Решение № 101 от 20.07.2020, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 20.07.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИНА АНТОНОВА ВНОХД № 138 /2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

Образувано е във връзка с протест на ОП –

Пловдив и жалби на подсъдимите срещу присъда № 14 от 13.02.2020 г. по НОХД № 2303/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение. С посочения съдебен акт подсъдимите Р.А.Й. и Т.С.А. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл.

29, ал. 1, б. „а“ /за двамата/ и б. „б“ /за подс. Р.Й./ от НК, за което са им били наложени наказания при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, както следва: четири години лишаване от свобода за подсъдимия Р.А.Й. и три години и осем месеца лишаване от свобода за подсъдимата Т.С.А.. И за двамата е било постановено да изтърпят наказанията лишаване от свобода при първоначален строг режим, като от тях е бил приспаднат срока на предварителното задържане на всеки от съпроцесниците за нуждите на производството.

В протеста и допълненията към него се релевират подробни доводи за занижени наказания лишаване от свобода. От въззивния съд се иска да измени присъдата на първата инстанция, като увеличи размера на наказанията, при съобразяване на всички посочени от обвинението обстоятелства за привеждането им в съответствие с разпоредбата на чл. 36 от НК.

В изходящата от служебния защитник на подсъдимия Р.А. въззивна жалба се прави оплакване от прекомерност на размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като се иска същото да бъде намалено в размер на три години.

В изходящата от служебния защитник на подсъдимата Т.А. въззивна жалба се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като иска то да бъде намалено.

В хода на съдебните прения се поддържа подадения протест, като прокурорът излага съображения за съотношението на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, които налагат определяне на наказанията при пълен превес на последните.

Счита, че те следва да бъдат увеличени, тъй като наказанията в определения от първия съд размер са несъобразени с тежестта на престъплението и превеса на отегчаващите обстоятелства.

Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбите за неоснователни.

Счита, че наказанията, които предлага защитата, не биха били в състояние да изпълнят възпиращите и превъзпитателните цели на наказанието.

В хода на съдебните прения подсъдимите и техните защитници поддържат исканията в жалбите си за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода за престъплението грабеж като несъобразено с тежестта на престъплението и личността на извършителите. Подсъдимите поддържат доводите на своите служебни защитници, като претендират за намаляване на окончателния размер на наказанията.

В последната си дума молят да се намали наказанието.

Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Протестът се явява основателен.

Жалбата на подсъдимите са неоснователни.

Съдебното производство пред първия съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, в която двамата подсъдими са признали изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и са изразили информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват вече събраните такива на досъдебното производство. Първият съд е установил, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните доказателства и е провел съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. С нарочно определение на основание чл. 372 ал. 4 от НПК първата инстанция е допуснала съкратено съдебно следствие по този ред, като е разяснила на подсъдимия, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства. Въз основа на тях, окръжният съд правилно е приел за установени следните фактически положения:

Подсъдимият

Й. бил осъждан многократно, като със споразумение от 02.08.2013 г. по НОХД 4434/2013 г. по описа на РС-Пловдив е бил осъден за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от 3 години. Със споразумение от 30.10.2014 г. по НОХД № 5572/2014 г. на РС-Пловдив, Й. бил осъден за извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода ефективно. С определение по същото дело на основание чл. 68, ал. 1 от НК е било постановено Й. да изтърпи изцяло и отделно наказанието в размер на шест месеца, което му е било наложеното по НОХД 4434/2013 г. Тези наказания били изтърпени на 17.06.2016 г. Със споразумение от 24.04.2015 г. по НОХД 1561/2015 г. по описа на РС-П. той бил осъден на лишаване от свобода от шест месеца, като последното било групирано, при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, с наказанието по НОХД 4434/2013 г., като му било определено едно общо най-тежко наказание от 6 месеца лишаване от свобода.

Определението влязло в сила на 13.06.2015 г. Процесното деяние, осъществено от Й. на 01.10.2019 г., било извършено преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по предишните присъди.

Подсъдимата А. също била осъждана многократно на различни по размера си наказания лишаване от свобода, като с влязла на 28.07.2015 г. присъда на РС-Пловдив по НОХД 3330/2015 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, й било наложено наказание две години лишаване от свобода. То било изтърпяно на 24.06.2016 г. Процесното деяние на А. от 01.10.2019 г., било извършено преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по предишната присъда.

На 01.10.2019г., в следобедните часове, пострадалият З.К.посетил клон на банка ЦКБ срещу магазин М. в гр. П., където изтеглил 300 лв. За операцията била съставена разписка. След това решил да се разходи като тръгнал в посока „С.М.“. Получените пари носел в портфейл в кожена чанта през рамо. Около 17.30 ч. се намирал на алеята до бензиностанция „Х.Г.“ в П., в близост до която имало подлез. По същото време в района били и подсъдимите Й. и А.. Те видели пострадалия и решили да му отнемат парите чрез употреба на сила и принуда. Й. приближил пострадалия и му предложил А. да му извърши сексуална услуга. К. отказал, като обяснил, че няма пари. Продължил по пътя си, но решил да мине през подлеза, за да облекчи биологична нужда. Когато започнал да слиза по стълбите, подсъдимите тръгнали след него. Й. настигнал К., като му извикал да почака и така го накарал да се обърне. Тогава подсъдимият бутнал пострадалия на земята и започнал да го рита по тялото с крака. К. стоял на земята, свит на кълбо и се опитвал да се предпази от ударите, които Й. му нанасял с крак в областта на корема, главата, кръста и по десния крак. След това Й. опрял нож в гърлото на пострадалия и му казал със заплашителен тон да му дава парите. Пострадалият К. отговорил, че няма пари. Докато Й. държал ножа до гърлото на пострадалия, А. преровила чантата на свидетеля и извадила от там портмонето с намиращите се в него 300 лв., изтеглени по-рано същия ден. К. помолил подсъдимата да вземе само 50 лв. и да му върне документите. А. върнала документите на пострадалия, но взела цялата парична сума, като през това време подсъдимият Й. заявил на свидетеля, че ще го наръга и му казал да се маха.

