Решение № 59 от 13.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Ловеч, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Търговско дело № 20234300900023 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание по чл.327,ал.1 от ТЗ, вр.с чл.79 и 86 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от А. 2007“ЕООД с ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление в гр.***,представлявано от М.И.А.,чрез адв.М. С. Д.-АК-Варна, срещу „А.Г.Л.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.В.В., със седалище и адрес на управление в с.***, с правно основание чл.327,ал.1 от ТЗ.Посочена е цена на иска 398 915.28лв.

Делото е образувано пред ОС-Варна, като с Определение №409/15.03.2023г., пост.по т.д.№808/2022г.на ОС-Варна ,на основание чл.118,ал.2,вр.с чл.105 и чл.119 от ГПК, е изпратено по подсъдност на ОС-Ловеч.

Ищецът излага,че с ответното дружество са били в трайни търговски отношения във връзка с договори за продажба на земеделска техника и поддръжката й. Твърди,че има вземания по извършени продажби през периода м.май 2021г.- м.юли 2022г.,за което са изготвени 5 бр.фактури на обща стойност 398 915.28лв. Въпреки проведените разговори с ответника и частични плащания, до момента задължението им не е погасено изцяло. Затова моли „А.Г.Л.“ ЕООД да се осъди да му заплати исковата сума,ведно със законната лихва върху нея.

По реда на чл.367 от ГПК ответникът „А.Г.Л.“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Г.П.-САК, изразява позиция за допустимост, но неоснователност на претенцията.

Възразява,че са извършени частични плащания по Фактура с №1000076856/20.05.2021г.-на стойност 126 737.78лв. с ДДС и дължимата сума е 118 630.40лв. По Фактура с №**********/12.07.2022г. на стойност 8514.04лв.с ДДС,след частично плащане, 1 задължението е с остатък от 577.62лв. Прилага и доказателства за потвърждение от продавача на описаните частични погасявания.По останалите фактури- с №1000076855/20.05.2021г. на стойност

154

440лв. с

ДДС,

Фактура с

№10000800170/22.07.2021г. на стойност 144 000лв. с ДДС-с частично плащане, и оставаща сума 114 000лв., Фактура с №6000018454/13.07.2022г. на стойност 715.93лв. с ДДС, не спори ,признава задължението по основание и размер, общо от 269 155.93лв.с ДДС Признава наличие на задължение към ищеца общо в размер на 388 363.95лв. Моли да се отхвърли искът като неоснователен и недоказан и се присъдят направените разноски.

В допълнителна искова молба „А. 2007“ЕООД ищецът сочи,че частичните плащания,за които възразява ответникът,са направени след подаване на исковата молба.Не ги оспорва и изменя размера на претенцията си,като ги съобразява. Моли да се постанови решение,с което ответникът бъде осъден да му заплати следните суми: -по Фактура с №1000076855/20.05.2021г. – сумата от 154440лв. с ДДС,заедно със законната лихва върху главницата,с начало от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; - по Фактура с №1000076856/20.05.2021г. на стойност 126 737.78лв.с ДДС, претендира остатък от 118 630.40лв., заедно със законната лихва върху главницата,с начало от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; -по Фактура с №10000800170/12.07.2021г. на стойност 144 000лв. с ДДС-претендира остатък от 114 000лв.с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата,с начало от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; - по Фактура с №**********/12.07.2022г. на стойност 8 514.04лв.с ДДСпретендира остатък от 577.62лв.с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата,с начало от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; -по Фактура с №6000018454/13.07.2022г. сумата 715.93лв. с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата,с начало от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли да се присъдят и направените по делото разноски.

Ответникът не изпрати допълнителен отговор по чл.373 от ГПК.

