Решение № 156 от 03.05.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Плевен, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20224400500176 по описа за 2022 година

Въззивно обжалване.

С решение № 362/ 15.12.2021г. ,постановено по гр.д.№ 339/2021г. Районен съд –Червен бряг ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес за призоваване ****** да заплати на Б. П. Б., с ЕГН ********** от ******, сумата от 846,37 лв. /осемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение за 101,244 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 01.04.2019 г. – 11.07.2020 г., ведно със законната лихва върху цялата сума,считано от датата на предявяване на иска – 15.03.2021 г. до окончателното изплащане.ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес за призоваване ****** да заплати на Б. П. Б., с ЕГН ********** от ******,сумата от 94.98 лв. /деветдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху неполученото трудово възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от първата изискуемост –01.07.2019 г. до датата на предявяване на иска – 15.03.2021 г.ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗА Главна дирекция„Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес за призоваване ****** ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.Н. Н.-П., с 1

ЕГН********** от АК – Плевен сумата от 600.00 /шестстотин/ лева.ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес за призоваване ****** да заплати по сметка на Червенобрежки районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 37.65 лв. /тридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/. ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение.

Това решение е съобщено на Главна дирекция„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, на 07.01.2022г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 21.01.2022г.

На 21.01.2022г. в деловодството на РС-Червен бряг е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,чрез пълномощника ст. Юрк.СТ. Н. срещу това решение на РСЧервен бряг,като се прави искане то да бъде отменено и предявените главен иск за възнаграждение за извънреден труд и акцесорен иск за мораторната лихва да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК ,от надлежна страна по делото ,чрез упълномощения и процесуален представител от когото е и подписана.Същата съдържа указания в какво се изразява порочността на обжалваното решение и в какво се състои искането.Внесена е и дължимата д.т. за въззивното обжалване. С въззивната жалба не са представени нови писмени доказателства и не са заяви искания за събиране на нови доказателства .Впоследствие, в изпълнение на определение на ПлОС с № 362/ 10.03.2022г. са представени от въззивника счетоводни изчисления за претендираните от ищеца главница и лихва ,но без увеличение от 50% за извънреден труд.

Постъпил е писмен отговор срещу въззивната жалба от противната страна по делото- Б. П. Б.,чрез пълномощника му адв.В.П. в който е изразено становище ,че въззивната жалба е неоснователна. В отговора също така не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Червен бряг е постановил едно валидно и допустимо, но неправилно решение ,което по тази причина следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго решение по съществото на правния спор.

Преди всичко въззивната инстанция намира за нужно да отбележи ,че според нея РС-Червен бряг е възприел безкритично и възпроизвел в решението си правната квалификация на спора с който е бил сезиран ,така както тя е посочена от самия ищец в исковата молба ,вместо да я изведе самостоятелно от изложените в исковата молба обстоятелства ,което се е проявило в грешна правна квалификация на правния спор и на действително претендираното от ищеца вземане. В резултат на това РС-Червен бряг е счел, че се касае за претенция за заплащане на положен извънреден труд и като 2 приел ,че са приложими към правния спор нормите на чл. 178, ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 179 ,ал.1 във вр. с чл. 187 от ЗМВР присъдил в полза на ищеца сумата 846,37 лв.-неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд.Присъдил също така и сумата94.98 лв. , представляваща мораторна лихва върху възнагражеднието за положен извънреден труд за определен период.

Като се съобразят ,обаче твърдените в исковата молба обстоятелства се налага извод според Плевенски окръжен съд,че се касае не за претенция за заплащане на положен от ищеца извънреден труд , а за претенция за заплащане на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд след преобразуване на нощните часове положен труд в дневни ,което е нещо различно . Всъщност никъде в исковата молба не се твърди ,че положеният от ищеца нощен труд ,дори след преобразуването му в дневни часове,се явява положен извън установеното за него работно време; не се обосновава в исковата молба ,че получената след преобразуване на нощния в дневен труд разлика излиза от рамките на установеното от него работно време , а само ,че не е надлежно заплатен положеният от ищеца нощен труд вследствие преобразуването му към дневен .За да се приеме ,обаче ,че предявената претенция е за заплащане на положен извънреден труд, според ПлОС би следвало да има изрични твърдения в исковата молба и да се обосновава ,че твърдяната от ищеца разлика / в конкретния случай – 114,40 часа според исковата молба/ получена при преобразуване на нощния към дневен труд ,надхвърля установеното за ищеца сумарно изчислявано работно време, а такива твърдения в исковата молба няма. Поради това ,при липсата на изрични твърдения за полагане на труд от работника /служителя извън установеното за него работно време ,което е основна характеристика на „извънредния труд„ според легалното определение в чл. 143 от КТ,не може да се приеме ,че претенцията на ищеца следва да се квалифицира като такава за извънреден труд ,независимо ,че самият ищец нарича този труд „извънреден „ ,но както беше посочено по-горе това представлява даване на правна квалификация на претендираното вземане от самия ищец,която не обвързва съда,който е сезиран със спора.

