Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 474 от 04.03.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5871/2021
Вид
Решение № 474
Подписан
04.03.2022
В сила
16.06.2022
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Пловдив, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330205871 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003166 от 25.08.2021г. издадено от А.А.Ч, на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Бътерфлай 2020“ ООД ЕИК: ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание взема становище за основателността на жалбата. Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 27.08.2021г., а жалбата е подадена на 02.09.2021г. съгласно клеймото на плика на л. 5 от съдебното производство), от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговото потвърждение по следните съображения:

На 13.06.2021г. в периода от 00:15ч. до 01:15ч. била извършена проверка от служители на Дирекция “ИТ” гр. Пловдив, сред които и св.

И.С.Б., на длъжност „главен инспектор“, в нощен бар „Бътерфлай”, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 2, стопанисван от „Бътерфлай 2020” ООД. В проверката участвал и св. Б., както и служители на МВР и НАП. При проверката било установено да работят като танцьорки няколко момичета, сред които и св. А.-В. Б. Н., ЕГН **********. В разговор и в писмен вид, в декларация по чл.402 от КТ, св. Н. декларирала, че работи като танцьор в обекта с работно време от 01:00ч. до 05:00ч., с почивни дни неделя и още един ден седмично, и уговорено трудово възнаграждение в размер на 20 лв. на ден, считано от м. юни 2021г., както и че има сключен граждански договор.

Въз основа на установеното от служителите, било прието, че на 13.06.2021г. в нощен бар „Бътерфлай”, находящ се в гр. Пловдив, ул.

„Капитан Райчо“ № 2, от страна на дружеството – работодател е допусната до работа като танцьор А.-В. Б. Н., ЕГН **********, при установени елементи на трудово правоотношение – работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма, поради което срещу „Бътерфлай 2020” ООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16– 003166/07.07.2021г., с който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ. Срещу така съставения акт постъпили и писмени възражения от страна на дружеството, които били счетени за неоснователни.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Следва да се посочи, че при анализа на доказателствената съвкупност се открояват две противоречащи си становища.

От една страна са показанията на св. Б. – актосъставител и св. Б. – свидетел по акта. Двамата посочват, че в момента на проверката св. Н. е била установена да работи като танцьор в заведението, заедно с още няколко момичета. Сочат, че са провели разговори с персонала, като декларации са били предоставени на работещите там лица. Св. Б. дори сочи, че е имало лице, което е било посочено от бармана в заведението, че не работи там, на което лице не е била връчена декларация.

От друга страна са показанията на св. С. и св. Н.. Двамата твърдят, че св. Н. е била в заведението на интервю за работа, като по време на провеждането му са влезли проверяващите. Св. Н. не отрича тя да е попълнила декларацията, но сочи, че същата е била попълнена от нея с оглед предстоящо сключване на договор.

При обсъждането на констатираните противоречия в гласните доказателствени средства, съдът съобрази тяхната логичност,

2 последователност, убедителност и възможната заинтересованост на свидетелите, както и съпоставката им с останалите приобщени в хода на процеса доказателства. Така съдът съобрази, че показанията на св. Б. и св. Б. са логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с представената по делото декларация. Същевременно посоченото от св. С. и св. Н. се явява нелогично и противоречащо най-вече с представената декларация. Св. Н. напълно неубедително сочи, че е вписала в декларацията, че има сключен граждански договор, без да е имала такъв, само защото е мислела, че тепърва предстои да сключва такъв и се притеснявала да не отрази в декларацията неистина. Същевременно в случай, че действително не е имала сключен договор към момента на попълване на декларацията, неистина би се явило посочването, че има сключен такъв договор.

Посоченото в декларацията като уговорени параметри напълно се припокрива и с представената по делото декларация на А.И., също работеща на длъжност „танцьор“ в същия обект. Не може да се приеме и за основателно непосочването на точната дата, от която свидетелката работи в обекта, за която тя твърди, че не е посочила поради незнанието от коя дата ще започне да осъществява дейност – в такъв случай е следвало въобще да не попълва нищо не само в това поле, но и в цялата декларация. Отделно от това, напълно възможно е и свидетелката да не е била сигурна от коя точно дата следва да посочи, че е започнала работа – така например видно от декларацията на А.И., друго от момичетата, които са попълнили декларация от същата вечер, И. е декларирала, че е започнала от 09.06.2021г., докато трудовият й договор, видно от справката от НАП за актуално състояние на всички трудови договори на жалбоподателя, е бил сключен на 11.06.2021г. – т. 19 от справката на л. 13.

