Решение № 3299 от 12.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3299 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110205861 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. Б. Г., ЕГН ********** чрез адв. И. П. срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-016227/05.08.2021 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.

183, ал. 2 т. 11 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 120 /сто и двадесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т. 3 б. „В” от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил вменените му нарушения. Твърди, че преди да предприеме движение на заден ход се убедил, че зад автомобила му няма никого, като посочва, че всъщност другият водач е управлявал автомобила си с несъобразена скорост и не е спазил нужната дистанция. Посочва, че се е намирал в близост до УМБАЛ „**“ поради травма на главата на детето му, като бил притеснен за здравословното 1 му състояние. Твърди, че оставил телефонния си номер на другия водач, който не е имал възражения относно приоритета на посещението в лечебното заведение пред уреждане на отношенията помежду им във връзка с настъпилото ПТП. Застъпва се тезата, че другият водач не е имал претенции, качил се в автомобила си и продължил движението си. Жалбоподателят твърди, че напуснал района на УМБАЛ „**“ около 21:30 часа, до който момент не бил потърсен от органите на МВР. Намира, че вменените нарушения не са доказани по несъмнен начин, отделно от това едно от нарушенията е квалифицирано неправилно, тъй като жалбоподателят не е получавал указания от службите за контрол, които да не е изпълнил.

Поддържа се тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в съставяне на АУАН след срока по чл. 34 от ЗАНН, непредявяването му на нарушителя и невръчване на екземпляр от него, както и поради това, че не е дадена възможност за постигане на споразумение.

Оспорва се компетентността на актосъставителя и АНО и се твърди липса в двата процесуални документа на законовите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН /без посочване на конкретните реквизити, които не са вписани/. Твърди се изтекла погасителна давност по чл. 82 от ЗАНН по отношение наложените административни наказания. Алтернативно се иска приложение на чл. 28 от ЗАНН или намаляване размера на наложените административни наказания до предвидения минимум.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично и с адв. И. П. – надлежно упълномощен, който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията, изложени в жалбата. Акцентира, че неясно е останало по делото какви указания са дадени на жалбоподателя, които той да не е изпълнил. Счита, че не се е доказала компетентността на актосъставителя. Твърди се, че дори и да има извършено нарушение, то същото е маловажен случай, алтернативно се иска намаляване размера на наложените административни наказания. От съда се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски.

В допълнително постъпили писмени бележки отново се изразява становище за незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – началник група

2 при ОПП-СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа страна следното:

На 02.04.2021 г. около 20:45 часа жалбоподателят К. Б. Г. пътувал към УМБАЛ „**” заедно с малолетното си дете и свидетелят ***, тъй като детето на жалбоподателя имало нараняване на главата и имало нужда от медицинска помощ. Жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „**”, модел „***” с рег. № ***, движейки се в гр. София, по бул. „***” с посока на движение от бул. „**” към бул. „**”. Зад автомобила на жалбоподателя се движил свидетелят К. К. Ф., управлявайки служебен лек автомобил марка „**”, модел „**”, с рег. № ***.

Срещу УМБАЛ „**” жалбоподателят спрял и предприел движение на заден ход, като преди това не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения да останалите участници и докато извършвал маневрата не наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и с управлявания от него лек автомобил ударил намиращия се зад него автомобил марка „**”, модел „**”, с рег. № ***. В резултат на удара на последния били причинени щети по предната броня.

След удара жалбоподателят разговарял със свидетеля Ф. като му обяснил, че детето му се нуждае от медицинска помощ и след като излязат от УМБАЛ „**“ ще подпишат двустранен протокол. Тъй като управляваният от свидетеля Ф. автомобил бил служебен, той позвънил на своя ръководител, който му указал да повика полицейски екип, за да бъде издаден протокол за ПТП. Свидетелят подал сигнал на тел. 112, като получил указания да не напуска мястото на ПТП и да изчака пристигането на контролните органи от отдел „Пътна полиция“.

Междувременно, след като на детето на жалбоподателя била оказана медицинска помощ той излязъл от УМБАЛ „**“ и се насочил към автомобила си. Свидетелят Ф. се приближил до него и му казал, че е уведомил органите на КАТ и че му е необходим протокол за ПТП, но жалбоподателят се качил в автомобила си и напуснал мястото на ПТП.

По – късно местопроизшествието било посетено от екип на ОПП- СДВР, в състава на който бил включен и свидетелят С. К., който съставил протокол за 3

ПТП, в който отразил констатираните щети по предната броня на автомобила, управляван от свидетеля Ф..

На 21.05.2021 г. ** К.ова **-Г.а подала възражение срещу съставен й АУАН, в което посочила, че на инкриминираната дата лек автомобил марка „**”, модел „***” с рег. № *** е бил управляван от жалбоподателя К. Б. Г., като представила и копие на неговото СУМПС и становището му във връзка със случая.

На 23.07.2021 г. срещу жалбоподателя и в негово присъствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бл. № 220403/23.07.2021 г. за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1 т. 3, б. „В” от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал, като възразил, че не се е движил на заден ход, а при паркиране напред е бил ударен от друг автомобил.

Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на така съставения АУАН на 05.08.2021 г. началник група „АНД” при ОПП- СДВР издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 20.03.2023 г., а на 03.04.2023 г. била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите К. К. Ф., С. Т. К., ***, Е. З. П., както и приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за ПТП и скица, справка „картон на водача” за К. Б. Г., Медицинско направление, лист за преглед на пациент в Спешно отделение от 02.04.2021 г. на ** К.ов Г., декларация за информирано съгласие, удостоверение за раждане на ** К.ов Г., декларация от ** ** –Г.а, възражение от ** ** – Г.а, копие от СУМПС на жалбоподателя К. Б. Г., заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи ведно с акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К. К. Ф., тъй като същите са обективни, детайлни и информативни и позволяват изясняване на релевантната фактическа обстановка свързана с реализиране на процесното ПТП. Свидетелят депозира показания относно факти и обстоятелства, които 4 лично е възприел или в осъществяването на които е участвал – същият е участник в реализираното ПТП и показанията му представляват източник на пряка доказателствена информация относно мястото на реализиране на ПТП, неговия механизъм и поведението на двамата участващи водачи. Въпреки изминалия период от време свидетелят Ф. демонстрира достатъчно запазен спомен относно значимите за изясняване на обективната истина факти, което е обяснимо, тъй като именно управляваният от него автомобил е бил ударен.

Свидетелят изяснява, че се движил зад друг автомобил, който спрял, след което свидетелят също спрял, водачът на другия автомобил предприел движение на заден ход и движейки се назад ударил /макар и леко/ управлявания от свидетеля Ф. автомобил.

Съдът напълно кредитира заявеното от свидетеля Ф. относно действията на жалбоподателя в качеството му на участник в ПТП и по-конкретно поведението му, чрез което е обективирал отказ да бъде съставен двустранен протокол за ПТП. Съдът намира, че показанията на свидетеля Ф. са добросъвестно депозирани и не са налице основания за поставяне под съмнение достоверността им. В същите не се наблюдава тенденция или желание за засилване неблагоприятните последици за жалбоподателя, напротив, свидетелят демонстрира разбиране за причината, поради която протокол за ПТП не е бил съставен веднага след произшествието, тъй като жалбоподателят е следвало да посети УМБАЛ „**“ за оказване на медицинска помощ на детето му /Свидетелят заяви „Категорично не ми отказа в началото, но заяви, че детето е по-важно, което го разбирам” и още „Господинът беше изнервен, за което го разбирам”/. Свидетелят заяви, че се разбрали с жалбоподателя да подпишат двустранен протокол след излизането му от **, но след това по указания на ръководителя си подал сигнал за ПТП на тел. 112.

Свидетелят посочи, че след като жалбоподателят се върнал при автомобила си му обяснил, че е повикал органите на КАТ и отново му казал, че му трябва двустранен протокол, но жалбоподателят напуснал мястото без такъв да бъде съставен.

Показанията на свидетеля Ф. се подкрепят от съставения протокол за ПТП, в който е посочената датата на посещение на местопроизшествието, щетите по автомобила, управляван от свидетеля Ф., както и че другият участващ в ПТП водач не е бил на местопроизшествието.

5

Противостоящи на показанията на свидетеля Ф. са показанията на свидетеля ***. Свидетелят заяви, че е в близки приятелки отношения с жалбоподателя, което не прави показанията му априори недостоверни, а изискват по-внимателен анализ, с оглед потенциална негова заинтересованост от изхода на делото. Съдът намери, че в частта, в която свидетелят потвърждава участието на жалбоподателя в ПТП, реализирано в началото на април, докато е паркирал пред УМБАЛ „**”, където е отивал, за да бъде оказана медицинска помощ на детето му намират подкрепа в показанията на свидетеля Ф. и в тази им част бяха кредитирани от съда. Що се отнася до механизма на реализиране на ПТП и липсата на отказ за съставяне на двустранен протокол от страна на жалбоподателя, съдът счете, че същите не отразяват достоверно осъществилите се събития. Свидетелят ** твърди, че жалбоподателят не отказал съставянето на протокол за ПТП и че двамата участници са постигнали съгласие, че нямат претенции един към друг, но същевременно посочва, че не присъствал на разговора на жалбоподателя с другия водач, че бил далеч от тях и не е чул какво си говорят. Тук следва да се посочи, че самият Ф. заяви, че по негов спомен на място не са присъствали други лица, освен жалбоподателя и неговото дете, което подкрепя заявеното от **, че същият не се е намирал достатъчно близо при разговора на двамата участващи в ПТП водачи и не е могъл да възприеме разговора между тях.

Следователно твърдението му, че двамата водачи са се разбрали и жалбоподателя не е отказал съставяне на двустранен протокол не почива на реално възприети от свидетеля факти. Очевидно не отговаря на истината и твърдението на свидетеля **, че другият участник е напуснал местопроизшествието, тъй като при пристигане на контролните органи на място, малко след като жалбоподателят е напуснал УМБАЛ „**“ свидетелят Ф. все още е бил на място, а освен това Ф. заяви, че е разговарял с жалбоподателя след излизането му от **, но последният се качил в автомобила си и е напуснал мястото на ПТП.