Определение № 10460 от 07.08.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10460

Варна, 07.08.2026 г.

Административният съд - Варна - XXV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията Таня Димитрова административно дело № 2421/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от П. Н. В., с посочен адрес: [населено място], подадена чрез адв. Й. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2371217 от 24.07.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор Я. Р. К. към РУ 04 при ОД на МВР – Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор или с друго техническо средство, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Предмет на настоящото определение е произнасяне по обективираното в жалбата от П. Н. В. искане за спиране на предварителното изпълнението на оспорената заповед.

Изложените от оспорващия доводи, обосноваващи поддържаната основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на издадената заповед са следните: Невъзможно е на оспорващия да изпълнява трудовите си и въобще всекидневните си задължения; Не е мотивирана нуждата от предварителното изпълнение на ПАМ, в т.ч. дали са налице предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК; Налице са основания за причиняване на значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълнение; Оспорващият отглежда пчели и добива мед, притежава 82 кошера пчели, регистриран е като земеделски стопанин, а животновъдният му обект се намира в [населено място] – на 15 км от дома му в [населено място] ***, като се налага да мести пчелите с автомобила си и със специална платформа, а и работата изисква ежедневно присъствие в животновъдния обект и транспортиране на кошерите на различни места, т.к. в противен случай без храна пчелите ще погинат.; Доходът на оспорващия е единствено от тази дейност и невъзможността да ползва автомобила си го лишава от възможност да изкарва прехраната си; Оспорващият се грижи за майката на съпругата си, която е на легло и се налага да бъде обслужвана и транспортирана до различни лечебни заведения, като оспорващият ежедневно води и прибира съпругата си до и от дома на майка й; Налице е неяснота как наложената ПАМ би изпълнила типичните за нея превантивни и преустановителни функции, поради което не е спазен и принципът за съразмерност по чл. 6 АПК.

Към жалбата оспорващият прилага доказателства за животновъдния обект, където отглежда пчелите – местоположение и брой кошери, регистрирането на оспорващия като земеделски стопанин, епикриза, удостоверяваща здравословното състояние на майката на съпругата му, както и доказателства за факта, че става въпрос за майка на съпругата му – акт за граждански брак и удостоверение за раждане.

Процесното искане за спиране на предварителното изпълнение е допустимо. Налице е висящо съдебно производство – адм. дело № 2421/2026 г. на АдмС - Варна, образувано по жалба от П. Н. В. срещу заповедта, с която му е наложена ПАМ, а въпросът за отговорността на оспорващия няма данни да е разрешен към настоящия момент, респ. не е налице отпаднало действие на процесната ПАМ.

Искането съдът намира за неоснователно, по следните съображения:

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът следва да прецени налице ли са в настоящия казус предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Според посочената норма, искането може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Спирането на предварителното изпълнение на административния акт при обжалване на акта осигурява само временна защита на лицето, подало жалбата - до окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест на оспорващия е да обоснове и докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще му причини значителни или труднопоправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната с допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на акта цел. Когато по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на административен акт, се предполага, че законодателят е дал превес на обществения интерес.

В случая с оспорената заповед е приложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 5763003/24.07.2026 г. Според заповедта, на 27.03.2026 г., в 01:17 ч., в [населено място] **по [улица], в посока [улица], административно нарушение, извършено от П. Н. В., с [ЕГН], който е констатирано, че управлява собствения си автомобил М. П. с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDM-0233, който отчита 0,89 промила в издишания въздух, проба № 3927 на 24.07.2026 г. в 01:17 ч. Установява се на оспорващия е бил издаден талон за медицинско изследване № 302169. Оспорената заповед съдържа констатацията, че водачът е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП, като повторно управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 хиляда до 1,2 на хиляда, включително.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се прилагат такива ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. по силата на закона е допуснато предварително изпълнение.

Доколкото в случая предварителното изпълнение на процесната заповед е предвидено в закона, не е необходимо обективиране в заповедта на самостоятелно мотивирано разпореждане в този смисъл и е неоснователен доводът на оспорващия в този аспект. Мотивирано разпореждане се изисква в случаите на допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 АПК, не и в случаите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт.

