Присъда № 17 от 08.10.2024, Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №17 от 08.10.2024г., постановена по НОХД №63/2024г. по описа на РС - Левски.

Внесен е от Районна прокуратура – Плевен обвинителен акт, с който на М.И.О. от гр.Левски е повдигнато обвинение за това, че на 02.04.2020г. в с.Асеновци, обл.Плевен, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП №20-0293-000004 на Началник група към ОД МВР Плевен, РУ – Левски, влязло в законна сила на 17.03.2020г. за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил отново такова деяние – управлявайки моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рама №***, без рег. табели - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и за това, че на 02.04.2020г. в с.Асеновци, обл.Плевен, управлявал МПС – лек автомобил „***”, рама №***, без поставен рег. номер, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Производството се развива в отсъствие на подсъдимия по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК.

Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, което намира за доказано по безсъмнен начин, включително по отношение на авторството от събрания по делото доказателствен материал. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. По отношение индивидуализацията на наказанието сочи липса на смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи такива сочи предишните осъждания на М.О., лоши характеристични данни, множество административни наказания за нарушения по ЗДвП, които сочат на завишена обществена опасност на дееца. Предлага на съда да наложи наказание лишаване от свобода в размер близък до максималния и за двете престъпления, както и кумулативно предвиденото наказание глоба. Да бъде приложен института на чл.23 от НК и да бъде определено едно общо най-тежко наказание за двете престъпления.

Защитникът адв.Р.Р. – ПлАК счита обвинението за недоказано по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Сочи, че показанията на голяма част от свидетелите са прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, а съгласно разпоредбата на чл.281, ал.8 НПК осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал.4. Счита, че от прочетения разпит на свидетел пред съдия не може да се направи извод, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен, алтернативно, в случай, че съдът го признае за виновен, да наложи наказания към минимума, предвиден за съответните престъпления.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

1

От фактическа страна:

Подсъдимият М.И.О. е роден на ***г. в гр.Левски, с постоянен и настоящ адрес: ***, българин, с българско гражданство, с начално образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН:**********.

Подсъдимият бил неправоспособен водач на МПС и не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство.

С НП №20-0293-000004 на Началник група към ОД МВР Плевен, РУ Левски, влязло в законна сила на 17.03.2020г. на М.И.О. било наложено административно наказание „Глоба“ за това, че на 04.01.2020г. управлявал моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управлението му.

Н а 02.04.2020г. около 13 часа подсъдимият М.И.О. управлявал в с.Асеновци, общ.Левски, в близост до гробищен парк, л.а.“***“, черен на цвят и без регистрационни табели, с рама №***, като в задната част на автомобила била прикачена каруца с дърва. По пътя подсъдимият О. срещнал свидетеля Г.И.П., който се прибирал от гробището към дома си. Свидетелят Г.П. се качил в автомобила, управляван от О., за да го закара до дома му.

По същото време свидетелят А.С.А., който бил служител в „***“ ООД, гр.Плевен изпълнявал служебните си задължения в с.Асеновци, обл.Плевен, като със служебен автомобил извършвал обход в селото. Същият забелязал управлявания от М.О. автомобил с прикачена каруца с дърва към него.

Свидетелят А. спрял пред автомобила с цел да възпрепятства движението му, като О. се опитал да избяга с автомобила. Свидетелят А. го настигнал със служебния автомобил и успял да го спре в близост до кръстовище между улиците „Пеньо Йончев“ и „Осми март“ в с.Асеновци. Същият подал сигнал в РУ Левски, сигнализирал и РДГ.

Около 15:30 часа на място пристигнали свидетелите В.А.Х. и С.М.С. служители в РУ Левски, които били уведомени от дежурен в ОДЧ при РУ Левски за получения сигнал. Същите установили спрян управлявания от жалбоподателя л.а. „***“, който бил без поставени рег. табели. Извършили проверка на водача и автомобила, в хода на която М.И.О. не представил никакви документи, при проверка установили, че не е правоспособен да управлява МПС. Установили, че автомобилът има заличен номер на рама и с протокол на ПП-КАТ Плевен има поставен друг номер. При извършена справка в информационните масиви на МВР било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация.

На подсъдимия бил съставен АУАН №210290/02.04.2020г. за извършени нарушения по чл.150, чл.100, ал.1, т.2 и чл.140, ал.1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие: гласни доказателствени средства - показанията 2 на свидетелите С.М.С. - дадени на ДП и прочетени на основание чл.281, ал.4 от НПК, В.А.Х. - в хода на съдебното следствие и на ДП - прочетени на основание чл.281, ал.4 от НПК, А.С.А. - дадени на ДП и прочетени на основание чл.281, ал.4 от НПК, Г.И.П. - дадени пред съдия на ДП и прочетени на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК; писмени доказателства и доказателствени средства - АУАН №210290/02.04.2020г., Наказателно постановление №20-0293-000004/22.01.2020г. на Началник РУ Левски към ОД МВР Плевен, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум към него, справки Централна база КАТ за регистрация на МПС, справка от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен, ЗПАМ №20-0293000002/06.01.2020г., справка за нарушител/водач, характеристична справка, справка за съдимост.

Събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на приетата за установена от съда фактическа обстановка.

