Решение № 2186 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2186 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330111098 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. С. Г., ЕГН ********** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. със ЗПК.

Ищецът твърди да е сключила договор за гаранция с ответника от 25.08.2023 г., по който било уговорено възнаграждение – недължимо, поради нарушение на ЗПК, добрите нрави и предвидено в нищожна сделка, обезпечаваща вземания по недействителен договор за заем, сключен със свързано лице - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при което моли за установяване недължимостта на сумата от 925,80 лева и претендира разноски. иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва Дружеството сключвало договори в рамките на дейността, за която било регистрирано. Дори договорът за заем да бил нищожен, то на ответника се дължало възнаграждение в пълен размер. Договорът за гаранция бил сключен по инициатива на ищеца, който имал възможност да избере друг вид обезпечение. Не било налице и противоречие с добрите нрави. Договорът бил сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта. Дължимото възнаграждение било определено след извършена преценка на риска. Ищецът имал възможност да не сключи договора, ако възнаграждението според него е било несправедливо високо.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че – между страните е подписан договор за гаранция № ......от 25.08.2023 г., по който уговореното възнаграждение от 925,80 лева не е платено. /вж. Опр. по чл. 140 ГПК № 1327/30.01.2026 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Заемодателят „Изи асет мениджмънт“ АД и поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД имат качеството на свързани лица - едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи асет мениджмънт“ АД, видно от справка в публично достъпния ТР. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора за заем.

Съгласно чл. 1 от договора за предоставяне на гаранция, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи асет мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на всички задължения по договора за паричен заем, както и за последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на гаранция. Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство/гаранция.

Чрез сключването на процесния договор, се е стигнало до скрито оскъпяване на заемната сделка, като с оглед предвиденото възнаграждение за поръчителя и неговия размер – представляващ 74,06 % от заетата сума, съдът приема, че е налице нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора /Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.;

Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС/.

2

Следва да се има предвид, че непредоставянето на обезпечение/гаранция не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на възнаграждението представлява над 50 % от предоставения заем. Основната му цел е да дoведе до неоснователно обогатяване и до увеличаване на подлежаща на връщане сума по заема с над двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесният договор е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – сключен и изцяло в ущърб на потребителя. Поради това и задължение по него не е възниквало, съответно – уговореното възнаграждение не е дължимо.

Предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, с представени док. за платени:

25,56 евро.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на минимума от 204,52 евро, който следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. Г., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 сумата от 925,80 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция № ..... от 25.08.2023 г.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46 да плати на С. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ........, сумата от 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/ - разноски по делото.

3

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. Д. Г. Б., с личен номер............, с адрес: ......................, сумата от 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/ - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца С. С. Г. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4