Решение № 660 от 16.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Бургас, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500075 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 172 от 03.11.2022г. по гр.д.№ 624/21г. на РС- Поморие е отхвърлен иска на „Хелиос Бийч Апартмънтс- Поморие“ ЕООД против Етажна собственост „Хелиос“, с адрес в *** за отмяна като незаконосъобразни на всички решения, приети на проведено на 10.08.2021 г. Общо събрание на ЕС „Хелиос“.

Със същото решение е оставен без разглеждане иска, предявен от „Хелиос Бийч Апартмънтс- Поморие“ ЕООД против ЕС „Хелиос“ за отмяна като нищожни на всички приети решения на проведено на 10.08.2021 г. Общо събрание на ЕС „Хелиос“, като производството по делото е прекратено в тази му част.

„Хелиос Бийч Апартмънтс- Поморие“ ЕООД е осъдено да заплати на ЕС „Хелиос“ сума в размер 600 лв., представляваща разноски по делото.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 4470/29.11.2022г. по описа на РС- Поморие, подадена „Хелиос Бийч Апартмънтс- Поморие“ ЕООД, ЕИК 203479718, чрез адв.П. Ш..

Изложени са оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила.

Според въззивното дружество, съдът не се е произнесъл по въпроси, част от предмета на спора, като по този начин е допуснал нарушение на процесуалните правила.

На първо място съдът приел, че е налице етажна собственост, състояща се от 12 секции, т.е. една сграда, състояща се от 12 секции, каквато обаче не съществува в правния 1 мир- няма такъв кадастрален номер, площообразуване, нито строителни книжа на сграда със 12 секции. Напротив, от удостоверението за въвеждане в експлоатация се установявало, че в ПИ с идентификатор *** са изградени 12 жилищни сгради, всяка с отделен кадастрален номер и отделно паркинг- гараж. Ответната страна не била ангажирала доказателства за възникване на една жилищна сграда, състояща се от 12 секции. Горното довело до смесване на понятията за затворен комплекс по смисъла на чл.2 ЗУЕС и учредена етажна собственост в такъв комплекс, което според въззивника е неправилно и не внасяло установеност в отношенията между страните. Сочи се, че обжалваното решение противоречи на Решение № 7 от 20.05.2003г. по к.д.№4/2003г. на Конституционния съд, както и на ТР № 2 от 25.05.2017г. по тълк.д. №2/2016г. на ОСГК на ВКС, според които етажната собственост регламентира отношенията между титулярите на право на собственост върху различни обекти в една сграда.

На второ място са въведени оплаквания, че терминът „учредяване на етажна собственост“ не намира опора в закона. Не била посочена законова разпоредба, на основание на която етажната собственост се учредявала. Намира, че според ЗУЕС и трайната съдебна практика, ЕС възниква, когато различни лица придобият отделни самостоятелни обекти в сграда. Ако се приемела тезата, че ЕС се учредява, то следвало да има и ред за прекратяването й. Ответната страна само изложила твърдения за учредяване на ЕС на 14.07.2016г., но доказателства за това липсвали. В протокола от проведеното общо събрание на посочената дата липсвало изрично волеизявление на отделните собственици за учредяване на единна етажна собственост. Отделните 12 жилищни сгради били въведени в експлоатация през 2007г., което означавало, че още тогава възникнали 12 отделни етажни собствености, а паркингът се управлявал според правилата на чл.32 ЗС, видно от нотариалните актове на собствениците, закупили паркомясто. Липсвало и решение за учредяване на единна ЕС между 12- те отделни етажни собствености. Изразява несъгласие с приетото в цитираните от ответника съдебни решения на Окръжен съд Бургас, че е учредена единна етажна собственост, макар заключенията на експертите да установявали, че става въпрос за 12 отделни сгради, всяка с отделен вход, самостоятелен покрив, асансьор и комуникации. Не била посочена и правна норма, на чиято база била учредена единната етажна собственост.

На следващо място се сочи, че събранието е свикано от нелегитимен УС, респ.

Председател на УС, тъй като същият бил избран на общо събрание, проведено на 09.07.2019г., взетите решения от което били отменени с влязло в сила решение на съда по гр.д.№538/2019г. на РС- Поморие, потвърдено с решение по ВГД №775/2021г. на БОС. С влезли в сила съдебни решения били отменени и решенията на ОС на ЕС, проведени през 2017г., 2018г. и 2019г. Лицето Д. П., свикал процесното събрание в качеството си на председател на УС на ЕС не разполагал с представителна власт поради отменените по съдебен ред решения на ОС. В случай, че се приеме, че П. е избран с УС от 2016г., съставът на УС бил незаконен, тъй като Д. излязла от УС през 2018г. и съставът станал нечетен.

На четвърто място са изложени твърдения, че събранието не било проведено на мястото, посочено в поканата за свикване /фоайето пред сладкарницата/, а било проведено в 2 двора на комплекса, който нямал статут на обща част, което от своя страна било нарушение на ЗУЕС.

На следващо място се сочи, че не е бил спазен кворума за свикване и провеждане на събранието. Неправилно в мотивите си районният съд приел, че е одобрено преразпределяне на идеалните части по смисъла на чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС. Решението на ОС на ЕС от 4.07.2018г., с което било прието горното преразпределение на идеалните части, било отменено с влезли в сила решения на Окръжен съд Бургас, поради което липсвало правно основание за преизчисление на идеалните части. Липсвало и решение на ОС на ЕС, с което да е одобрена таблицата на инж.Минков за площообразуване. Затова намира, че идеалните части, посочени в нотариалните актове на всеки един собственик са относими към свикването и провеждането на общото събрание. Счита за абсурдни изводите на РС и БОС, че идеалните части са приети от ОС на основание чл.17, ал.4 ЗУЕС, или че те служат само за гласуване. Това становище било застъпено в решение по гр.д.№ 1341/22г. от състав на БОС, който постановил и решението по гр.д.№ 207/2022г., с което били отменени решенията на ОС на ЕС, едното от които било за одобряването на преизчисляването на идеалните части.

