Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1244 от 30.11.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2381/2021
Вид
Решение № 1244
Подписан
30.11.2021
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1244 гр. София, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000502381 по описа за 2021 година при участието на секретаря Ирена Милкова, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение 261467 от 05.03.2021 г. Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, трети състав е : осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. В. Г. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на образуваното срещу нея наказателно производство през 2008 г., след оправдаването й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.01.2013 г. до окончателното й изплащане. отхвърлил предявения иск в частта за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие образувано наказателно производство, след оправдаването на ищцата по повдигнатото й обвинение с влязла в сила присъда за сумите от 90 000 лв. - пропуснати ползи поради неполучаване на възнаграждения за работа по специалността за времето от 03.01.2013 г. до завеждане на делото ведно със законната лихва, считано от постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане и от 18 406 лв. - разликата между сумата, за която е продадено на публичен търг единственото й жилище и неговата действителна пазарна стойност към датата на продажбата, ведно с мораторна лихва върху обезщетението, считано от датата на продажбата - 29.04.2014 г. до завеждане на делото и законната лихва, считано от постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане.

Ищецът Д. В. Г. е подала въззивна жалба чрез адвокат Г. Х. срещу решението в отхвърлителната му част за имуществени вреди.

1

Ответникът Прокуратура на Република България е подала въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част за неимуществени вреди, както и допълнение към въззивна жалба. Въззивният съд приема, че следва да разгледа и оплакванията в допълнението, тъй като същото е подадено на 25.03.2021 г., а решението е получено от страната на 11.03.2021 г., т.е. в срока за въззивно обжалване.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Подадени са отговори на жалбите.

В жалбата на ищеца се твърди неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост. Не бил извършен пълен, обективен и всестранен анализ на фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност. Не били преценени свидетелските показания, справките от НАП и заключението на ССчЕ относно пропуснатите ползи в размер на неполучени трудови възнаграждения. Свидетелските показания не били съобразени заедно със заключението на СТЕ относно иска за разликата между сумата, за която е продадено на публичен търг единственото й жилище и неговата действителна пазарна стойност. И по двата иска не била анализирана логиката на причинно-следствената връзка между имуществените вреди и незаконното обвинение. Иска се повторен или допълнителен разпит на разпитаните от СГС свидетели Е. Д .И. и В. В. И. за установяване на обстоятелството каква е причината за отказа ищцата да бъде назначена на работа по специалността си в банка в гр. ***, от къде знаят за тази причина, при какви обстоятелства, от кого, пред кого и кога е изложена тази причина, както и за установяване на обстоятелството каква е причината за продажба на публичен търг по изпълнителното дело на единственото жилище на ищцата.

В отговора си на тази жалба Прокуратурата я оспорва и се противопоставя на исканията към настоящата инстанция.

В жалбата на ответника се твърди, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено предвид конкретните вреди и икономическата обстановка в страната. Делото не е продължило извън разумния срок, съдебната фаза е приключила на една инстанция и Прокуратурата не е протестирала оправдателната присъда. Неправилно било прието, че е било „разбито здравето“ на ищцата, без да има доказателства за това – СМЕ или медицински документи. Неправилно било прието, че ищцата не е могла да си намери работа „по специалността“ в резултат на воденото наказателно дело. В допълнение към въззивната жалба, постъпило в срока за обжалване, Прокуратурата излага оплакване срещу приетия от СГС начален момент на законната лихва и непроизнасянето по възражението за изтекла давност.

В отговора си на тази жалба ищцата твърди, че обезщетението за неимуществени вреди е справедливо и искът правилно е уважен в цялост.

Съдът е оставил без уважение доказателственото искане за повторен или допълнителен разпит, тъй като искането не е обосновано нито с процесуално нарушение на първата инстанция, нито с новонастъпили или новъзникнали обстоятелства. По повод искането „по преценка на съда“ да бъде изслушано обяснение на ищцата относно обстоятелствата, за които се иска повторен или допълнителен разпит на вече разпитаните свидетели, съдът е посочил в определението си за насрочване на делото, че няма основание да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, но страната може да се яви лично и да даде обяснения.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа въззивната жалба и оспорва жалбата на насрещната страна. Прави искане за отлагане на делото за изслушване на обяснения на страната за доказване на претенцията й за пропуснати ползи поради неполучаване на възнаграждения за работа по специалността за времето от 03.01.2013 г. до завеждане на делото. Искането е оставено без уважение, тъй като обясненията на ищцата по повод търсенето на работа не са необходими за преценка на 2 основателността на претенцията за обезщетение от твърдяната вреда, че вследствие на незаконното обвинение тя е останала без работа за продължителен период от време след оправдателната присъда.

Прокуратурата поддържа жалбата си и оспорва жалбата на ищеца.

Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства, приема следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по искове на Д. В. Г. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигането на неоснователно обвинение: иск за неимуществени вреди от нарушаване на доброто име и влошаване на здравето в размер на 30 000 лева и имуществени вреди в размер на 90 000 лв., представляващи пропуснати ползи поради неполучаване на възнаграждения за работа по специалността за времето от 03.01.2013 г. до завеждане на делото, и законната лихва, считано от постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане, както в размер на 18 406 лв., представляващи разликата между сумата, за която е продадено на публичен търг единственото й жилище и неговата действителна пазарна стойност към датата на проданта.

