Решение № 12216 от 20.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12216 гр. София, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. Р.А като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110167720 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. Т. Е. срещу ЗАД ,,.” АД. Ищецът твърди, че на 11. 10. 2023 г. около 16:50 часа пътувал с обществения транспорт в град София с автобус марка ,,Ютонг” с инвентарен номер 1213 по маршрута на линия № 111 от Центъра по протезиране до спирка ,,Пазара - Младост 1” с посока на движение към бул.

,,Йерусалим”. Седнал най-отпред на първата дясна седалка. Водачът Н. Т. Р. бил напрегнат, не спазвал елементарни правила за управлението на моторните превозни средства и разговарял по телефона, като обяснявал на събеседника си, че закъснява по график поради големия трафик. Приближавайки спирката ,,Пазара - Младост 1”, преди пешеходния светофар, ищецът станал от първата дясна седалка и се подготвил за слизане, тъй като водачите понякога пропускали да спрат, когато нямало слизащи пътници. Водачът не спрял на пешеходния светофар, преминал на червен сигнал и доста засилил скоростта, въпреки че спирката била само на 10 - 20 метра след светофара. Преди автобусът да спре, ищецът се хванал здраво за желязна тръба до предната врата, до която имало стъклена преграда към първата врата на автобуса. Въпреки това, поради рязкото спиране на спирката, ищецът паднал на пода на автобуса. При падането получил контузия на долната част на гърба и таза.

Имало и съмнения за закрито счупване на част от раменния пояс, които обаче не се потвърдили от компютърната томография. Непосредствено след падането ищецът се чувствал заМ.н и изпитвал силни болки в областта на срединната част на гърба (не могъл сам да се изправи), които се усилвали при сядане, бил скован в поясния отдел, изпитвал тръпнене, остра болка в областта на гърдите при движение и болезненост при вдишване.

Провеждал домашно лечение с ,,Репарил гел” и ,,Диклопрам”, но болките и страданията въпреки това продължили в течение на три месеца. Изпитвал затруднения при изпълнението на битови дейности. Случилото се се отразило отрицателно и върху психиката на ищеца, който и до предявяването на исковата молба не можел да преодолее причинения стрес.

Според ищеца водачът на автобуса е нарушил правилото на чл. 132, т. 2 ЗДвП. Твърди, че ,,.” ЕАД било сключило договор за застраховка на пътниците срещу злополуки с ответното дружество. Макар и ищецът да завел щета № 0411-195-0043-2023 г. при ответника, с писмо с 1 изх. № 21-61/08. 01. 2024 г. ответникът отказал да му заплати застрахователно обезщетение.

Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД ,,.” АД, с който се оспорва предявеният иск по основание и размер. Ответното дружество иска от съда да укаже на ищеца да конкретизира въз основа на кой застрахователен договор предентира изплащането на застрахователно обезщетение. Ако ищецът основава претенцията си на договора за застраховка ,,Злополука на местата в моторните превозни средства”, то се позовава на общите условия към този договор, според които основните рискове са: смърт на застрахования, трайна загуба на трудоспособност, временна загуба на трудоспособност, ако е продължила от 21 до 60 дни, разходи за медикаменти и разходи за репатриране и погребение. Прави извод, че описаната от ищеца хипотеза не попада в обхвата на нито един от така уговорените покрити рискове. Отрича да са представени доказателства, установяващи възникнала трайна или временна неработоспособност, още помалко в изрично определените времеви периоди. Отрича да е настъпила твърдяната от ищеца злополука, като изтъква, че процесното събитие не е било посетено от органите на МВР и не е бил съставен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица.

Оспорва ищецът да е получил описаните от него травматични увреждания именно като пътник в обществения транспорт. Отрича водачът на автобуса да е предприемал маневра за рязко спиране и да е действувал виновно. Позовава се на постановлението за отказ да бъде образувано досъдебно производство, според което претърпените от ищеца травматични увреждания не са в резултат на нарушения на правилата за движение по пътищата. Отрича да е налице причинна връзка между твърдяното пътнотранспортно произшествие и предполагаемите неимуществени вреди, като оспорва и продължителността им. Излага евентуални доводи и за размера на претендираното обезщетение. Изтъква, че ако става въпрос за обезщетение по застраховка ,,Злополука на местата в моторните превозни средства”, то в този договор са предвидени застрахователни суми, които съставляват максималните лимити на отговорността по отношение на едно лице. Отрича да е пасивно легитимиран като застраховател по застраховка ,,Гражданска отговорност”. Намира претендираното обезщетение за прекомерно и с оглед на чл. 52 ЗЗД. Прави евентуално възражение за съпричиняване, като твърди, че малко преди да падне, ищецът е говорил по мобилния си телефон и сменя ръката, с която се държи. Поради неоснователността на главния иск, оспорва и искането за присъждането на законната лихва. Иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, а евентуално - като завишен по размер.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, направи следните правни и фактически изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса и се явява редовна съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК. По отношение на правната квалификация на предявения иск съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.

Макар и в доклада по делото исковата претенция да е квалифицирана като такава по чл. 474, ал. 2 във вр. с чл. 471, ал. 2, т. 2 КЗ (застраховка ,,Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз), с оглед уточнителното становище на ищеца, че претендира изплащане от ответника на претърпените неимуществени вреди въз основа на сключения между последния и ,,.” ЕАД договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност”, на основание чл.

253 ГПК съдът следва да измени доклада по делото в частта относно правната квалификация на предявения иск, като квалифицира последния като такъв по чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.

