Решение № 2953 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2953 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100500650 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 19382/28.10.2024 г. по гр. дело № 26476/2024 г. на СРС, 27 състав, е отхвърлен изцяло предявеният иск от В. С. Ф. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за признаване за установено на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи да заплати на ответника сума в размер 1239.49 лв. главница, ведно със законната лихва от 07.01.2015г. до изплащане на вземането, както и лихва от 92.29 лв., по изпълнителен лист от 08.09.2016г. по ч.гр.д. № 456/2015г. по описа на СРС, 76 състав, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20248600400673 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство В. С. Ф.. Въззивникът поддържа, че че в случая е приложима кратката тригодишна, а не общата петгодишна давност, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, а не въз основа на съдебно решение.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, в който се излагат подробни съображения за неоснователността на жалбата. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно. Поддържа се, че правилно СРС е приел, че в случая давността за процесните вземания е пет години, както и правилно е приел, че надлежно са предприети действия по прекъсване на давността.

Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни 1 изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК от В. С. Ф. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за признаване за установено на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи да заплати на ответника сума в размер 1239.49 лв. главница, ведно със законната лихва от 07.01.2015г. до изплащане на вземането, както и лихва от 92.29 лв., по изпълнителен лист от 08.09.2016г. по ч.гр.д. № 456/2015г. по описа на СРС, 76 състав, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20248600400673 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът – дали са реализирани действия прекъсващи давността и дали последната е изтекла преди да е подадена исковата молба (14.03.2023 г.), по която е образувано настоящото съдебно производство.

По иска с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:

Според чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Правопораждащият фактически състав за уважаване на предявения иск включва следните елементи:

1. Удостоверено в изпълнително основание притезателно право, чийто титуляр е ответникът;

2. Наличие на правопогасителен факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание.

Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че в полза на Топлофикация София ЕАД е издаден изпълнителен лист на 08.09.2016 г. по гр. д. № 456/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 76 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.01.2015 г., с който В. С. Ф. е осъдена да заплати на кредитора сумата от 1239,49 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 92,29 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.06.2013 г. – 04.12.2014 г.

Въз основа на издадения на 08.09.2016 г. изпълнителен лист „Топлофикация София“ ЕАД е образувало изпълнително дело № 20168580401496 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ.

Процесното изпълнително дело е образувано с молба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която е поискано налагането на необходимите изпълнителни действия, като е възложено по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да избира и реализира изпълнителни способи по свой почин, и с което действие е прекъсната давността.

Изпълнителният лист от 25.06.2010 г., въз основа на който е образувано процесното изпълнително производство, е издаден въз основа на съдебно изпълнително основание – влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедта за изпълнение влиза в сила след изтичането на срока за възражение, което юридическо събитие следва да се 2 приеме, че е станало най-късно с издаване на изпълнителния титул на 08.09.2016 г. От този момент започва да тече давността за вземането, като по силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД установеното със сила на пресъдено нещо процесно притезателно право се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок. Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/.

Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.); във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.); , чл. 254 ГПК (отм.); , чл. 255 ГПК (отм.); , които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност.

В случая изпълнително дело № 20168580401496 е образувано на 08.12.2016 г.

Съобразно чл. 116, б. „в“ ЗЗД и съгласно разясненията в т.10 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г. давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител. За разлика от исковия процес, в изпълнителния няма състояние на висящност, по време на което давността е спряна. Новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, т.е. в рамките на надлежно образуван и висящ изпълнителен процес, както и да е насочено към прилагане на изпълнителен способ. „Валидно изпълнително действие“ в смисъла, разяснен с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ (Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.). Примерно са посочени и действията, които биха могли да прекъснат давността, ако са направени в рамките на висящ изпълнителен процес (и разбира се, преди нейното изтичане) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

След образуването на процесното изпълнителнот дело са извършвани валидни изпълнителни действия – годни да прекъснат течението на давностния срок за процесното 3 вземане.

Н а 27.12.2016 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника, с което действие е прекъсната давността.

С наложен запор от 25.09.2018 г. давността отново е прекъсната.

С молба от 24.01.2020 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, с което действие давността отново е прекъсната.

С молба от 21.12.2023 г. ищцата е поискала прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като изпълнителното дело е прекратено с постановление от 04.01.2024 г.

С молба от 23.01.2024 г. взискателят е поискал връщане на изпълнителния лист в оригинал, който е върнат съгласно приемо-предавателен протокол от 08.02.2024 г.

Съгласно преписа на изпълнително дело № 20248600400673 по описа на В.М., рег. № 860 на Камара на частните съдебни изпълнители, се установява, че същото е образувано на 28.02.2024 г. въз основа на издадения изпълнителен лист от 08.09.2016 г. по молба на Топлофикация София ЕАД, с която на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено определянето на начина на изпълнение, като наред с това са поискани и конкретни изпълнителни способи, включително налагане на запори.

В случая следва да бъде съобразен и срока на въведеното в страната извънредно положение през 2020 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП) давностните срокове спират да текат за времето на обявеното извънредно положение на 13.03.2020 г. до изтичането на 7 дни от обнародването на изменението на закона в „Държавен вестник“, с което се отменя извънредното положение, т. е. считано до 20.05.2020 г. С оглед на тези нормативни разпоредби за времето на извънредното положение, което е общо 69 дни, давността не е текла, т.е. следва давностния срок за периода след направеното искане за извършване на изпълнително действие на 24.01.2020 г. да бъде удължен с посочения период.