Твърденията в исковата молба са, че през 2008 г., като длъжностно лице - *** по общи банкови операции в „Първа инвестиционна банка" АД, София, ищцата е обвинена в извършване на престъпление по чл. 210, ал.1, т.3 вр. с чл. 209, ал.1 НК за това, че на 27.11.2007 г. в офис „Александър Невски" на „Първа инвестиционна банка" АД, София, с цел да набави за себе си имотна облага, е осъществила измама с кредитни карти на две физически лица и с това е причинила на банката имотна вреда в размер на 12 000 лв. По образуваното н.о.х.д. № 8315/2010 г. на СРС, 104 наказателен състав и свързаното с него досъдебно производство на СРП с присъда от 17.12.2012 г., влязла в сила на 03.01.2013 г., Г. била напълно оправдана по всички повдигнати й обвинения.

В резултат на воденото в продължение на близо пет години незаконно наказателно преследване ищцата твърди, че е претърпяла сериозни имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в следното: вследствие на незаконното обвинение тя останала без работа за продължителен период от време; поради което не успяла да погаси изтегления от „БАНКА ДСК" АД кредит, който бил обезпечен с ипотека върху единственото й жилище и по образуваното за задълженията й изпълнително дело № 174/2012 г. на ЧСИ Б. Б., район на действие София, № 856 на КЧСИ, то било продадено на публична продан; тотално било смазано доброто й име, с което се ползвала в банката и в банковите среди и всички гледали на нея като престъпница, психиката и здравето й били непоправимо разбити.

От приетите от първата инстанция писмени доказателства, включително н.о.х.д. № 8315/2010 г. на СРС, 104 наказателен състав и свързаното с него досъдебно производство на СРП, се установява следното.

Досъдебно производство на СРП ЗМ 5255/2008 г. с постановление за образуване на прокурор от СРП от 08.04.2008 г. срещу неизвестен извършител по сигнал на „Първа инвестиционна банка“ АД от 02.04.2008 г., като е разпоредено да бъде разпитана като свидетел Д. В. Г. за изясняване на обстоятелства, изложени в сигнала. Производството е спряно с постановление на прокурор от СРП от 03.09.2008 г. поради невъзможност да бъде призована Д. В. Г.. На 01.12.2008 г. лицето е намерено и с постановление от 15.12.2008 г. производството е възобновено. Разпит на Д. В. Г. в качеството й на свидетел е проведен на 07.01.2009 г. и на 21.01.2009 г. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.03.2010 г. Д. В. Г. е привлечена като обвиняем, определена й е мярка за неотклонение подписка и на тази дата е разпитана в новото процесуално качество.

3

На 21.06.2010 г. е изготвен обвинителен акт, който е внесен в СРС на 05.07.2010 г.

Оправдателна присъда е постановена на 17.12.2012 г. от СРС, същата не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 03.01.2013 г.

С решение от 10.02.2009 г. по гр.д. №19326/2008 г. на СРС, 77 с-в е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищцата съгласно заповед № ЗК-0953/12.05.2008 г. на изпълнителните директори на Първа инвестиционна банка АД, считано от 12.05.2008 г., тя е възстановена на работа на основание чл. 344, ал. 1, т.

2 КТ на длъжността „Старши банков служител обслужване на клиенти/*** Общи банкови операции“ към отдел „Клиентско обслужване“ на дирекция „Клонова мрежа“ при Централното управление на банката, заемана от нея преди уволнението й на основание чл.

344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Банката е осъдена да й заплати сумата 9 648 лв. – обезщетение за оставане без работа и по-ниско платена такава за периода 12.05.2008 г. – 12.11.2008 г. По това решение банката е платила 8 683, 20 лв., след удържане на съответния данък в размер 964, 80 лв., поради което и СГС с решение от 12.05.2010 г. по гр.д. № 4415/2009 г. е отменил решението на първата инстанция в частта на присъденото обезщетение, като е отхвърлил иска поради плащане. Решението за отмяна на уволнението е влязло в сила на 20.06.2011 г.

С решение от 16.12.2013 г. по гр.д. № 13510/2012 г. на СГС, I-16 с-в е признато за установено, че И. Б. Г., Е. Д .И. и В. М. И. дължат солидарно на Банка ДСК на сумите от 105815,64 главница, лихви, такси и разноски по заповед по ч.гр.д. 53966/2011 г. на СРС, 57 с-в. Вземанията на банката са обезпечени с ипотека върху имот на ищцата и нейния съпруг И. Б. Г. на основание договор за ипотечен кредит от 05.08.2008 г. По изпълнителен лист от 14.12.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 53966/2011 г. на СРС, 57-ми с-в за сумата 105 815, 64 лв. главница, 12 650, 92 лихви за периода 05.04.2011 г. – 05.12.2011 г. включително, законната лихва и разноските е образувано изп.д. № 20128560400174 на ЧСИ Б. Б.. В рамките на изпълнителното дело ипотекираният имот е продаден за погасяване на вземанията на банката за сумата от 56 553,40 лв. съгласно протокол за изготвено разпределение от 20.01.2016 г.

Съгласно приетото от СГС заключение на СТЕ действителната пазарна стойност към 29.04.2014 г. на продаденото на публичен търг по изп.д. № 174/2012 год. е 74 960 лв., а разликата между тази пазарна стойност към второ тримесечие на 2014 год. и цената, на която е продаден имотът, е 18 406,60 лв.