Въведени са също оплаквания, че съдът не се е произнесъл по въпроса относно площообразуването, обективирано в таблицата на инж. Минков, оспорена като невярно от ищеца. Твърди, че в таблицата е допусната техническа грешка, като неправилно е включен паркинг – гаража, макар че било установено, че паркингът се регулира от нормите на ЗС, а не ЗУЕС, тъй като представлява отделен обект с нежилищно предназначение и не представлява етажна собственост.

Сочи, че съдът не се е произнесъл по наведени в исковата молба възражения, свързани с представителната власт на лицата, присъствали на събранието.

На последно място се сочи, че извън компетентността на ЕС е да събира финансови средства за парка и басейна, които обекти са чужда собственост, както и за паркинга, който не е етажна собственост. Изтъква, че ОС на ЕС не може също така да приема и разходи за счетоводни услуги, охрана, както и юридически такива, понеже не е юридическо лице и може само да събира и разпределя целеви разходи, касаещи непосредствено сградата- ток, асансьор, почистване, ремонт. Цитира съдебна практика. В ЗУЕС липсвала длъжност администратор, а в случая това лице дори не било етажен собственик. Охрана, осигуряваща контролиран достъп можело да има само като услуги по договор на собственика на терена, като същата била признак на комплекса от затворен тип.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което на основание чл.40, ал.1 ЗУЕС да бъдат отменени всички решения на ОС на ЕС от 10.08.2021г.

Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. И. Кирязова – Кожухарова- процесуален представител на Етажна собственост „Хелиос“. С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че е безспорно установено, че е налице една ЕС в комплекс „Хелиос“, състояща се от няколко секции, учредена на 14.07.2016г., като при учредяването й собствениците на самостоятелни обекти са се водили от съдебните решения, постановени по ВГД № 1026/16г. и ВГД № 765/16г. на Окръжен съд 3

Бургас относно статута на комплекса и начина на учредяване на ЕС. Намира за несъстоятелни твърденията в жалбата, че всяка една сграда следва да образува отделна етажна собственост. Принципно няма пречка когато една сграда се състои от няколко отделни входа, всеки един вход да образува отделна ЕС, но в процесния случай това не било така, тъй като съществува функционална връзка между отделните секции, която се осигурява от покрития паркинг, поради което е налице една етажна собственост. Твърди, че и в строителната документация на комплекс „Хелиос“ отделните сгради са описани като един обект, представляващ единно архитектурно и конструктивно решение на неразделно свързани структури с жилищно и обществено предназначение. Цитира относима съдебна практика на Окръжен съд Бургас.

Сочи, че събранието е проведено на друго място поради заповед на министъра на здравеопазването във връзка с противоепидемичната обстановка, който факт е ноторно известен. Намира за неоснователно оплакването в жалбата, че събранието е свикано от нелегитимен управителен съвет, излага съображения. Във връзка с оплакването, че събранието е проведено при неправилно изчисляване на идеалните части на собствениците, намира същото за несъстоятелно. Действително, в нотариалните актове на всеки собственик на самостоятелен обект били записани идеалните части, но те се отнасяли към общите части единствено на секцията, в която се намира имота. С оглед необходимостта от взимане на решения, касаещи управлението на общите части в целия комплекс, а не на отделните секции, било извършено преизчисление на идеалните части по реда на чл.17, ал.6 ЗУЕС.

Посочва, че преизчислението на идеалните части се е наложило поради необходимостта от съобразяване с постановените от съда и влезли в сила решения, с които съдът е приел, че правилно и законосъобразно е извършено преизчисление на идеалните части в хипотезата на чл.17, ал.5, вр. ал.4 ЗУЕС с оглед необходимостта на гласуване на решения по повод управлението на общите части в целия комплекс, а не на отделните секции.

Във връзка с твърдението, че това преизчисление не е било гласувано от Общото събрание, твърди, че таблицата за преизчисление е била изпратена предварително на всички собственици на самостоятелни обекти, и никой от тях не е възразил, като определените по този начин идеални части били одобрени на събрание, проведено на 04.07.2018г. На последно място заявява, че относно законосъобразността на проведеното на 10.08.2021г. общо събрание, съдът вече се е произнесъл с решение № 1112/15.11.2022г. по в.гр.д.№ 1341/2022г. по описа на БОС, с което съдът е потвърдил решението на РС Поморие, с което е отхвърлена исковата молба на Г.Д..

Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата е редовна- отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, и е допустима. Ето защо делото следва да се разгледа по същество.

4

Първоинстанционното производство пред Районен съд - Поморие е образувано по предявен от ищеца ,,Хелиос Бийч Апартмънтс-Поморие“ ЕООД иск с правно основание чл.

40 от ЗУЕС срещу Етажна собственост „Хелиос“, с адрес гр. Поморие, ***, за отмяна на решенията на ОС на ЕС, проведено на 10.08.2021 г., обективирани в съставения протокол за проведеното събрание.

Изложени са оплаквания, че процедурата по свикването, провеждането и вземането на решенията е изцяло незаконосъобразна, а приетите решения са нищожни, респективнонезаконосъобразни.