На следващо място, показанията на св. С. и св. Н. си противоречат дори помежду си. Св. С. разяснява, че св. Н. е идвала няколко дена на т.нар. интервю – „Познавам лицето А.-В. от предните дни, когато я бяха довели относно започване на работа…. Уговорката беше два дни да дойде да види какъв е процесът на работа…два дни беше кастингът на А.-В.“. От друга страна св. Н. посочва, че единственият път, когато е била в заведението, е било в деня на проверката – „това ми беше единственото посещение на това място, не съм ходила нито преди това, нито след това“. Съдът при анализа на доказателствата, съобрази и възможната заинтересованост на св. С., който е служител на жалбоподателя, както и на св. Н., която макар и в кратък период, се твърди да е работила за дружеството.

Не на последно място, съдът съобрази и представените писмени обяснения от М.В., като пълномощник на „Бътерфлай“ 2020 ООД от 07.07.2021г., в които същата сочи, че св. Н. не е пожелала да бъде назначена на работа във фирмата и не работи повече в заведението, което също е индиция, че в предходен момент Н. е работила на обекта.

Въз основа на горното, съдът не кредитира показанията на св. С. и св. Н. по отношение на факта св. Н. да е била единствено на интервю при извършването на проверката, като нелогични, неубедителни и противоречащи 3 както на останалите събрани в хода на процеса доказателства, така и помежду си.

Съдът съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая с оглед констатираните нелогичност и противоречивост в показанията на св. Н. и св. С. не се установява, поради което и съдът намери, че изложеното в АУАН, което се подкрепя от показанията на св. Б., св. Б. и приложените по същото писмени доказателства, е осъществилото се в обективната действителност.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От представените по делото доказателства се установява, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление, са издадени от териториално и материално компетентно лице, в съответствие с чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и съгласно Заповед № З0058/11.02.2014г. на ИД на ИА „ГИТ“, като същото не се оспорва от жалбоподателя.

При извършената служебна проверка съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Описаното в НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН.При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

АУАН е издаден на 07.07.2021г., за нарушение, извършено на 13.06.2021г., а НП - на 25.08.2021г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, доколкото са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за това постъпване на работника на работа по трудово правоотношение и липса на сключен писмен трудов договор.

В случая в АУАН и НП са описани и в хода на процеса се установи че са налице всички елементи на трудовото правоотношение – място на осъществяване на трудова дейност – нощен бар „Бътерфлай“ в гр. Пловдив, работно време – от 01,00 до 05,00ч., почивни дни – неделя и още един ден седмично, уговорено трудово възнаграждение – 20 лв. на ден. Същевременно не се установи да е бил сключен трудов договор със св. Н..

Приложена е и коректната санкционна норма –чл. 414, ал.3 КТ.

Наложеното наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., е в минимално предвидения от закона размер, поради което и не следва да бъде изменяно.

В случая нарушението не може да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл. 415в КТ, доколкото в чл. 415в, ал.2 КТ се съдържа изрична 4 забрана за това по отношение на нарушения по чл. 62, ал. 1 от КТ. Нещо повече – с Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд по задължителен за съдилищата начин е указано че нормата на чл. 415в КТ е специална спрямо чл. 28 ЗАНН и изключва нейното приложение по принципа lex specialis derogat legi generali.

С оглед спецификата на защитаваните обществените отношения и особения предмет на защита, преценката за маловажност на случая е направена по императивен начин от законодателя, като в чл. 415в КТ изрично са посочени предпоставките при които нарушенията на трудовото законодателство са маловажни, а в чл. 415в, ал.2 КТ са посочени и случаите, които никога не са маловажни, какъвто е и настоящият случай.

С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна.

Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, намира, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда", която видно от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.