Промяната в правната квалификация, извършена с акта но същество, в случая не променя разпределението на доказателствената тежест, която носят страните, поради които 2 извършването от последните на други процесуални действия във връзка с променената правна квалификация не е необходимо. Ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдяното от него пътнотранспортно произшествие в периода на застрахователното покритие, претърпяването на описаните неимуществени вреди, в това число и интензивността и продължителността им, както и причинната връзка между пътнотранспортното произшествие и описаните неимуществени вреди. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е говорил по телефона и е сменил ръката, с която се е държал за стабилност в автобуса, с което е допринесъл за настъпването на описаните неимуществени вреди.

Около 16:50 часа на 11. 10. 2023 г. ищецът Д. Т. Е. пътувал с обществения транспорт в град София с автобус марка ,,Ютонг” с инвентарен номер 1213 по маршрута на линия № 111 от Центъра по протезиране до спирка ,,Пазара - Младост 1” с посока на движение към бул. ,,Йерусалим”, като седял най-отпред на първата дясна седалка. Докато управлявал процесния автобус, водачът Н. Т. Р. говорил по телефона с някого. Непосредствено преди наближаване на спирката на градския транспорт, ищецът се изправил от седалката и се приближил до вратата на превозното средство, за да индикира на водача, че желае да слезе на предстоящата спирка. Поради натоварения трафик в участъка на движение, в който се е движил автобусът, водачът на последния рязко е намалил скоростта на движение. Това е довело до загуба на равновесие от страна на ищеца, който е паднал на пода на автомобила и е получил травматични увреждания в областта на долната част на гърба и таза.

Видно от видеозаписите, които документират настъпването на инцидента, непосредствено след като ищецът е загубил равновесие и е паднал на пода, той е получил помощ от други пътници, които са били в превозното средство по това време. Този извод се потвърждава и от експертното заключение по назначената съдебнотехническа експертиза, от което се установява, че трима други пътници в автобуса оказват помощ на ищеца, като двама от тях го вдигат от пода, а след това един от тях го извежда извън превозното средство. От експертизата се установява, също така, че непосредствено след като ищецът губи равновесие и пада на пода на превозното средство, водачът на последното намалява скоростта и постепенно спира напълно.

След като е слязъл от автобуса, ищецът е седнал на пейката, находяща се на спирката на градския транспорт. Не е пожелал да бъде повикана спешна помощ. Участниците в инцидента не са сигнализирали и на пътна полиция. Уведомени са единствено служители на Центъра за градска мобилност.

От показанията на свидетеля Н. Т. Р. - водач на процесния автомобил в деня на настъпване на инцидента се установява, че същият е извършил рязко спиране на управляваното от него превозно средство, за да избегне пътнотранспортно произшествие, тъй като друг автомобил на обществения транспорт рязко се е включил от автобусната спирка в лентата за движение, което е изненадало водачите на превозните средства в колоната от автомобили зад спирката и ги е принудило да предприемат рязко спиране.

От показанията на свидетелите А. Е.а – съпруга на ищеца – и М.Б. се установява, че след настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие ищецът е претърпял вреди.

Свидетелката излага, че е разговаряла с ищеца непосредствено след настъпване на инцидента и е отишла на спирката, където се е намирал последният, за да му окаже помощ.

Разказва, че повече от месец след настъпването на инцидента, ищецът не се е чувствал добре, усещал е силни болки в областта на гърдите и кръста, не е можел да вдига тежки предмети. Имал е оплаквания с дишането следващите 10- 15 дни. Излага, че след посещение на медицинско заведение, на ищеца са предписани медикаменти (не помни точно какви), но не са били необходими помощни средства за придвижване. Според свидетелката 3 настъпилият инцидент се е отразил на психиката на съпруга й, който е станал по-изнервен и по-избухлив. Показанията на свидетеля М.Б. също са в смисъл, че ищецът е имал затруднения с дишането след настъпване на инцидента. Свидетелят е указал помощ на ищеца непосредствено след претърпяното произшествие, като го е закарал от спирката на обществения транспорт до спешното отделение в УМБАЛ ,,Света Анна”. Разказва, че след извършените в болничното заведение прегледи, двамата с ищеца са отишли в аптека, за да купят медикаменти, но и той не може да си спомни точно какви. Излага, че се е виждал с ищеца и през седмиците след настъпилото произшествие, като споделя, че и тогава ищецът все още е имал болки и оплаквания. По-конкретно се е оплаквал за болки в гърдите, но свидетелят не може да установи дали ищецът е имал затруднения да се движи.

Във връзка с твърдените от Д. Т. Е. травматични увреждания и за да се установи дали такива са настъпили и с какъв интензитет са били, по делото е назначена съдебномедицинска експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че в действителност ищецът е получил травматично увреждане в областта на долната част на гърба и таза, което увреждане е довело до контузия на тази област. Получените контузии обаче представляват леки травматични увреждания, които засягат кожата и подкожните тъкани. Не е налице анатомично засягане на тъканите. Механизмът на получаването на тези контузии е осъществен посредством удар на тялото в или с твърди предмети или повърхности. От медицинската експертиза се установява, че настъпилите телесни повреди могат да се характеризират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Необходимият възстановителен период при такъв тип увреждане за възрастовата група на ищеца (61 години) към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е около 20 дни до един месец. По отношение на твърдяната от ищеца и отричана от ответника причинна връзка между получените от ищеца контузии в долната част на гърба и таза и процесния инцидент, медицинската експертиза установява, че е налице такава причинна връзка.