Определение № 1169 от 22.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1169 гр. Благоевград, 21.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20231200501114 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ *“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес в гр. София, бул. „*“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт Г.С. - К., против Разпореждане № 2033 от 02.10.2023 г. по ч.гр.д. № 1969/2023 г. на Районен съд - Благоевград. С атакуваното в настоящото производство разпореждане е отхвърлено подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ *“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в град Благоевград, ул. “*” № 22, вх. А, ет. 3, ап. 3, Е. Й. Й., ЕГН **********, с адрес в град Благоевград, ул. “*” № 16 и М. Ц. К., ЕГН **********, с адрес в град Благоевград, ул. “*” № 3 с претенция да бъде установено, че така посочените длъжници дължат на заявителя неплатена главница в размер на 3 297.72 лева по договор за потребителски кредит № 5003983888 от 09.05.2013 г., договорно възнаграждение в размер на 1 640.04 лева за периода от 01.03.2017 г. - 01.03.2018 г.; законна лихва в размер на 2 426.96 лева, дължима от 01.03.2018 г. до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и разноски. За да отхвърли изцяло искането на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ *“ ЕООД, първоинстанционният съдебен състав е приел в обжалваното разпореждане, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на договора, въз основа на който се основава процесното 1 искане, като съдържанието на същия не съответствало на императивно установените в чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания, а именно - не били посочени валутата и периода на кредита, не бил представен погасителен план, който да отразява условията за издължаване на кредита, включително размера, периодичността и датите на погасителните вноски, поради което било допуснато нарушение на изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 11, ал.

1 т. 7 и т. 11 ЗПК.

В частната жалба се релевира, че заповедният съд е превишил правомощията си като е подложил на преценка за валидност договора за потребителски кредит на основание нарушение на закона и добрите нрави, отделно не направил задълбочен анализ на критериите, заложени в разпоредбата на чл.

143 от ЗЗП при своята преценка за неравноправния характер на договорните клаузи. Жалбоподателят аргументира, че кредитополучателите били добре запознати с условията на договора, който бил доброволно подписан и от двете страни по сделката, а същият съдържал информацията, визирана по чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и т. 20 от ЗПК, с редакцията на тези разпоредби към момента на сключването на договора. Уговореното договорно възнаграждение не противоречало на добрите нрави, като същото било плод на принципа за свобода на договарянето, като в тази връзка меродавна била пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва. Освен това, към момента на сключването на договора, а и към настоящия такъв, не е налице законоустановена горна граница по отношение на договорната лихва.

Жалбоподателят релевира, че за кредитора процесната сделка представлявала търговка такава, като поради това обстоятелство разпоредбите на Търговския закон се прилагали и за другата страна по сделката, като в разпоредбата на чл.

430, ал. 2 ТЗ било посочено, че заемателят плаща лихва по кредита, чийто размер законодателят не ограничил с оглед на добрите нрави, така както сторил в други хипотези, регламентирани в ТЗ. С тези възражения се иска отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение относно вземанията на “Профи Кредит *” ЕООД.

Иницииращата настоящото производство жалба е подадена от легитимирано лице с интерес да обжалва акта на първоинстанционния съд, същата е подадена в законоустановения за това срок (разпореждането е връчено на дружеството на 11.10.23 г., а жалбата е изпратена до регистратурата на съда 2 на 18.10.23 г.), придружена е с документ за платена държавна такса, изчислена върху размера на обжалваемия интерес, доколкото е насочена срещу отказ за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо частната жалба е допустима и редовна, като настоящият съдебен състав, след преценка на изложените в нея възражения и на приложените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваният съдебен акт е постановен във връзка с подадено по реда на чл.

410 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение, имащо за предмет вземания, произтичащи от сключен между страните договор за потребителски кредит от 09.05.2013 г. Кредитополучател по договора е Л. С., а в качеството на солидарни длъжници сделката е сключена и от Е. Й. и М. К., всички с административен адрес в град Благоевград. В т. VI на договора графите “сума на заема” и “общо задължение” са попълнена съответно цифрите 7 600 и 17 129.30, определен е годишен лихвен процент от 46.77 % и ГПР от 55.60 %. На 03.04.2014 г. и 22.12.2014 г. между страните са подписани анекси към първоначалния сключен договор за изменение на договорните клаузи, свързани с периода на дължимост на вземането, като са предоставени и коригирани погасителни планове, като това изменение е в резултат на заявена от страна на потребителите допълнителна услуга “Профи кредит Фаворит”. В обстоятелствената част на заявлението (т. 12) се сочи, че длъжниците изплатили общо 37 погасителни вноски, след което изпаднали в забава, като на 01.03.2018 г. цялото вземане станало изискуемо.

