Решение № 115 от 13.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800501151 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С решение № 274 от 11.09.2025 г., постановено по гр.д. № 341/2025 г. по описа на РС-Костинброд е признато за незаконно и отменено уволнението на Б. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул.

„Х. А.“ № ., извършено със Заповед № 948/25.03.25г., издадена от СУ „Д-р Петър Берон“- гр. Костинброд, ул. „Обединена“ № 44, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Б. Б. Г., ЕГН********** е възстановена на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „старши учител общообразователен предмет в начален етап“ при СУ „Д-р Петър Берон“- гр. Костинброд, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. СУ „Д-р Петър Берон“- гр.

Костинброд, ул. „Обединена“ № 44 е осъдено да заплати на Б. Б. Г., ЕГН: **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 , вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 12 760,36 лева обезщетение за времето, през което тя е останала без работа за периода от 25.03.25 г. до 09.09.25 г. СУ „Д-р Петър Берон“- гр. Костинброд е осъдено да заплати на ищцата разноски - сумата от 2400 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на РС-Костинброд, сумата от 50 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ , сумата от 50 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, сумата от 510,41 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. На основание чл. 242, ал. 1 1

ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта, с която се присъжда обезщетение за оставане без работа.

Недоволен от така постановеното решение ответника в първоинстанционното производство СУ „Д-р Петър Берон“- гр.

Костинброд го обжалва изцяло, чрез адв. Я. Я.. Твърди, че наложеното на ищцата наказание е за действително извършените от нея дисциплинарни нарушения, поради което счита, че е осъществена процедурата по чл. 195 от КТ и сл., касаещи осъществяването на дисциплинарната отговорност. Излага, че са незаконосъобразни и немотивирани изводите на съда за наличие на закрила по реда на чл.

333 от КТ. Посочва, че е вярно, че за ищцата не е получено предварително съгласие за уволнението й от КТ Подкрепа, но в училището на практика липсват данни за наличие на синдикална организация, поради което са приели, че не е необходимо такова съгласие. По същество прави искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло, исковете отхвърлени и претендира разноски.

Въззиваемата Б. Б. Г., чрез пълн. адв. Е.З.-Ш. в депозирания отговор, оспорва жалбата. Твърди, че работодателят е изискал съгласие от централното ръководство на КТ „Подкрепа“, но не е получил такова. Посочва, че уволнението е незаконосъобразно, поради преодоляна закрила по реда на чл. 333, ал. 3 от КТ, само на това основание. По същество моли да бъде потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

За да се произнесе Софийският окръжен съд взе предвид следното:

Производството пред РС-Костинброд е образувано по предявени от Б. Б. Г. СУ „Д-р Петър Берон“- гр. Костинброд, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ответникът СУ „Д-р Петър Берон“- гр. Костинброд е депозирал отговор, в който е оспорил предявените искове.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена 2 от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са основателни и доказани.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

По исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат конститутивен характер, доказателствената тежест за установяване законност на уволнението пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя - решение № 224/23.06.2011 г. по гр. д. № 1184/2010 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 241/01.12.2016 г. по гр. д. № 1602/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.

Ето защо, в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е носител на субективното право на уволнение на посоченото в заповедта основание, което е упражнил законосъобразно.

Настоящият състав счита, че работодателят не е изпълнил доказателствената си тежест да установи осъществяването на предпоставките на уволнителното основание, регламентирано в нормата на чл. 330, ал. 2 , т. 6 КТ. Това води до незаконност на уволнението и налага неговата отмяна. Издадената заповед за дисциплинарно уволнение се явява незаконосъобразна и уволнението следва да бъде отменено, до какъвто извод е достигнал и РСКостинброд.

Със Заповед № 948/25.03.25 г. на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.195, ал.1, вр.чл.190, ал.1, т.3 КТ, за системни нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани в заповедта, като със същата заповед е било прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 330, ал.

2, т. 6 КТ. В посочената заповед е отразено, че ищцата е председател на синдикалната организация в училището към КТ „Подкрепа“.

Изискано е предварително съгласие за уволнението й, по реда на чл.

333, ал. 3 от КТ, но такова не е дадено. Посочено е в заповедта, че независимо от това, директорът намира, че с оглед на тежестта на извършените нарушения е недопустимо служителят да продължи 3 работа, с оглед на получения от действията й, сериозен конфликт между служителя и родителите на децата, който може да доведе от отлив на децата от училището и разрушаване на неговия авторитет.