По делото са допуснати обезпечителни мерки- по реда на чл.390 от ГПК, пост.по ч.т.д.№ 63/2022г.по описа на ОС-Търговище, запор на банкови сметки на ответника до размера на цялата претенция. Също и по т.д.№808/2022г.по описа на ОС-Варна, по реда на чл.389 от ГПК- запор на 4 движими вещи-земеделска техника.Определенията за допускане на обезпечителните мерки не са обжалвани. Към настоящето дело се приложи ч.т.д.

№63/2022г. по описа на ОС-Търговище.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност и становището на страните, съдът приема за установено следното:

По допустимостта.

С определението си по чл.374 от ГПК съдът прие,че претенциите са допустими.

Предявени са осъдителни искове, основани на твърдения за сключени търговски продажби между страните.Приложени са фактури, отразяващи твърдените търговски отношения,от които съдът приема, че страните са надлежно сезирани-продавач и купувач по договорите.

2

При твърдението за наличие на непогасени задължения, предявените осъдителни искове се явяват допустими.

По същество.

В отговора ответникът заяви признание на исковете

388 363.95лв.,при отчитане на възражението му за извършено плащане. до размера на

Съдът прие,че с оглед така заявеното признание на иска,следва да се постанови съдебно решение по реда на чл.237 от ГПК.

При наличие на предпоставките по чл. 237 от ГПК съдът не следва да излага мотиви по съществото на спора, а да постанови решение само въз основа на направеното от ответника признание.

Не се спори от страните,че през 2021г. и 2022г. са имали трайни търговски отношения,във връзка с продажба на земеделска техника,части за нея и поддръжката й.

Предмет на настоящето дело са 5 сделки,по които се твърди,че купувачът не е платил цената така,както е уговорена.

Така с Фактура с №1000076855/20.05.2021г. е закупен телескопичен товарач,с подробно описани спецификации, на стойност 154 440лв. с ДДС. Уговорено е да се плати с платежно нареждане в срок до 20.05.2021г. Към фактурата е приложен Приемопредавателен протокол от

20.05.2021г.,с който е удостоверено предаването,съотв.приемането на веща на купувача „А.Г.Л.“ООД, потвърдено с подписите на двете страни.Ответникът признава това задължение.

С Фактура с №1000076856/20.05.2021г. е закупена дискова брана, с подробно описани спецификации на стойност 126 737.78лв.с ДДС. Уговорено е да се плати с платежно нареждане в срок до 20.05.2021г. Към фактурата е приложен Приемо-предавателен протокол от 20.05.2021г.,с който е удостоверено предаването,съотв.приемането на веща на купувача „А.Г.Л.“ООД, потвърдено с подписите на двете страни. Ответникът възрази,че е извършил частично плащане по тази фактура и представи доказателства, което твърдение ищецът призна и намали претенцията си,съобразявайки погасяването в хода на настоящето производство.Ответникът признава дължимия остатък по тази фактура в размер на 118 630.40лв.с ДДС.

С Фактура с №10000800170/22.07.2021г. е закупен лек автомобил м.“Тойота“, с подробно описани спецификации, на стойност на стойност 144 000лв. Уговорено е да се плати с платежно нареждане в срок до 22.07.2021г Ответникът признава предаването на тази вещ и дължимият остатък от 114 000лв. с ДДС.

С Фактура с №**********/12.07.2022г. е осчетоводена извършена услуга-преглед на машина и тест, с подробно описание, на стойност 8514.04лв. Уговорено е да се плати с платежно нареждане в срок до 12.07.2022г. Ответникът признава тази сделка. Възрази,че е извършил частично плащане по тази фактура и представи доказателства, което твърдение ищецът призна и намали претенцията си,съобразявайки погасяването в хода на настоящето 3 производство.Ответникът признава дължимия остатък от 577.62лв.

С Фактура с №6000018454/13.07.2022г. е осчетоводена извършена услуга по проверка на земеделска техника,с подробно описание,на стойност 715.93лв. Уговорено е да се плати с платежно нареждане в срок до 13.07.2022г. Ответникът признава извършването на услугата и стойността й от 715.93лв.с ДДС.

