Решение № 2432 от 18.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2432 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20242120104382 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ул. ***, действащ чрез адвокат К. К., съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. ****, против „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ****, представлявано от управителя ****, за осъждането му заплащане на сумата 933 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху горната главница от датата на предявяване на исковата молба – 28.06.2024 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски.

Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения за съществуването на трудово правоотношение между страните, въз основа на сключен между тях трудов договор № ** от 30.07.2012 г., съгласно който ищецът бил назначен на длъжността ***, при уговорено месечно трудово възнаграждение от 530 лв. плюс добавка от 0. 6 % за всяка прослужена година, като договорът бил сключен за неопределено време. Трудовото възнаграждение било изменяно с допълнителни споразумения към договора, като последното такова било в размер на 933 лв. Излага се също така, че ищецът не бил получил дължимото му се за месец май 2024 г. трудово възнаграждение, поради което и предявява настоящия иск.

1

Правното основание на иска е чл. 128, т. 2 от КТ.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който иска се оспорва, като се оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните, а при условията на евентуалност се излага, че претендиранато трудово възнаграждение вече е платено. В тази връзка се сочи, че дружеството е разпоредило на обслужващата го счетоводна фирма да извърши плащане в брой, като се излага и възникнали усложнения в отношенията между ответното дружество и „ДФК Акаунт“ ЕООД ЕИК ****, с което дружество работодателят имал договор за счетоводно обслужване.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, съгласно което ищецът е изпълнявал длъжността *** към ответното дружество, което се установява по категоричен начин от приложените към исковата молба трудов договор № ** от 30.07.2012 г. и допълнителните споразумения към него, в частност и последното такова № 9-** от 29.12.2023 г., с което е увеличен размера на трудовото възнаграждение на 933 лв. Така представените книжа носят подписа на работника – ищец и законния представител на работодателя – ответник, като в съдебно заседание на 16.10.2024 г. са представени оригиналите на книжата. Наред с това самият работодател е уведомил Националната агенция по приходите /НАП/ с изискуемата справка по чл. 62, ал. 5 от КТ за трудовото правоотношение, видно от приложената такава към исковата молба, която е неоспорена от ответника. Всъщност това се установява и от допълнителното постъпилата информация от НАП, от която е видно, че работодателят е плащал и дължимите от него осигурителни вноски по това правоотношение до месец март 2024 г.

Съществуването му, в частност и полагането на труд от ищеца през месец май 2024 г., се установява и от ангажираните по делото гласни доказателства на свидетеля *** – *** в ответното дружество и колега на ищеца, които съдът изцяло кредитира, като изходящи от лице с преки и непосредствени наблюдения над изпълняваната от ищеца работа, а и поради съответствието им с останалия събран доказателствен материал.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на 2 работника или служителя. В случая се установи, че ищецът е полагал труд и през месец май 2024 г., но не се установи работодателят да му е заплатил за това уговореното брутно трудово възнаграждение в размер на 933 лв., нито в срока по чл.

270, ал. 2 от КТ, нито към настоящия момент. В тази връзка съдът изрично е указал на ответното дружество в съдебно заседание на 16.10.2024 г., че следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил твърдяното за дължимо от ищеца трудово възнаграждение за месец май 2024 год., както и момента и начинът по който е сторил това, както и да обоснове и докаже всички свои правоизключващи, правопогасяващи и/или правоотлагащи възнаграждения за неговата дължимост.

Доказателства за извършено плащане по делото не са представени.

Ето защо искът като основателен и доказан следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба на 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

За пълнота следва да се отбележи, че по отношение на трудовото възнаграждение, че същото следва да се присъди в брутен размер, така както е заявено, съгласно уточнението на ищеца, тъй като няма данни дължимите данъци и осигуровки за този месец да са вече платени от работодателя в полза на НАП и НОИ. Така определеното възнаграждение всъщност представлява „брутното трудово възнаграждение” на работника или служителя, но същото е „брутно” не защото включва и сумите, които работникът или служителят дължи за данъци, осигуровки и други плащания, а защото включва основното трудово възнаграждение и добавките към него. Работодателят съгласно чл. 272, ал. 1 от КТ има задължение да удържи съответно дължимите от работника или служителя данъци и осигурителни вноски и суми по наложени по съответния ред запори.

При този изход на спора следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 500 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение.

Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответното дружество да заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 50 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Осъжда „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ****, представлявано от управителя ****, да заплати на Д.

Г. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ул. ***, сумата от 933 лв.

/деветстотин тридесет и три лева/ - главница, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за положения от Д. Г. Г. труд през месец май 2024 г., 3 съгласно сключен между страните трудов договор № ** от 30.07.2012 г. и допълнителното споразумение № 9-** от 29.12.2023 г., ведно със законната лихва върху горната главница от датата на предявяване на исковата молба – 28.06.2024 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лв. /петстотин лева/ - направените по делото разноски.

Осъжда „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ****, представлявано от управителя ****, да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

Постановява предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал.

1 от ГПК относно присъденото трудово възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 18.11.2024 г.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4