Основният спорен въпрос между страните се свежда до това дали е било необходимо провеждане на процедура по реда на чл. 333, ал. 3 от КТ.

Въззивникът поддържа в жалбата, че няма данни, че в училището действа синдикална организация, поради което не е необходимо да има предварително съгласие на синдикален орган /това всъщност е единственото възражение в жалбата/, което е неоснователно.

Видно от приложеното трудово досие на ищцата и по конкретно Удостоверение изх. № 16/06.03.2023 г., адресирано до директора на СУ „Д-р Петър Берон“ –гр. Костинброд, изпълнителният съвет на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ е удостоверил, че Б. Б.

Г., начален учител, е индивидуален член на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ от 01.03.2023 г. и като такава се ползва от всички клаузи на КТД, включително 8 /осем/ дни допълнителен платен годишен отпуск. Видно от искане с вх. № 883/07.04.2023 г. от Б. Г.

/председател на Синдикална секция на КТ “Подкрепа“/ до Директора на СУ „Д-р Петър Берон“ –гр. Костинброд, ищцата е направила искане при изготвяне на ведомостите за работни заплати ежемесечно да се удържа членски внос, в размер на 0,7% от трудовото възнаграждение на членуващите в КТ „Подкрепа“ Към искането е приложен списък на служителите в СУ „Д-р Петър Берон“, членуващи в СС на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ /л. 110-113 от делото/. Приложено е и уведомително писмо до директора на училището, с което ищцата го уведомява, че считано от 27.03.2023 г. при СУ „Д-р Петър Берон е учредена синдикална секция към НС „Образование“ на КТ „Подкрепа. Т.е. от тези доказателства може да се направи категоричен извод, че в училището действа синдикална организация, а неин председател е Б. Б. Г..

В подкрепа на това е и отправено искане от Кирил Станевдиректор на СУ „Д-р Петър Берон“ –гр. Костинброд до учителски синдикат към КТ „Подкрепа“ за предварително съгласие за налагане на наказание „Уволнение“ на служителката и съответно получен отговор на 06.01.2025 г. от Председателя на СО „Подкрепа“, с който не се дава съгласие за уволнението /л. 72-73 от делото/. Директорът на учебното заведение е отправил и повторно искане изх. № 210/07.02.2025 г. за даване на съгласие, но в трудовото досие не се открива получен отговор и такива доказателства по делото липсват.

В чл. 333, ал. 3 КТ е уредена предварителната закрила при определени, изчерпателно изброени, основания за прекратяване на трудовия договор с лица, които имат качеството "член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган" /т. е. тази закрила 4 се отнася за две групи синдикални дейци – тези, които са членове на ръководството на синдикалната организация в предприятието и тези, които са членове на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган/. Синдикална организация на ниво предприятие следва да се разбира като първична организация, създадена и съществуваща при отделния работодател. Съответната синдикална организация, учредена и структурирана към това предприятие, е субектът на взаимоотношенията с работодателя, възникващи по повод представителството на работниците и служителите с цел защита на правата и исканията им, участие в колективни трудови спорове, в колективното трудово договаряне и др.

Именно поради това посочените от закона лица като нейно ръководство – председателят и секретарят на съответната синдикална организация / § 1, т. 6 от ДР на КТ/, се ползват от специалната закрила, защото те са тези, за които законодателят е счел, че се нуждаят от засилена закрила.

В настоящия случай такова съгласие е било необходимо, за да бъде законосъобразно уволнението. Доколкото съгласие изрично не е дадено, то и уволнението е незаконосъобразно, а искът по чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ е основателен.

Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че самият факт на отправено запитване към председателя на СО „Подкрепа“, който не се оспорва от ответното училище, представлява извънсъдебно признаване на неизгодния за ответника факт, че ищцата се ползва с предварителна синдикална закрила по чл. 333, ал. 3 КТ.

Доколкото уволнението е незаконосъобразно на това основание, не следва да бъдат обсъждани останалите съображения на страните по съществото на трудовия спор.

Крайният извод на първоинстанционния съд е правилен, поради което решението в тази част подлежи на потвърждаване.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от уважаването на този с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. По делото е установено, че прекратеното трудово правоотношение е безсрочно. Доколкото обуславящият иск е уважен, основателен се явява и този иск. В тази част решението на районния съд също е правилно и следва да бъде потвърдено.