Даде се изцяло вяра на показанията на свидетелите С.М.С., В.А.Х., А.С.А., Г.И.П., тъй като същите са еднопосочни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се, съответстват на приобщените писмени доказателства при липса на друг доказателствен материал, от който да се разколебават или опровергават. Свидетелските показания изхождат от незаинтересовани лица, включително св.Г.П., за когото се установява, че познава подсъдимия, но при липса на данни, от които да се прави извод за възможна заинтересованост от изхода на делото и преднамерено уличаване на подсъдимия в извършване на престъпление. Поради изложените съображения съдът прие, че всички свидетелски показания са добросъвестно дадени и ги кредитира. Съдът прие, че липсата на спомени у свидетелите С.М.С., В.А.Х. и А.С.А. се дължат на изминалия дълъг период от време - четири години, от събитието, за което дават показания, с оглед на който и предвид обстоятелството, че дават показания за факти, установени при изпълнение на служебните им задължения, характеризиращи се с еднотипност, липсата на ясен спомен се явява логична последица. Поради изложеното съдът цени показанията на посочените свидетели, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.4 НПК.

Даде се вяра на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.

Неоснователен е наведения от защитата довод за липсата на достатъчно доказателства, които да водят до категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като защитникът се позовава и на разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК, съгласно която осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал.4 НПК.

3

В настоящия случай, постановената от съда осъдителна присъда не се основава единствено на показания на свидетели, прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК. Двете престъпления, за които е повдигнато обвинение, както и авторството им, се установяват от съвкупната оценка на прочетените по реда на чл.281, ал.4 от НПК показания на свидетелите С.М.С., В.А.Х. и А.С.А. от досъдебното производство, но и показанията на свидетеля В.Х. дадени непосредствено пред съда в хода на съдебното следствие, макар и не толкова подробни, показанията на свидетеля Г.И.П. - дадени пред съдия на ДП и прочетени на основание чл.281, ал.1 от НПК, както и писмените доказателства и доказателствени средства. Посочените гласни и писмени доказателства образуват единна и последователна доказателствена съвкупност, която води до единствен възможен извод, че подсъдимият М.И.О. е автор на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.

Безспорно се установява от приетите справки от АИС КАТ, че М.И.О. е неправоспособен водач на МПС и на същия не е издавано и не притежава към инкриминираната дата свидетелство за управление на МПС. Установено е от приложеното по ДП Наказателно постановление №20-0293-0004/22.01.2020г. на Началник РУ Левски при ОД МВР Плевен, влязло в законна сила на 17.03.2020г., че към инкриминираната дата 02.04.2020г. подсъдимият О. е бил наказан по административен ред за това, че управлява МПС без СУМПС /като неправоспособен/. Установява се, че от влизане в сила на наказателното постановление, с което за същото деяние е наложено административно наказание, и датата на процесното престъпление не е изтекъл визирания в състава на чл.343в, ал.2 от НК едногодишен срок.

Безспорно е установено от изисканите и приложени по ДП справки от АИС КАТ относно регистрация на процесното МПС и ЗППАМ №20-0293000002/06.01.2020г., че считано от 26.07.2019г. същото е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 КЗ - след уведомление от Гаранционния фонд за липса на застраховка гражданска отговорност. За същото МПС на 21.01.2020г. е вписано и служебно прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.11 от ЗДвП - със ЗППАМ №20-0293000002/06.01.2020г. Установява се от ЗППАМ №20-0293-000002/06.01.2020г., че като принудителна административна мярка е наложено прекратяване регистрацията на процесното МПС за срок от шест месеца, считано от 04.01.2020г. на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП - за управление на 04.01.2020г. на процесното МПС от М.И.О. без да притежава СУМПС (деянието, за което подсъдимият е бил наказан по административен ред с НП №20-0293-000004/22.01.2020г.). В подкрепа на посочените писмени доказателства относно прекратената регистрация на превозното средство е и отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие и съставения АУАН №210290/02.04.2020г., че автомобилът е без поставени рег. табели.

4

Еднозначно се установява, че именно подсъдимият е лицето управлявало процесното

МПС.

Последователни, подробни и безпротиворечиви са показанията на свидетеля Г.П. дадени пред съдия на ДП и прочетени на основание чл.281, ал.1, т.4 НПК. Установява се, че свидетелят П. е пътувал по време на деянието в автомобила, управляван от М.О., свидетелят описва подробно къде го е срещнал преди да се качи в автомобила му - голф двойка със закачена каруца с дърва отзад, както и че е бил спрян от свидетеля А. А., служител на ***, а впоследствие местопроизшествието посетено от полицаи. От показанията на свидетеля Г.П. се изяснява, че същият познава подсъдимия - М., по прякор „***“, поради което не възниква съмнение в частта им, установяваща авторството.

На показанията на св.Г.П. напълно съответстват показанията на останалите свидетели. Всички свидетели описват по идентичен начин процесния автомобил, без регистрационни табели и с прикачена каруца с дърва отзад, което е в съответствие и с фотолабума към протокола за оглед на местопроизшествие.

В съответствие с показанията на св.П. относно авторството на деянието са тези на св.А. А. - прочетени по реда на чл.281, ал.4 НПК, които съдът кредитира. От същите се изяснява, че по време на опита си да спре автомобила с прикачена каруца с дърва, служителят на *** е разпознал водача М., по прякор „***“, а заедно с него в автомобила пътувал неговият зет Г.. В подкрепа на посочените гласни доказателства са и показанията на полицейските служители, установили водача на автомобила при пристигане на местопроизшествието. В показанията си свидетелите В.Х. - дадени непосредствено пред съда и тези на ДП, прочетени на основание чл.281, ал.4 НПК, и С.С. - дадени на ДП, прочетени на основание чл.281, ал.4 НПК, сочат като извършител на деянието М.О. - познат на полицията.