Решение № 2884 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2884 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100512172 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно фирмено наименование „Чез разпределение България“ ЕАД/ срещу решение № 20127986/15.08.2024 г. по гр. д. № 68288/2015 г. на СРС, 54 състав, с което е уважен предявеният срещу него от „Виктори Пропърти Мениджмънт“ ООД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцовото дружество не дължи на ответника сумата от 5882,54 лв., представляваща служебно начислена като цена на елелтрическа енергия за периода 18.11.2013 г. - 28.01.2014 г. за имот – хотел „Каза Карина“, с клиентски № ********, находящ се в гр. Банско , м. „Грамадето“, след извършена корекция на сметки въз основа на констативен протокол № 6006657/28.01.2014 г., за която сума от ответника е издадена фактура № 0003017371/10.12.2014 г.

Въззивникът-ответник поддържа доводи за постановяване на атакуваното решение в нарушение на процесуалните правила и в частност – на разпоредбата на чл.

146 ГПК. Счита, че в нарушение на посочената процесуална норма СРС е приел за недоказано правнорелевантното обстоятелство, че е легитимиран да издаде процесната фактура. Твърди, че ищецът не оспорва материалноправната му легитимация, доколкото възраженията, с които от ищеца е обоснована недължимостта на процесната сума не са свързани с тази легитимация, включително и относно правото му да издаде 1 фактурата, с която процесната сума е начислена. Въззивникът-ответник възразява, че в нарушение на разпоредбата на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд не са дадени дължимите указания, че насрещната страна /ищецът/ носи доказателствената тежест да установи сключването на рамков договор с третото лице, вместо което в нарушение на правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е приел, че той /ответникът/ следва да докаже отрицателния факт за липса на сключен рамков договор между ищеца и търговецадоставчик на ел. енергия „Фючър Енерджи“ ЕООД. С изложените доводи въззивникътответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяването на друго, с което предявеният отрицателен установителен иск срещу него да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Виктори Пропърти Мениджмънт“ ООД, с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Въззиваемият счита, че атакуваното от ответника решение е постановено при правилно приложение на процесуалните правила, включително и на разпоредбата на чл. 146 ГПК и в съответствие с фактите, установени със събраните по делото доказателства. Заявено е искане за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноски.

Въззивната жалба е редовна и допустима.

С обжалваното решение СРС приема, че по предявения отрицателен установителен иск процесуално задължение на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи, че през периода, касаещ корекцията, и към момента на извършването й е бил доставчик/краен снабдител на електрическа енергия до стопанисвания от ищеца електроснабден обект, респ. че е легитимиран след извършване на корекцията да начисли и да претендира от ищеца в качеството му на потребител на електрическа енергия заплащането на служебно начислена за периода от 18.11.2013 г. до 28.01.2014 г. продажна цена за доставена електроенергия до процесния електроснабден имот, както и че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидена методика поради констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до неправилно изчисляване на потребените от клиента количества електрическа енергия, и размера на дължимата след корекцията цена.

Прието е за безспорно установено, че обектът, във връзка който е извършена процесната корекция е бил електроснабден през исковия период, както и че същият е стопанисван от ищцовото дружество,с оглед на което то има качеството купувач на електрическата енергия, доставяна до обекта, краен клиент по смисъла на нормата чл.

92 ЗЕ. Прието е още, че съгласно на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Следователно, страни по договора за продажба на електрическа енергия са крайният снабдител и крайният клиент - неин потребител.

2

Посочено е, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), приложима към процесния период, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване; че в приетите въз основа на законовата делегация, съдържаща се в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, ПИКЕЕ, в сила, считано от 16.11.2013 г., вкл. и към датата на съставяне на процесния констативен протокол, която дата е правнозначима при определяне на приложимата нормативна уредба за процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, доколкото именно констативният протокол установява основанието за корекцията на електроенергия за минало време, е възприето, че след констатиране на случай на неизмерване, непълно или неточно измерване на електрическа енергия операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител и доставчик от последна инстанция информация за дължимата сума от съответния клиент. Възможност операторът да издаде и предостави фактурата на крайния клиент е предвидена в ПИКЕЕ от 2013 г. по изключение при наличие на условието на чл. 51, ал. 2, изр. второ - липса на сключен между оператора на разпределителната мрежа и търговеца рамков договор въз основа на сключен комбиниран договор между клиента и търговеца, която предпоставка не се установява, а не се и твърди от ответника, въпреки вменената му по силата на процесуалния закон с доклада по делото доказателствена тежест да установи основание да извърши корекцията и да начисли и претендира сумата в резултат от нея от крайния потребител.

С оглед конкретното съдържание на разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, в сила от 2013г. и съобразно изричните разпоредби на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ ЗЕ, предвиждащи, че в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3, корекция се извършва в полза на крайния снабдител, следва да се приеме, че материално легитимиран да извърши корекцията, като начисли дължимата сума въз основа на предоставената му от оператора на разпределителната мрежа информация, респ. да претендира заплащане на същата, е крайният снабдител, каквото качество ответникът не установява, а и не твърди да притежава.

При това положение се приема, че ответникът не е носител съгласно нормативната уредба на процесното вземане, формирано за исковия период, поради 3 което предявеният отрицателен установителен иск подлежи на уважаване.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при обоснованост на правните изводи за основателност на предявения отрицателен установителен иск. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първата инстанция, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Предмет на исковото производство по чл. 124, ал. 1 ГПК, е съществуването на самото изпълняемо право. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Независимо от процесуалното си качество, кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му.

В случая, за да бъде установено съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, че в полза на ответното дружество е възникнало потестативното право за едностранно извършване на корекция в сметките за потребена електроенергия „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно фирмено наименование „Чез разпределение България“ ЕАД/ следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия до имот хотел „Каза Карина“, с клиентски № ********, находящ се в гр.

Банско , м. „Грамадето“, по което ищецът да е страна, наличието на предпоставките за извършване на едностранна корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумата. Видно от материалите по делото, на ответника изрично е указано, че следва да установи, че е легитиримиран да извърши корекцията.

4

Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. До измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98 а, ал. 2, т. 6 и чл. 104 е е било допустимо едностранно коригиране на дължимата цена за потребената електрическа енергия. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения по договор за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на на ВКС, I г.о./.