Въз основа на представените по реда на чл. 410, ал. 3 ГПК писмени доказателства и твърденията на заявителя, следва недвусмислено, че длъжниците по процесната сделка имат качеството на потребител (по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП), поради което съдът е служебно ангажиран да се занимае с въпроса дали договорните условия, въз основа на които произтичат претендираните вземания, не се основават на неравноправни клаузи и като такива са нищожни (чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП). Доколкото случаят касае сключен потребителски кредит, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит (със съответната им редакция към момента на сключването на интересуващия този процес договор), като съгласно чл. 24 ЗЗП за този вид договори се прилагат и разпоредбите на чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

3

На първо място следва да се посочи, че жалбоподателят изрично възразява срещу предметния обхват на контрола, извършен от първоинстанционния съд, като в този смисъл твърди, че същият е излязъл извън формалната проверка, която следва да се осъществи по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, доколкото според него съдът не разполагал с компетентност да преценява самата валидност на сделката, както и съответствието между заплатената цена и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена от страна на кредитора, особено при наличие на договорни клаузи, изготвени по ясен и разбираем начин. В хипотезата на т. 3 следвало да е налице обявена по съответния процесуален ред неравноправност на клаузата от договора. Този стеснителен прочит на закона не се възприема от въззивния съд. В ГПК (чл. 7, ал. 3) е посочен общият принцип, че съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В заповедното производство, което е с едностранен характер и има за цел да провери спорния характер на претендираното вземане, съдът има за задължение да съблюдава дали при сключването на процесната сделка не е допуснато нарушение на закрилни потребителя императивни норми, което от своя страна би поставило под съмнение безспорния характер на задължението, което се претендира. Подобна намеса от страна на съда е оправдана с оглед специфичния характер на договорните правоотношения между кредитора, финансова институция, и потребителя, който може да не познава в пълнота правата си или да не ги защитава по най-адекватен начин пред търговеца, който е професионалист в своята сфера и може да се възползва от положението си на по-силна и подготвена страна. Тази идея е залегнала в общоевропейския стандарт на потребителска закрила, доразвита и в практиката на СЕС (Решения по дела С-618/10, C-807/19 и редица други).

Поради тази причина, на този етап и с оглед едностранния характер на заповедното производство, където длъжникът може и да не възрази и да стабилизира по окончателен начин вземане, което е възможно да произтича от договорености, несъобразени с императивите на закона и добрите нрави, съдът дори само при обосновано съмнение за наличие на неравноправни клаузи, следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. За заявителя съществува възможността да заяви претенцията си в хода на исково производство, при пълно проявление на принципите за състезателност и равноправие на страните.

4

По същество - правните съображения на Районен съд - Благоевград, с които е отказал издаването на заповед за изпълнение, са правилни и се споделят от този състав на съда. Въпреки пространните съображения, сторени във въззивната жалба, никъде в нея жалбоподателят не аргументира налице ли са действително изрични договорни клаузи, чрез които да преодолее констатираните от първия съд пропуски, свързани с непосочването на самата валута на предоставените парични средства и срока, след изтичането на който възниква изискуемостта на вземането. Действително в представените доказателства не е упомената валутата на кредита, като на солидарните длъжници е представен погасителен план едва при тяхната намеса, с искане за отлагане с няколко месеца на плащанията по договора. Към датата на сключване на договора вече е било в сила изискването на чл. 11 от ЗПК за ясно индивидуализиране на общия размер на кредита и условията за издължаване по него от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Тълкувайки тази разпоредба става ясно, че изискването за представяне на погасителен план следва да бъде изпълнено още при сключването на договор, доколкото логиката на така уреденото в полза на потребителя право е, че същият следва да бъде запознат с всички условия по погасяване на кредита още в самия момент на подписване на договора, преценявайки всички предпоставки по отпускане и издължаване, за да има възможност да вземе именно информирано решение. В тази връзка, в практиката на СЕС (Решение на СЕС от 20. 09. 2018 г. по дело C- 448/17) е ясно посочено, че потребителят трябва да бъде напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и да разполага с всички данни, които могат да имат отношение към параметрите и характеристиките на дълга. Като не е описал по ясен начин тези параметри, особено като се има предвид липсата дори на посочена валута, кредиторът е допуснал нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 7 и т. 11 ЗПК, което от своя страна влече недействителност на целия договор (чл. 22 ЗПК с редакция към момента на сключване на процесната сделка).

На следващо място, в настоящото производство съдът действа в условията на пълен въззив, като в решаващата си дейност установява в пълнота правнорелевантните факти и прави съответните правни изводи, без да съблюдава ограничението, заложено в разпоредбата на чл. 269, изр. второ 5

ГПК (Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 на ОСГТК на ВКС). В изпълнение на тези си правомощия настоящата инстанция констатира, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, както и на принципите за добросъвестност и справедливост, залегнали в разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, приложима в процесния случай, предвид препращащата норма на чл. 24 ЗПК. Към момента на сключването на сделката все още не е бил в сила императивният постулат на чл. 19, ал. 4 ЗПК забраняващ уговаряне ГПР в размер над пет пъти законната лихва по просрочени задължения (50 %). Но съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г., въвеждащо правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, е ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава дори при необезпечени кредити. В случая тази лихва е близо над четири пъти по-голяма от законната такава, като при това по договорът е предоставено лично обезпечение в лицето на двама солидарни длъжници.