Действително временното отнемане на СУМПС препятства възможността да се управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността и би могло да създаде значителни затруднения в ежедневието, но те в случая не се установява безспорно, че представляват значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес.

Оспорващият представя доказателства, че е регистриран земеделски стопанин и отглежда пчели и добива мед, както и че животновъдният му обект не е в [населено място] ***, което предполага необходимост за осъществяване на дейността си оспорващия да притежава СУМПС. и за наличие на конкретни трудови задължения, изискващи управление на МПС за изпълнението им. Сочените от оспорващия обстоятелства във връзка с необходимостта да се обгрижва майката на съпругата му, включително да бъде отвеждана в лечебни заведения, също предполага необходимост оспорващият да притежава СУМПС.

Временното отнемане на СУМПС, респ. временното лишаване на оспорващия от възможността да упражнява правото да управлява МПС, не обосновава обаче в случая настъпването на значителни или трудно поправими вреди именно от допуснатото предварително изпълнение на заповедта, които да се противопоставими на обществения интерес да се обезпечи безопасността на движението по пътищата, като не се допуска управление на автомобили от водачи, употребили алкохол.

Личният интерес на жалбоподателя да може да управлява МПС и по този начин да реализира трудов доход, с който да се издържа семейството си и да полага необходимите грижи за майката на съпругата си, не може да надделее над обществения такъв от прилагането на оспорената мярка, който се извлича от чл. 1, ал. 2 и чл. 171 ЗДвП, а именно осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, а, като крайна цел, и опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата.

Твърдените от оспорващия в жалбата обстоятелства, че ще бъде препятствано удовлетворяването на нуждите от трудови доходи – ще бъде осуетена възможността за упражняване дейността на оспорващия, не обуславят сами по себе си извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ, доколкото е налице възможност оспорващият да пътува до животновъдния си обект и до лечебни заведения с друг превоз, с автомобил, управляван от друго лице. Освен това имуществените вреди, каквито биха настъпили в резултат на невъзможността на жалбоподателя да управлява МПС и да извършва някаква дейност, нямат характер на непоправими. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена.

Правото на труд не може да бъде гарантирано за сметка на нарушаване или възможност за засягане и поставяне в опасност на основното човешко право – правото на живот и физическа неприкосновеност, както и не може да бъде оправдавано с нарушаване на законовата забрана за управляване на моторно превозно средство след употреба на алкохол.

Предвид големия процент на пътно-транспортни произшествия с отнемане на човешки животи именно след употреба на алкохол и наркотици, в закона съвсем оправдано и закономерно е предвидено защитата на основното човешко благо – правото на живот и на физическа цялост на участниците в пътното движение, да бъде засилена чрез предварително изпълнение на принудителните административни мерки по ЗДвП. Охраняваните в случая обществени отношения, представляват особено важен обществен интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4, във връзка ал. 2 АПК.

С всяка ПАМ се ограничават и засягат по някакъв начин правата на адресата й, но това е с цел да се защити общественият интерес посредством предотвратяването или преустановяването на административни нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива нарушения – чл. 22 ЗАНН.

За да е налице основание за дерогиране от страна на съда на допуснатото по закон предварително изпълнение, следва оспорващият да докаже, че вредите за него от предварителното изпълнение са несъразмерни, непропорционални на преследваната от законодателя цел. Тоест да се установява, че интересите на оспорващия надделяват над законовата презумпция за наличието на предпоставките от рода на тези по чл. 60, ал. 1 АПК. В случая твърдените от оспорващия вреди от предварителното изпълнение на оспорената заповед не надделяват над обществения интерес, и не следва да се определят като непропорционални, значителни или трудно поправими.

Предвид обоснования от значимостта на засегнатите ценности и характера на обществените отношения обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Искането за спиране на изпълнението на заповедта следва да се остави без уважение.

На основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Н. В., с посочен адрес: [населено място], подадена чрез адв. Й. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2371217 от 24.07.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор Я. Р. К. към РУ 04 при ОД на МВР – Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор или с друго техническо средство, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Разпечатката съдържа 32 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b52cdf8-234e-477f-b6f0-c56ab230e506