Решение № 548 от 06.08.2019, Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 548/06.08.2019 година, град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав на осми юли две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Петър Вунов секретар:

Михаела Стойчева прокурор:

Емилия Генова като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 818 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от

Р.Р.К. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Прокуратурата на Република България.

Ищцата твърди, че срещу нея било започнато наказателно преследване, като с Постановление от 27.02.2018 г. по Досъдебно производство /ДП/ № 95-Сл/2017 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - гр. Пловдив била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 372, ал. 1, т. 2 НК с мярка за неотклонение "Подписка". С постановление по чл. 375 НПК ДП № 95-Сл/2017 г. било внесено във Военен съд -Пловдив с предложение за освобождаването й от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на основание чл.78а НК. С Решение № 6 от 05.07.2018 г. по АНД № 36/2018 г. състав на Пловдивския военен съд я признал за виновна за това, че на 04.02.2016 г. отказала да изпълни заповед на началника си, което представлявало престъпление по смисъла на чл. 372, ал. 1, т. 2 НК и на основание чл. 78а НК била освободена от наказателна отговорност, като й била наложена административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. С Решение № 59 от 17.10.2018 г. по ВАНД № 50/2018 г. състав на Военно-Апелативен съд отменил горепосоченото съдебно решение и постановил друго, с което я признал за невиновна в извършване на инкриминираното деяние и я оправдал по повдигнатото обвинение. Поддържа се, че вследствие на наказателната репресия през гореописания период ищцата претърпяла неимуществени вреди, които се изразили в отрицателни изживявания - постоянно психическо напрежение, непрекъснат стрес, притеснения, безпокойство, тревоги и страх. Освен това претърпяла и имуществени вреди, които се изразили в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева по тези дела. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумите от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно повдигнато обвинение по досъдебно производство № 95-Сл/2017 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - гр. Пловдив, за което била оправдана с Решение № 59 от 17.10.2018 г. по ВАНД № 50/2018 г. по описа на Военно - Апелативен съд и 450 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на същото деяние, ведно със законната лихва върху сумите от влизане в сила на това съдебно решение до окончателното им изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ответникът счита предявените искове за недопустими, неоснователни и недоказани, като ги оспорва, както по основание, така и по размер. Твърди се, претенцията за неимуществени вреди била изключително завишена и не съответствала на характера и интензитета на упражнената наказателна принуда, на претърпените вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Освен това ответникът следвало да бъде освободен от отговорност, тъй като ищцата била оправдана, защото със собственото си поведение станала причина за образуване на производство, респ. нарушила разпоредбите на закона, за което била и наказана, но съдът приел, че следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Ето защо се поддържа наличието на хипотезите, предвидени в чл. 5, ал. 1, респ. ал. 2 ЗОДОВ. Сочи се и че липсвали доказателства за претърпените вреди в претендираните размери. Предвид изложеното се моли съдът да отхвърли предявените искове, а при условията на евентуалност - да присъди на ищцата максимално ниско обезщетение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от приложеното АНД № 36/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив се установява, че действително с Постановление от 27.02.2018 г. по ДП № 95-Сл/2017 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - гр. Пловдив ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 372, ал. 1, алт. 2 НК и е взета мярка за неотклонение "Подписка". С Постановление от 16.04.2018 г. на прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Пловдив досъдебното производство е внесено във Военен съд - Пловдив с предложение за освобождаването й от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, на основание чл. 78а НК. С Решение № 6 от 05.07.2018 г. по АНД № 36/2018 г. по описа на Пловдивския военен съд ищцата е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 372, ал. 1, алт. 2 НК, поради което и на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. С Решение № 41 от 17.10.2018 г. по ВАНД № 50/2018 г. по описа на Военно-Апелативен съд е отменил горепосоченото съдебно решение и постановил друго, с което я е признал за невиновна в извършване на инкриминираното деяние и я оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 372, ал. 1, алт. 2 НК. Установява се и че ищцата е сключила договор за правна защита и съдействие с адв. В. Г. от АК - Хасково, който я е представлявал по досъдебното и съдебните производства, и в него е уговорено заплащане на възнаграждение в размер от 450 лева, платено му на 27.02.2018 г. съгласно представената разписка от същата дата.

По делото са представени и 3 бр. амбулаторни листове № 558/05.06.2018 г., № 1656/05.06.2018 г. и № 3273/11.07.2018 г., от които се установяват, че на посочените дати са проведени прегледи на ищцата при медицински специалисти.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на водените от ищцата свидетелите К.

Н. К. и П. К. Ч. за установяване на претърпените от нея неимуществени вреди.

Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 08.07.2019 г. /л. 52 – л. 53 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, искът за обезщетяване на неимуществените вреди се явява частично основателен, а искът за обезщетяване на имуществените вреди е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3