Решение № 160 от 20.02.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Сливен, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. В.а като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230102005 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1, вр. д чл.493, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 11.05.2019 г. около 13.30 ч. в с. К., обл.

Я., на ул. "Г. И."“, в района на южния край на селското гробище, настъпило ПТП, поради виновно поведение на водача на л.а. „Д. Ф.“, с рег. № ..., който нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал.1, т.1, чл.

25, ал.1, чл. 25, ал.2, изр. първо и чл. 37, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на мотоциклетиста - брат на ищцата. За извършеното престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 НК виновният водач бил признат за виновен по НОХД № 109/2022 г. по описа на ОС- Я. и му било наложено наказание. Твърди се, че виновният водач е имал валидна застраховка ГО при ответното дружество, като ищцата депозирала на 04.08.2022 г. претенция до застрахователя за заплащане на сумата в размер 4900 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са в пряка връзка от смъртта на брат й.

С влязло в сила Решение по гр. дело 1280/2023 г. по описа на СлРС, бил 1 уважен частичния горепосочен иск, предявен от ищцата, който бил част от глобалната претенция в размер на 20000 лв.

Излага, че въз основа на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е прието че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППБС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

Счита, че са налице всички предпоставки на непозволеното увреждане, причинено от лице с валидна застраховка Гражданска отговорност, тъй като съществува виновно противоправно деяние, при което причинната връзка между същото и вредоносния резултат, е довела до смъртта на брата на ищцата.

Подчертава, че доколкото ищцата не е попадала в кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., за да има възможност да й се признае правото на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на нейния брат, а при това положение е налице изключението, предмет на ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, а именно особено близка привързаност, която може да съществува между починалия и неговата сестра и когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи до интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, поради което е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

От предишните анализи както и от свидетелските показания на вече приключилото дело, посочват, че е установено, че на ищцата във връзка и изложения смисъл е налице право на обезщетение.

2

Позовавайки се на последователна съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, както и на принципа на пълно и универсално обезщетяване на увредените лица установени по чл. 51, ал.1 от ЗЗД, считат че преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да не е по справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна, като също така, намират че обезщетенията които се дължат от ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, за компенсиране на неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла , търпи и ще продължава да търпи от загубата на брат си, са в размер на 20000 лв., като глобална сума от които към момента е уважен с влязло в сила Решение по гр. дело 1280/2023 по описа на СлРС, частичен иск от 4900 лв., като с настоящия иск претендират остатъка на сумата в размер на 15100 лева, като справедлива на такива обезщетения. Изтъкват, че от 04.08.2022 г. когато е депозирана претенцията ответника не е заплатил никакво обезщетение.

Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата, сумата от 15100 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на брат и, представляваща разлика между уважения с влязло в сила решение по гр. дело № 1280/2023 г. по описа на СлРС, частичен иск в размер на 4900 лева до размера на глобалната претенция в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.08.2022 г. до окончателно изплащане на задължението. Претендират за присъждане на направените съдебни разноски.

При условията на чл. 131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответната страна, с който оспорват изцяло подадените искови претенции, като се позовават на трайната съдебна практика. Считат, че не би следвало да се образува ново производство относно дължимата сума, тъй като е влязло в сила Решение, касаещо същия спор със същите страни, като се аргументира посочвайки ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/2016 г. ОСГК/.

Направено е възражение за съпричиняване, дължащо се на посочен конкретно установен принос на пострадалия, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, като моли да се намали обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лева на 10 000 лева. По отношение на съпричиняването от страна на виновния водач, ответното дружество е изложило твърдения, че съществува такова, тъй 3 като предходния сезиран съд е счел, че е налице съпричиняване и е присъдил дължимото обезщетение на ищцата. Във връзка с тези твърдения, намират за недопустим иска за заплащане на обезщетение в размер на 15100 лв., като остатък от целия претенидран размер. Като аргумент се позовават на разпоредбата на чл. 299, ал.1 от ГПК.

По отношение на иска за лихва сочат, че по делото липса пълномощно отговарящо на изискванията на чл. 338, ал.1 от КЗ и поради липсата вписана, съгласно чл. 236, ал.1, т.7 от ГПК банкова сметка по която следва да се извърши плащане, ответника бил поставен в обективна невъзможност да изпълни доброволно задължението си, поради което е образувано изпълнително дело. Застрахователят е заплатил дължимите по решението суми и изпълнителното дело е било прекратено.

