Решение № 237 от 06.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Враца, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20261400500248 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 1766/06.03.2025 г., подадена от А. А. А., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. К. И. Б. от РАК, със съдебен адрес: ***, срещу Решение № 43/19.02.2026 г. по гр. д. № 832/2025 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от А. А. А. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че същата не дължи на „ВиК“ ООД – гр. Враца сумата от 4 535,84 лв., представляваща начислена цена за ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 11.12.2023 г. до 08.04.2025 г. по партида № 505060 за имот, находящ се в с. ***.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Според въззивницата съдът е приел за доказани факти, които ответното дружество не е установило по безспорен начин – че действително е потребено отчетеното количество вода, че същото е преминало през процесния водомер № 12026555 и че ВиК операторът е спазил нормативните изисквания при монтажа и отчитането на водомера.

Основен акцент в жалбата е оспорването на Протокол № 32291/18.02.2021 г., с който се твърди, че е извършена подмяна на водомера. Посочва се, че още с исковата молба ищцата е оспорила извършването на такава подмяна на посочената дата, като е заявила, че е била в дома си, метеорологичните условия не са позволявали извършване на монтажни дейности и не е била спазена процедурата по Общите условия на ВиК дружеството.

В първото съдебно заседание са били оспорени и подписите върху протокола, включително този на свидетеля Я. Г.. Въпреки това съдът е отказал исканата графологична експертиза, което според жалбоподателката представлява съществено процесуално 1 нарушение.

В жалбата се поддържа още, че дори да се приеме, че водомерът е бил монтиран на 18.02.2021 г., не е доказано, че е бил с нулеви показания. ВиК дружеството не е представило сертификати, метрологични документи или други доказателства за състоянието на уреда към момента на монтажа. Не е доказано и че потребителят е бил предварително уведомен за смяната на водомера съгласно нормативните изисквания. Оспорват се и представените карнети за отчет на водата.

Според жалбоподателката те не съдържат данни за съставителя, липсват имена и подписи на отчетника, а страниците са обозначени с един и същ номер, което поражда съмнения относно тяхната достоверност. Подписите в графата „подпис на абоната“ също са оспорени, като неположени нито от ищцата, нито от съпруга . Посочва се, че съдът неправилно е отказал и графологична експертиза на тези подписи. Според въззивницата ВиК дружеството не е доказало редовно отчитане на водомера съгласно Наредба № 4 и Общите условия. Твърди се, че в продължение на повече от година в карнетите е било отбелязвано „сезонен“, без да са съставяни изискуемите протоколи при липса на достъп или отсъствие на абоната. Едва на 30.04.2025 г. е извършен реален отчет, оформен с Протокол № 011128, който също се оспорва, поради липса на необходимите реквизити и несъответствие в номерата на пломбите спрямо протокола от 2021 г.

В жалбата се поставя под съмнение и реалното потребление на 1394 куб. м вода.

Според жалбоподателката ответникът не е доказал, че това количество е преминало през общия водомер на водопроводното отклонение, което е задължително условие за установяване на действителна доставка. Подчертава се, че съдът не е изискал и не е обсъдил документи за отчетите на общия водомер.

Допълнително се изтъква, че съдът неправилно е отказал съдебно-техническа експертиза относно евентуален теч в имота. Жалбоподателката счита, че такава експертиза е необходима, за да се установи дали е възможно подобно количество вода да е изтекло или попило в почвата без следи от авария. Според нея липсват доказателства за теч, а след като имотът е бил обитаван през 2025 г., подобни аномалии не са установявани.

С жалбата се иска въззивният съд да отмени решението на Районен съд – Козлодуй и да уважи отрицателния установителен иск.

Претендират се и разноски за двете инстанции.

С жалбата са направени доказателствени искания за назначаване на съдебнографологична експертиза относно оспорените подписи в Протокол № 32291/18.02.2021 г. и отчетните карнети, за назначаване на съдебно-техническа експертиза относно техническата възможност отчетеното количество от 1394 куб. м вода да е преминало през водомера и водопроводната инсталация на имота през процесния период, както и за представяне от ответното дружество на допълнителни документи относно отчитането и метрологичната годност на водомера.

Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Враца, чрез юрисконсулт В. И., е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба изцяло и моли решението на Районен съд – Козлодуй да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се и направените съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В отговора се поддържа, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт след събиране и анализ на всички относими доказателства. Според дружеството вземането за доставената вода е доказано по основание и размер, а начислената сума е дължима.

По отношение на възраженията относно водомера дружеството твърди, че ищцата е пропуснала процесуалния срок да оспори годността на средството за измерване. Посочва се, че такова възражение не е направено нито в исковата молба, нито в първото съдебно заседание, поради което правото да се оспорва техническата изправност на водомера е 2 преклудирано. Освен това се подчертава, че ищцата не е поискала проверка на метрологичните характеристики на водомера по реда на Наредба № 4 и Закона за измерванията.