Приетата от РС-Червен бряг погрешна правна квалификация на спора и на претендираното вземане ,обаче , в крайна сметка не е довела до разглеждане на непредявен иск ,респ. до недопустимост на постановеното от РС-Плевен решение ,тъй като в действителност първоинстанционният съд е изследвал именно обстоятелствата от изложената в исковата молба фактическа обстановка ,свързани с твърденията за положен от ищеца нощен труд , който не е надлежно заплатен от работодателя след преобразуването му към дневен при прилагане на коефициент 1,143. Именно за тези релевантни за спора обстоятелства са и събираните от РС доказателства.

В такъв случай ,когато е дадена от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация на спора ,но всъщност е разгледан действително предявеният иск ,решението на РС-Червен бряг не е недопустимо , а е неправилно и като такова следва да бъде отменено от въззивната инстанция ,която следва да постанови друго решение по съществото на същия ,но вече 3 правилно квалифициран правен спор.В т.см. е съдебната практика на ВКС ,постановена по реда на чл. 290 от ГПК / вж.напр. Решение № 71 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 138/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията К.Ю. по чл.

290 ГПК в което се приема ,че “когато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, това прави решението му незаконосъобразно, а не недопустимо, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона. Когато констатира, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на спорното право е неправилна, въззивният съд определя вярната правна квалификация и разрешава спора по същество“.

В заключение на изложеното по –горе ,Плевенски окръжен съд приема,че претенцията на ищеца е за заплащане на допълнително възнаграждение за полагане от него на нощен труд за периода 01.04.2019г. до 01.08.2020г. общо в размер на 800 часа,които при преобразуването им в дневен труд при прилагане на коефициент 1,143 формират разлика от 114,40 часа,което възнаграждение според ищеца е в размер на 915,20 лв. /впоследствие тази претенция е намалена на 846,37лв., а за лихвата пък е увеличена на 94,98 лв. вместо първоначално предявената за 50 лв. / .

В чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения ,които се изплащат на държавните служители ,като в чл.

178,ал. 1 т. 3 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд , а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа ,което характеризира този труд като „нощен труд „според легалното определение за това в чл. 140 ,ал. 2 от КТ.

Както се вижда от посочените по –горе норми на чл. 178,ал.1 т. 3 и на чл.

179, ал.1 от ЗМВР всъщност се касае за два различни вида допълнителни възнаграждения ,които се дължат на държавните служители в МВР на самостоятелно правно основание и които не бива да бъдат смесвани.

Неслучайно и в КТ двете понятия са дефинирани поотделно ,като уредбата на нощния труд е дадена в чл. 140 на КТ , който се намира в раздел І –редовно работно време ,докато уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от КТ за които е обособен специален раздел ІІ – извънреден труд .

Съществената отлика на тези два вида труд е ,че докато нощния труд,макар да се полага в точно определен времеви отрязък от денонощието / от 22,00 до 6,00ч./,то по презумпция се полага в рамките на нормалната продължителност на работното време ,докато извънредния труд ,независимо от това дали е положен през деня или през нощта ,се явява положен извън установеното за служителя работно време.Вярно е ,че нощният труд може да се прояви и като извънреден труд,но това качество той не придобива априори само защото е положен в периода от 22,00 ч. до 6.00ч. ,нито пък то се придобива априори в резултат на преобразуването му в дневен труд при прилагане на коефициента 1,143. Във всеки отделен случай , за да бъде окачествен като извънреден труд ,въпросния нощен труд трябва да се яви положен извън 4 установеното за конкретния служител работно време. Този извод се подкрепя според ПлОС и при съобразяване нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за работното време ,почивките и отпуските . В чл. 9б ,ал.1 от този Наредба е предвидено при сумирано изчисляване на работното време по чл.

142 , ал.2 от КТ / а в конкретния случай е предвидено именно сумирано изчисляване на работното време /,да се определя норма за продължителност на работното време за периода ,като нормата се определя в часове ,като броят на работните дни по календар ,включени в периода на отчитане се умножи по дневната продължителност на работното време ,установена за работното място ,при подневно отчитане на работното време.В чл. 9г от същата Наредба пък е предвидено ,че отработените часове от работника или служителя,които в края на периода ,за който е установено сумирано изчисляване на работното време ,са повече от часовете ,определени съгласно чл. 9б,се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.