

При вертикалната етажна собственост етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, като сградата е изградена във вертикално отношение .

При хоризонтална етажна собственост сградите , които са построени в имота също принадлежат на отделни собственици , но са разположени хоризонтално в имота , а не вертикално .

В исковата молба ищците твърдят ,че всички сгради ,които са построени в имота са тяхна лична собственост, което изключва етажната собственост, както в хоризонтално ,така и във вертикално отношение.

Въззивната инстанция счита ,че това твърдение на ищците е установено и доказано по делото .

В нот.акт , с който ищците са закупили имота е записано ,че ищците закупуват дворното място с две жилищната сграда на 83 кв. м. и една плевня на 24 кв. м. сгради –

Жилищната сграда с идентификатор ***.,безспорно е собственост на ищците ,тъй като е описана в представения нот. акт за покупко- продажба . Отделно от това , всички строителни книжа и документи за тази сграда са издадени на имота на наследодателя А.Г.М. ( баща на ищцата Н. АС. ГР. ) .

Сградата с идентификатор ***., не представлява самостоятелен обект на собственост,а пристройка към жилищната сграда, която има спомагателно и обслужващо предназначение към основната сграда ( виж описанието в т. 1 на заключението на СТЕ) . Това е помещение за санитарно – хигиенно обслужване, което следва жилищната сграда. Ето защо следва да се приеме ,че ищците са собственици и на това помещение,въпреки ,че вещото лице не открило строителни книжа и документи за тази пристройка .

Въззивната инстанция приема ,че ищците са собственици и на сградата с идентификатор ***., тъй като това е гаража , който е построен от ищеца К.Г. с помощта на наследодателя А. Г. М. (виж обясненията на св.

Г.Х.С. ) .

Сградата ,представляваща плевня, съответства на сградата с идентификатор ***., за която се установи ,че е построена върху стара плевня , която е била съборена и на нейно място е построена селскостопанската сграда. Всички строителни книжа за тази сграда са издадени на името на ищеца К.Г. , породи което следва да се приеме ,че тази сграда също е собственост на ищците по делото .

По отношение на сградата с идентификатор ***., , с функционално предназначение“селскостопанска сграда“/ навес / , със застроена площ от 41 кв. м., вещото лице не е открило строителни книжа и документи за изграждането й .Установено е по делото обаче ,че тази сграда представлява сграда на допълващо застояване, която има обслужващо и стопанско предназначение към жилищната сграда , следва да се приеме ,че ищците са собственици и на тази сграда .

Съществен белег на етажната собственост( хоризонтално или вертикална ) е етажите или части от етажите, или самостоятелните сгради в дворното място да принадлежат на отделни собственици( чл. 37 от ЗС ) . Само в този случай дворното място се явява обща част на собствениците на сградите , етажите или части от етажите ,при което делбата на дворното място не е допустима ( чл. 38 от ЗС). В случаите , когато сградите в дворното място принадлежат на един собственик , а дворът е съсобствен, дворното място може да бъде предмет на делба.

Настоящият казус е точно такъв.

Според разрешенията , дадени в съдебната практика ( виж Р. № 967-60-ІІІ на 1-во гр. отд. на ВС ;Р. -408-67-1 на 1-во гр. отд. на ВС ; ППВС № 7/ 73г.; Определение № 267/02. 06. 2020г по гр. д. № 3921/2019г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; Определение № 79/26.

01. 2010г по гр. д. № 1905/2009г. на І-во гр. отд. на ВКС; Р.№ 393/ 24. 04. 2009г. по гр. д № 921/2008г. на 1-во гр. отд. на ВКС ;

Определение № 228/09. 04. 2012г по гр. д. № 25/2012г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; Р. № 858/23. 01. 2009г. по гр. д. № 3069/2008г. на І-во гр.отд. на вКС;) не може да бъде предмет на делба имот, в който е създадена етажна собственост или има сгради в изключителна собственост на отделни собственици.Делбата на такъв имот е допустима само в случаите , когато 3 според застроителните правила и норми парцелът може да се раздели на отделни парцели за всяка сграда( виж Р. 2697-76-1-во гр. отд. на ВС и Определение № 437/10. 07. 2015г. по гр. д. № 1755/2015г.на І-во гр. отд. на ВКС ) . Настоящият казус не попада в тези хипотези .

Според разрешенията ,дадени в б „д“ и б. „е“ на ППВС № 2 от 04. 05. 1982г. не може да се допусне съдебна делба на съсобствен парцел , в който има две или повече самостоятелни сгради , които принадлежат на отделни съсобственици на парцела , както и на парцели , в които е изградена етажна собственост. Има се предвид създадена вертикална или хоризонтална етажна собственост. Настоящият казус също не попада в посочените хипотези ,тъй като сградите в парцела са собственост на едно лице , а само дворното място има съсобствен характер.

По изложените съображения въззивната инстанция счита ,че на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, ще следва да се отмени изцяло обжалваното решение и спора да се реши по същество от въззивната инстанция, като се допусне делба на процесното дворно място. Квотите на страните са равни , а именно по ½ ид. част общо и за двете страни .