Независимо от това ответникът представя допълнителни доказателства относно техническата изправност на водомера – декларация за съответствие от производителя „Сенсус ГмбХ Лудвигсхафен“, снимка на уреда и заповед на Българския институт по метрология относно сроковете за последващи проверки.

Според дружеството процесният водомер е монтиран на 18.02.2021 г., от одобрен тип и към процесния период е бил в рамките на петгодишния срок на метрологична годност.

Поради това се твърди, че е бил технически изправен и е отчитал точно реално потребеното количество вода.

ВиК дружеството оспорва твърдението на въззивницата, че за имота е съществувал общ водомер. Според ответника имотът представлява самостоятелен селски имот, присъединен чрез самостоятелно водопроводно отклонение, към което няма други присъединени потребители. Поради това се твърди, че не съществуват и не могат да бъдат представени документи за отчет на общ водомер, тъй като такъв никога не е имало.

По повод исканите графологични експертизи дружеството възразява срещу тяхната необходимост. Според ответника обстоятелствата относно монтажа на водомера и подписването на протокола от 18.02.2021 г. вече са изяснени чрез свидетелските показания на служителите, извършили действията. Посочва се още, че според съдебната практика подпис в карнета може да бъде положен не само от титуляра на партидата, но и от друго лице, намиращо се в имота при отчитането, което се приема за представител на потребителя.

Ответникът се противопоставя и на искането на въззивницата за допускане на съдебно-техническа експертиза относно евентуален теч. Според дружеството такава експертиза е безпредметна, тъй като към момента водоподаването към имота е преустановено, а наличието или липсата на теч към настоящия момент няма отношение към процесния период. ВиК дружеството счита, че тези въпроси вече са били обсъдени пред първата инстанция.

Като доказателствено искане ответникът моли въззивния съд да допусне допълнителен разпит на свидетеля С. А. – ръководител „Водомерно стопанство“ във „ВиК “ООД – Враца. Чрез показанията му дружеството цели да установи, че никога не е имало общ водомер за имота, както и начина на присъединяване и отчитане на водоснабдяването в селските райони и конкретно в с. Ботево.

Към отговора са приложени следните писмени доказателства: декларация за съответствие на водомера от производителя; снимка на водомера; заповед на Българския институт по метрология относно периодичните проверки; съдебно решение на Врачански окръжен съд, на което ответникът се позовава като съдебна практика.

Във въззивното производство съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза относно техническата възможност отчетеното количество от 1394 куб. м вода да е преминало през процесния водомер и водопроводната инсталация на имота през процесния период, като останалите доказателствени искания на страните са оставени без уважение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния си представител адв. К. Б., поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният отрицателен установителен иск – уважен.

Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, съдът взе предвид следното:

Районен съд – Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от А. А. А. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Враца отрицателен установителен иск с 3 правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата 4 535,84 лв., представляваща начислена цена за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 11.12.2023 г. до 08.04.2025 г. по партида № 505060 за имот, находящ се в с. ***.

В исковата молба е изложено, че на 21.06.2025 г. ищцата е получила покана за доброволно плащане и уведомление за прекъсване на водоподаването, с които е уведомена за непогасено задължение към ВиК оператора в размер на 4 535,84 лв. за процесния период.

По повод начислената сума тя е сезирала регулаторния орган с жалба и искане за извършване на проверка.

Ищцата е оспорила твърденията на ответното дружество, че през февруари 2021 г. в имота е бил подменен водомерът, както и че за периода от юли 2023 г. до март 2025 г. не е бил осигуряван достъп за отчитането му. Поддържала е, че водомерът в имота не е бил сменян по твърдения начин, че достъп до него е съществувал, както и че при отчитането и документирането на потреблението не са били спазени изискванията на Общите условия на ВиК оператора. Оспорени са били Протокол № 32291/18.02.2021 г. за подмяна на водомера и Протокол № 011128/30.04.2025 г. относно извършената проверка и отчет.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Враца е подал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен.

Ответното дружество е поддържало, че ищцата е негов абонат и потребител на ВиК услуги като собственик на водоснабдения имот, както и че за периода от 11.12.2023 г. до 08.04.2025 г. в имота са предоставени ВиК услуги в общ обем 1394 куб. м на стойност 4 535,84 лв., за които е издадена фактура № 0037210236/02.05.2025 г., останала неплатена.

Според ответника на 18.02.2021 г. старият водомер № 09977709 е бил демонтиран и заменен с водомер „SENSUS“ № 12026555 с нулеви начални показания, знак за оценено съответствие и пломба на входящия холендер. За подмяната е съставен Протокол № 32291/18.02.2021 г., подписан от лице, намиращо се в имота.

Ответникът е твърдял още, че в периода от юли 2023 г. до март 2025 г. многократно е бил правен опит за отчитане на водомера, но достъп до него не е бил осигурен от потребителя. При извършена на 30.04.2025 г. проверка били установени натрупани показания, съответстващи на 1394 куб. м потребена вода, поради което количеството било фактурирано за процесния период.