Съдът приема,че е сезиран с обективно предявени претенции от „А. 2007“ЕООД, срещу „А.Г.Л.“ ЕООД с ЕИК *********, с правно основание по чл.327 от ТЗ, във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД- за заплащане на главници по договори за търговска продажба и законна лихва с начало от подаване на исковата молба-14.12.2022г. до окончателното изплащане на сумите,в общ размер на 388 363.95лв.,при извършено в хода на настоящето производство частично плащане от ответника.

При направеното признание на исковете съдът приема,че са основателни и следва да се уважат изцяло. Затова и по реда на чл. 237 от ГПК следва да се постанови решение,с което „А.Г.Л.“ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.В.В., със седалище и адрес на управление в с.***, следва да се осъди да заплати на А. 2007“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.***,представлявано от М.И.А., сумата 388 363.95лв. на основание чл.327 от ТЗ-от която:

- сумата от 154 440лв. с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата, с начало от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, по Фактура с №1000076855/20.05.2021г. ;

- сумата 118 630.40лв. с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата,с начало от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,по Фактура с №1000076856/20.05.2021г.;

- сумата 114 000лв.с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата,с начало от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, по Фактура с

№10000800170/22.07.2021г..

- сумата 577.62лв. с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата,с начало от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, по Фактура с №**********/12.07.2022г.;

-сумата 715.93лв. с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата,с начало от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, по Фактура с №6000018454/13.07.2022г.

При този изход на процеса ищецът има право на присъждане на направените разноски. Представен е списък по чл.80 от ГПК с посочени следните разноски: внесена държавна такса- 15 956.61лв., адвокатски хонорар в настоящето производство- 11 426.16лв.с ДДС,разноските по обезпечителното производство-адвокатски хонорар в размер на 6 632.40лв.с ДДС,адвокатски хонорар за образуване на изпълнително дело в размер на 1200лв.с ДДС,заплатени такси по изп.д.№218/2023г.по описа на ЧСИ В.Петров в общ размер на 8 761.20лв.,или общо разноски от 44 019.37лв.

4

Към Списъка по чл.80 от ГПК са приложени всички разходо-оправдателни документи,поради което съдът приема,че извършването на описаните разноски е реално и следва да се присъдят в тежест на ответника.

Съдът не намира,че е налице основанието за присъждане в полза на ответника на разноски по реда на чл.78,ал.2 от ГПК. От доказателствата се установява,че причина за завеждане на делото е именно забавата му.Частично погасяване е направено едва след образуване на настоящето производство, поради което не е налице хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК. По изложените съображения съдът приема,че не следва да се присъждат разноски на ответника.

По изложените съображения и по реда на чл. 237 от ГПК, ОС-Ловеч РЕШИ:

ОСЪЖДА „А.Г.Л.“ ЕООД с ЕИК ********* , представлявано от управителя Д.В.В., със седалище и адрес на управление в с.***, ДА ЗАПЛАТИ на „А. 2007“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.***,представлявано от М.И.А., сумата 388 363.95(триста осемдесет и осем хиляди триста шейсет и три лева и деветдесет и пет стотинки) на основание чл.327 от ТЗ-от която:

- сумата от 154 440лв. с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата, с начало от подаване на исковата молба(14.12.2022г.) до окончателното й изплащане, по Фактура с №1000076855/20.05.2021г. ;

- сумата 118 630.40лв. с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата,с начало от подаване на исковата молба(14.12.2022г.) до окончателното й изплащане,по Фактура с №1000076856/20.05.2021г.;

- сумата 114 000лв.с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата,с начало от подаване на исковата молба(14.12.2022г.) до окончателното й изплащане, по Фактура с №10000800170/22.07.2021г..

- сумата 577.62лв. с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата,с начало от подаване на исковата молба(14.12.2022г.) до окончателното й изплащане, по Фактура с №**********/12.07.2022г.;