Решение № 13804 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13804 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110126249 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, с правно основание чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.

86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2022г.- м. април 2024г. е доставил на ответниците топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в ****************************7, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени 1 изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди А. Г. К. да плати сумата 272,10 евро (532,19 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, с адрес: ****************************7, в периода м. май 2022г.- м. април 2024г., сумата 46,39 евро (90,73 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2023г.- 30.04.2025г., сумата 12,65 евро (24,79 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2022г.- м. април 2024г., сумата 3,03 евро (5,92 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 17.07.2022г.- 30.04.2025г.; да осъди П. Г. К. да плати сумата 272,10 евро (532,19 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, с адрес: ****************************7, в периода м. май 2022г.- м. април 2024г., сумата 46,39 евро (90,73 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2023г.- 30.04.2025г., сумата 12,65 евро (24,79 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2022г.- м. април 2024г., сумата 3,03 евро (5,92 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 17.07.2022г.- 30.04.2025г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения договор № 2876/ 12.08.2002г. се установява, че етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с адрес: ************************* са възложили извършването на услугата дялово разпределение в сградата на "Т.С." ЕООД. Договорът е скл. въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици от 30.09.2001г.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1027890158/ 31.07.2023г. за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 340,74 евро (666,43 лева). От представената обща фактура № 1035276330/ 31.07.2024г. се установява, че за отчетен период 01.05.2023г.- 30.04.2024г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 203,46 евро (397,95 лева).

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно отношение между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че 2 нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата на ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Легалната дефиниция на понятието “клиент на топлинна енергия” е дадена в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според разпоредбата на § 1, т.

42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е това физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл. Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на клиент на топлинна енергия е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

В случая не е спорно, че ответниците са придобили правото на собственост върху имота.

В контекста на изложеното настоящият състав приема, че ответниците са собственици на процесния имот, поради което между страните съществува договорно правоотношение, съответно ответниците са задължени лица за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди.

По делото не е спорно, че през процесния период ищецът е доставил в топлоснабдения имот топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.

От приложения договор, сключен между ЕС и дружеството, осъществяващо дялово разпределение се установява, че между страните е сключен договор за извършване на услугата „монтаж на индивидуални уреди за разпределение на разхода на топлинна енергия и извършване на индивидуално/ дялово разпределение”. Договорът е сключен въз основа на решение на ОС на етажните собственици.

Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, реално 3 доставената на границата на собствеността топлинна енергия- чл. 156, ал. 1 ЗЕ, като по този начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата- ЕС- топлинна енергия. Тъй като тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведената система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена на сградната инсталация.

Установява се, че след образуване на настоящото дело ответниците са погасили задължението за плащане на цена на топлинна енергия, цена на услугата дялово разпределение, обезщетение за забава върху тях и законна лихва върху главниците и разноски за държавна такса, в какъвто смисъл е признанието на ищеца в молба от 19.03.2026г. и в съдебно заседание на 24.04.2026г.

С оглед изложеното, отчитайки настъпилия след предявяване исковете факт, в съответствие с нормата на чл.235, ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че наведеното правопогасяващото възражение е основателно.

Изложеното обуславя извод, че задължението е погасено чрез плащане и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските:

Конкретиката на случая сочи, че ответниците са погасили задължението след образуване на делото, което обуславя извод, че същите са дали повод за завеждане на делото и в тяхна тежест следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 25,56 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ************* против А. Г. К., с ЕГН ********** обективно съединени искове за сумата 272,10 евро (532,19 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, с адрес:

****************************7, в периода м. май 2022г.- м. април 2024г., с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 46,39 евро (90,73 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2023г.- 30.04.2025г., с правно основание чл. 86 ЗЗД, сумата 12,65 4 евро (24,79 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2022г.- м. април 2024г., с правно основание чл. 79 ЗЗД, сумата 3,03 евро (5,92 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 17.07.2022г.- 30.04.2025г., с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ************* против П. Г. К., с ЕГН ********** обективно съединени искове за сумата 272,10 евро (532,19 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, с адрес:

****************************7, в периода м. май 2022г.- м. април 2024г., с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 46,39 евро (90,73 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2023г.- 30.04.2025г., с правно основание чл. 86 ЗЗД, сумата 12,65 евро (24,79 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2022г.- м. април 2024г., с правно основание чл. 79 ЗЗД, сумата 3,03 евро (5,92 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 17.07.2022г.- 30.04.2025г., с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.