Решение № 3650 от 19.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3650 гр. Пловдив, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330109996 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, против Н. И. А. /В./, ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.

Ответникът като собственик на имот, находящ се в ............ имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва.

С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът извършващ дялово разпределение, е разпределил топлинна енергия за отопление, отдадена от сградна инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 199.40 лева, през периода 01.10.2021 г. - 30.04.2023 г. Предвид забава в плащането, се дължала и сумата от 35.89 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2021 г. 05.02.2024 г.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 2320/2024 г. на ПРС, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с законна лихва от дата на депозиране на заявлението - 06.02.2024 г. и разноски. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5, поради което ищцовото дружество подало настоящата искова молба.

1

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.02.2024 г., до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва, че ответникът е клиент на топлинна енергия.

Оспорва, че ищецът е доставял до обекта на ответника топлинна енергия, за която да се дължи плащане. Възразява, че не ставало ясно какво представлява разпределената топлинна енергия – дали е такава, отнасяща се за потребената в апартамента на ответника, за разпределена енергия, съобразно % ид.ч. на апартамента в общите части на сградата или за окончателно изравняване на сметката за потребена за периода топлинна енергия.

Освен това, сочи, че ответникът не живее в апартамента, тъй като в процедурата по връчването на книжата по делото, били събрани сведения, че същият не живее на адреса.

След като ответникът не бил потребявал топлинна енергия, която не следва да се заплаща, се позовава на Европейска директива 2006/32/ЕО, съгласно която държавитечленки гарантират, че сметките за енергийно потребление се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин, както и, че сметките въз основа на действителното потребление следва да дават необходимата информация на крайния потребител за подробно описание на текущите енергийни разходи. Твърди, че Законът за енергетиката бил в противоречие с цитираната Директива, тъй като някои текстове на последната не били транспонирани в нашето законодателство – по-конкретно чл. 18, който посочвал, че държавите членки приемат задължителните административни наредби, необходими, за да приведат законодателството си в съответствие с Директивата. Затова счита, че следва да се приложи Европейската директива.

С оглед на гореизложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2320/2024 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.02.2024 г. против Н. И. А.

/В./, за следните суми за начислена топлинна енергия: 199.40 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в............, за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г., както и сумата от 35.89 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2021 г. до 05.02.2024 г., ведно със законна лихва от 06.02.2024 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Съдът намира, че направеното от ответника възражение за нередовност на исковата молба, е неоснователно, тъй като същата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК и при проверка съдът констатира, че предявените искове са допустими. Ищецът е изложил обстоятелствата, на които основава исковете си, като е посочил основанието, както и по какъв начин са формирани претендираните суми за главница и за обезщетение за забава.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

2

По същество:

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в гр. Пловдив, публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ - Пловдив от 24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.

Първият основен спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в .....................

По делото като писмени доказателства са приети - Справка от Агенция по вписванията, за периода от 01.01.1991 г. – 21.02.2024 г., за вписванията, отбелязванията и заличаванията, по партидата на ответника Н. И. А. /В./ /л.77/ и Справка от НБД Население /л.78/, от които се установява, че В., заедно със съпругата си П.Ю. А., през време на брака, са придобили с Договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № ...., том ., с дв.вх. рег. .......... от .......... г. по описа на СВ – Пловдив, недвижим имот - жилище, находящ се в ...............

Предвид така събраните по делото доказателства относно собствеността на процесния имот, съдът приема, че ответникът Н. И. А. /В./ е собственик на имота, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия за исковия период. Фактът на собствеността се установява от данните от вписванията в Службата по вписванията – Пловдив и съобразно създадената с чл. 2, ал. 5, вр. с ал.2, т.1 ЗКИР законова презумпция за вярност на вписани обстоятелства.

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, дори не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор, а обвързаността между страните възниква по силата на закона.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената 3 топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за сградна инсталация и за услуга разпределение.

Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответника по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, на вещото лице инж. В. Ш. по назначената съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че през процесния период 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в ..................., където се намира процесния апартамент ............, е работила през целия процесен период, като е подавала топлоенергия за отопление на включените в съответната мрежа абонати, т.е. сградата – етажна собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана. Вещото лице установява, че в имота на ответника, през процесния период, няма присъединени отоплителни тела към топлопреносната мрежа в блока и ТЕ за същите не начислявана. Установява също, че отопляемия обем на имота е 137 м3. Вещото лице установява още, че през имота на ответника не преминава щранг лира, както и, че през процесния период в имота няма монтирани ИРУ за визуален отчет. Вещото лице установява още, че в абонатната станция частта за БГВ е спряна и такава не е начислявана за процесния период. Според вещото лице, за имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Вещото лице установява, че за имота през процесния период, разпределеното количество топлинна енергия е общо 1,37005 МWh за отдадена сградна инсталация, 0,0 МWh за отопление и 0,0 МWh за БГВ. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.