Определение № 152 от 13.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Кюстендил, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Татяна Хр. Костадинова

Членове:Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора М. В. С. като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно наказателно дело № 20261500600282 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК.

Съдът е сезиран с частна жалба с вх. № 6711/11.05.2026 г., депозирана от адв. А.

В. от КАК – защитник на обвиняемия по пр.пр. № 2111/2026 г. на Районна прокуратура Кюстендил, ДП 320 /2026 г. по описа на РУ МВР гр.Кюстендил - А. К. С., ЕГН **********, с адрес: **********************, насочена против Определение с Рег.№ 382/08.05.2026 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по ЧНД № 20261520200531, от описа на съда за 2026 г., с което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

С жалбата се прави оплакване за неправилност на определението на първоинстанционния съд. Сочи се, че доказателствена съвкупност не била достатъчна, за да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен.

Иска се да бъде отменено постановеното определение, а по отношение на обвиняемия, да се постанови по-лека мярка за неотклонение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа по същество от защитника - адвокат В.. Отново се иска от въззивния съд да измени мярката за неотклонение в по-лека.

Обвиняемият поддържа становището на защитника си.

Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че са налице условията на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане най-тежката мярка по отношение на обвиняемия, поради което намира атакуваното определение за правилно. Навежда доводи, че в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, от които може да бъде направено обосновано предположение за авторството на деянието. Пледира по същество да се потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Въззивният съд, след като съобрази изложеното в жалбата, доводите на 1 страните, доказателствата по делото и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 64, ал.

6 от НПК и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Досъдебно производство ДП 320/2026 г. по описа на РУ МВР гр.Кюстендил, е образувано по реда на чл. 212, ал. 3 вр. ал. 2 от НПК, на 07.05.2026 г.

С постановление за привличане на обвиняем от 08.05.2026 г. обвиняемият А. К.

С., е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК.

Постановлението е предявено в присъствието на служебен защитник - адвокат В. от КАК.

За повдигнатото обвинение законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, поради което престъплението, предмет на обвинението, се определя като тежко такова по см. на чл. 93, т. 7 от НК, както е посочил и първоинстанционният съд.

Анализът на доказателства, събрани на този етап от разследването, обуславя наличието на първата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, предвидена в чл. 63, ал. 1 от НПК. До този извод е достигнал и първостепенният съд, позовавайки се на материалите от досъдебното производство. Дал е правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на убеждение за съпричастие на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил привлечен. Обоснованото предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК в достатъчен обем се подкрепя от показанията на свидетелите Т. Е., А. Ангелов, Велислав Вържалски, Илиан Йорданов, както и Антонио Ангелов, в които се съдържат данни за деянието на обвиняемия. Те са непротиворечиви, последователни и кореспондират на останалите събрани по делото писмени доказателства, като обвиняемият не отрича, че е държал инкриминираните вещи. Допълнително пред този съдебен състав бе представен протокол за разпит на свидетеля К. Д.

Янчев, показанията на който сочат, че дори си е закупувал наркотици от обвиняемото лице.

Доказателствената съвкупност се допълва и от събраните писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за претърсване и изземване; протокол за обиск, протокол за оглед на местопроизшествието, протокол за мерене на открит наркотик, както и от приобщените по съответния процесуален заключения по комплексната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, както и физико-химична такава.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да се навлиза в конкретика при обсъждането им, съгласно изискванията на СЕС – по дело С-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано заключение, относно участието и ролята на обвиняемия в инкриминираното престъпно деяние, както е приел и първостепенният съд.

Защитната теза за недостатъчна доказателствена подкрепа на обвинението не държи сметка, че обоснованото предположение се изследва в производство, което се развива по реда на чл. 64 от НПК, заради което не може да се очаква приложението на по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на въпросите за вината и 2 отговорността по реда на чл. 303, ал. 2 от НПК – за доказаност по несъмнен начин при постановяване на осъдителна присъда.

На следващо място, преценката на КРС, че понастоящем се установява опасност от укриване на обвиняемия също е правилна, въпреки наличните данни за известен негов адрес, който обитава. Очакваното наказание е „Лишаване от свобода“ от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, което е значим елемент при оценката на риска обвиняемият да се укрие. Индиция за вероятна възможност от укриване може да се изведе и от поведението на обвиняемия при неговото задържане.

Свидетелите Т. Е., А. Ангелов, Велислав Вържалски, Илиан Йорданов дават информация, че той е опитал на избяга, когато съзрял служителите на Криминална полиция пред дома си, макар и по-късно да се е завърнал.

Установява се и опасността от извършване на друго престъпление. Обосновани и мотивирани и в тази насока са съображенията на районния съд. Този състав на собствено основание също намира, че за наличието на реална опасност от извършване на престъпление при изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение, съгласно съдебната практика, включително и тази на ЕСПЧ, може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характерът, моралът, имуществото на лицето, строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.

Деянието, за което обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност в случая, се характеризира с висока степен на обществена опасност. Извършено е само няколко месеца след излизането му от затвора, където е изтърпявал наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, като с определение по н.о.х.д № 761/2025 г. от описа на КРС е приведено в изпълнение и отложеното му наказание лишаване за срок от 4 месеца, наложено по н.о.х.д №1479/2022 г. на КРС, изтърпяването на което е било отложено по реда на чл. 66 от НК. Информацията за неговата съдимост до сега, обуславя и към настоящия момент извод за наличие на опасност от извършване на друго престъпление, с което и не е оборена презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 1, предл. 2 от НПК. Рискът от повторяемост на престъпни действия се извежда и от данните, че предходните му осъждания са за престъпления по чл. 354а от НК, част от които извършени в срока по чл. 66 от НК - (осъждан е три пъти да престъпления по различни състави на чл. 354а от НК, като последното е изтърпяно на 28.01.2026 г.). Пред настоящия състав е представена и характеристична справка, която дава представа, че спрямо обвиняемия са водени пет досъдебни производства, всички за престъпления по чл. 354а от НК, последното от които от 16.07.2025 г., е в момент на изтърпяване на марка „Домашен арест“. Всичко това свидетелства за изградени негативни навици у обвиняемото лице, предполагащи готовност да продължи тази си дейност при благоприятна възможност, каквато би му била осигурена с вземането на друга марка за процесуална принуда, различна от най-тежката по степен такава.

Горният извод не може да бъде подложен на корекция в контекста на събраните пред този състав гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Д.Й.К..

Неговата ангажираност да подкрепи обвиняемото лице, не изолира наличните данни за вероятност от укриване и/или извършване на друго престъпление. Друго не следва от това, че неговата баба е възрастна и той следва да се грижи за нея, т.к., не се ангажират доказателства, че тя има необходимост от полагане на такива.

Изложените обстоятелства, преценени в съвкупност, сочат на завишена степен на обществена опасност на деянието и личността на обвиняемия и обосновават приложението на най-тежката мярка за процесуална принуда, която съответства на 3 целите по чл. 57 от НПК.

По изложените съображения, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение с Рег.№ 382/08.05.2026 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по ЧНД № 20261520200531, от описа на съда за 2026 г., с което спрямо обвиняемия по пр.пр. № 2111/2026 г. на Районна прокуратура Кюстендил, ДП 320 /2026 г. по описа на РУ МВР гр.Кюстендил - А. К. С., ЕГН **********, с адрес: **********************, е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4