Правят възражение досежно това, че липсва нотариално заверено пълномощно, в което да се съдържа изявление, че ползвателят на застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично.

Т.е.не е налице пълномощно, отговарящо на изискванията на чл.338, ал.1 от КЗ, както и по чл.236, ал.1, т.7 от ГПК – не е посочена банкова сметка, по която ответното дружество евентуално да извърши доброволно плащане.

Възразяват относно присъждането на разноските, като считат че не са дали повод за завеждане на настоящото производство, и намират че следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК като разноските по делото следва да се възложат в тежест на ищцовата страна. В тази връзка за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представят списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, който моли съда да уважи иска. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество се представлява от пълномощник, който изразява готовност за заплащане на сумата от 5100 лв., след предоставяне на банкова сметка от ищцата, предвид постановено решение по гр.д. № 1280/2023 г., съобразно което е произнасяне на съдията-докладчик, че е налице съпричиняване до 50 % и, като претендираното обезщетение е в общ размер на 20 000 лв. Моли да се редуцират разноските на ищцовата страна, съразмерно отхвърлената част, претендира за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от 4 фактическа страна следното:

Не е спорно, че на 11.05.2019 г. около 13.30 ч. в с. К., обл. Я., на ул. "Г.

И."“, в района на южния край на селското гробище настъпило ПТП, поради виновно поведение на водача на л.а. „Д. Ф.“, с рег. № ..., който нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал.1, т.1, чл. 25, ал.1, чл.

25, ал.2, изр. първо и чл. 37, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП с мотоциклет „А.“ белгийски рег. № 1-МКЕ-731 и причинил по непредпазливост смъртта на мотоциклетиста Т. К. Т. - брат на ищцата. С влязла в сила Присъда № 10 от 18.07.2022 г. по НОХД № 109/2022 г. по описа на ОС - Я. Георги Димитров Георгиев бил признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на осн. чл. 66, ал.

1 от НК отлага за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Безспорно е, че към датата на ПТП водачът на л.а. „Д. Ф.“, с рег. № ... е имал валидна застраховка Гражданска отговорност в ответното дружество „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, както и че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на водача Т. К. Т..

Видно от удостоверение за родствени връзки с изх. № 9400-24200 от 11.11.2022 г. се установява, че починалия на 11.05.2019 г. Т. К. Т. е брат на ищцата Н. К. П..

Ищцата е предявила на 04.08.2022 г. до застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са в пряка връзка от смъртта на брат й, която ответното дружество е отказало с мотива, че не са установени факти и обстоятелства, обосноваващи включването на ищцата в кръга на лицата, имащи право на обезщетение от смъртта на Т. К. Т..

Видно от Решение № 879/23.11.2023 г. по гр. дело № 1280/2023 г. по описа на СлРС приложено по настоящото дело, съдът на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД е уважил исковата претенция до размер на сумата от 4900 лв., предявена като частичен иск, представляваща част от обезщетение в общ размер от 20 000 лв. за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брата на ищцата - Т. К. Т., настъпила в резултат на ПТП, причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност 5 била при ответното дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2022 г. до окончателното и изплащане.

По делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице след запознаване с медицинската документация, материалите и свидетелските показания по делото и приложените дела е дал заключение, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилата смърт на Т. К. Т. и причиненото от водача на лекия автомобил " Д. Ф.", с рег. № ... Разяснява, че Т.

К. Т. умира от тежки травматични увреждания, диагностицирани на мястото на ПТП, по-късно в ДКБ/СО в ОАИЛ на областната болница в гр. Я..

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установи и доказа, че ищцата е сред кръга на лицата имащи право на обезщетение от загуба на близък родственик. В конкретния случай ищцата е сестра на увреденото по смисъла на чл.478 от КЗ лице – Т. К.

Т., починал в резултат на застрахователно събитие, което е настъпило от ПТП на 11.05.2019г. Активно легитимираната страна по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на ОСНГТК на ВКС е от кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък, която включва лицата, посочени В Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Разпечатката съдържа 40 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b59ce9b-09e1-4f5e-84ac-8b9ac6f98e22