Пострадалият К. станал от земята и веднага тръгнал да излиза от подлеза.

Подсъдимите също тръгнали да излизат, но от другата страна. Като излязъл от подлеза, пострадалият срещнал свидетеля Ц.П., на когото веднага споделил, че е ограбен от подсъдимите, които излизали от подлеза от другата му страна. К. помолил П. да му даде телефон на районното управление, за да се оплаче. П. извикал към подсъдимите да изчакат и след като те спрели, заедно с пострадалия отишъл към тях. Когато ги приближили, подсъдимият Й. се засилил към свидетелите П. и К. и на турски казал към последния, че ще го наръга с нож. Репликата била възприета от П., който разбирал турски. Той попитал подсъдимите защо са взели парите на пострадалия, по повод на което Й. заявил, че К. правил секс с А., но й дал 10 лева и я тормозел. След това подсъдимите си тръгнали, а пострадалият отишъл в полицията, където съобщил за извършения му грабеж. Първоначално К. описал А. на свидетеля С. С., полицейски служител в Ш. РУ на МВР. С. познавал подсъдимата във връзка с работата си и веднага я разпознал по описанието.

Представил на К. снимка на А., на която пострадалият категорично разпознал жената, която участвала в извършеният му грабеж. Пострадалият разказал за инцидента и на полицейския служител при Ш. РУ на МВР М.М., като показал на полицейския служител разписката от банката за изтеглената по-рано същия ден сума. М. посетил банковия клон, от който пострадалият твърдял, че е изтеглен предмета на престъплението, като се уверил, че става въпрос за клон на ЦКБ.

Възприел и охлузванията по тялото на К., както и отпечатък от подметка на обувка отпред в областта на гърдите и корема на пострадалия, под ребрата му. М. и С., като полицейски служители от Ш. РУ на МВР познавали във връзка с работата си подсъдимите А. и Й., като по даденото от пострадалия описание на извършителите разпознали и двамата. Още същия ден М. потърсил Й. в дома му, но не го открил.

Два дни по-късно подсъдимият Й. сам се явил в полицията, тъй като научил, че го търсят и бил задържан. Същият ден била задържана и подсъдимата А., която била открита в жилището им. Пред полицейските служители подсъдимите обяснили постъпката си с това, че пострадалият К. не бил платил за осъществен полов акт с подсъдимата А. и поради това те му взели парите.

Съгласно назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на 01.10.2019 г. на пострадалия З.К.било причинено охлузване и кръвонасядане на лява ушна мида, три кръвонасядания на шията, две кръвонасядания на гръдния кош, кръвонасядане в дясната хълбочна област, охлузване на дясна лакътна става, кръвонасядане на лява лакътна става, кръвонасядане на дясна раменна става, като всички те поотделно и в съвкупност са причинили на пострадалия болка и страдание без разстройство на здравето. Всички травматични увреждания са били причинени по най-общия механизъм на удар или притискане върху/или с твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да бъдат получени, така както се съобщава с материалите в досъдебното производство, а именно при нанасяне на побой с бутане на земята и ритници по главата и тялото. Не са били установени травматични увреждания, които да са типични за причинени от предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът. Възможно е, обаче, ножът да е бил опрян в шията на пострадалия без това да оставя видими следи.

Първият съд приел горепосочената фактическа обстановка за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимите, за което коректно е посочил, че се подкрепя от показанията на свидетелите К., С., М., С. и П., като първият от тях – очевидец на деянието, е дал подробно описание на извършителите пред полицейските служители С., М. и С., които веднага идентифицирали подсъдимите, познати им по служба. В последствие К. разпознал и подсъдимия. Правилно е било отчетено значението на показанията на свидетеля М. във връзка с преките му възприятия, че по пострадалия е имало видими следи от охлузвания, както и отпечатък от подметка на обувка отпред в областта на гърдите и корема под ребрата. Правилно е било отчетено значението на показанията на П. за оттеглянето на подсъдимите от местопроизшествието и оплакването на пострадалия, както и за изразеното от съпроцесниците отношение спрямо инцидента. Коректно е било посочено значението на показанията на всички свидетели, при преценката, че корелират помежду си и съвпадат с направеното от подсъдимите самопризнания, като се подкрепят от материалите по делото, включително от приложения банков документ за теглене на суми. Първият съд е имал основание да се ползва и от експeртното знание на вещите лица, извършили стоково-оценъчната и съдебно-медицинската експертизи, тъй като заключенията са били изготвени пълно и обстойно, с необходимите познания в съответната област, съобразени със събраните и приложени по делото доказателства.