Решение № 122 от 04.10.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Яника Т. Бозаджиева

Мариета Неделчева при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600697 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

Образувано по постъпила въззивна жалба от подс. А. С., депозирана чрез неговия защитник - адв. Г. Ч. от САК, против присъда № 6 от 04.04.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 730/2021 г. по описа на Районен съд - С..

С посочената присъда, пети наказателен състав на Районен съд - С. признал подсъдимия А. С., с установена по делото самоличност, за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“а“ вр. чл. 342, ал.1, за това, че на 05. 06. 2021 год., около 12:30 часа, в гр. Д., С.обл., на ул. „М. ш.“ № .., на бензиностанция „Е. О.“, при управление на моторно превозно средствотоварен автомобил „Мерцедес“, модел „Актрос“ със сръбски peг. № . с полуремарке марка „Кроне“ със сръбски peг. № . е нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1, т.1 „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, като е причинил имуществени вреди; чл. 20, ал.2: ,,Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като при извършване на маневра „завиване на ляво“ при излизане от бензиностанцията със задна дясна част на прикаченото полуремарке е ударил и унищожил 1 бензиноколонка за зареждане на дизелово гориво и бензин марка „Wayne“, модел „Dresser Helix 6000 2P/4N, сер. № 40 - 1025751 собственост на „Д.“ ЕООД с . с управител В. Х. Р., с което по непредпазливост е причинил на „Д.“ ЕООД значителни имуществени вреди в размер на 17 856.00 лв.

(седемнадесет хиляди осемстотин петдесет и шест) лева, като на основание чл. 58а, ал. 3, вр. ал. 1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) месеца, изпълнението на което при условията на чл. 66, ал. 1 НК, отложил с изпитателен срок от три години. С присъдата ,подсъдимият А. С. бил осъден да заплати на „Д.“ ЕООД, с .., със седалище и адрес на управление в гр. 1 Д., „М. ш.“ № .., представлявано от управителя В. Х. Р., сумата от 17 856.00 лв. (седемнадесет хиляди осемстотин петдесет и шест) лева, ведно със законната лихва от 05.06.2021 год. - датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане и представляваща размера на нанесените на юридическото лице имуществени вреди по предявения граждански иск.

Подсъдимият А. С. бил осъден да заплати сумата в размер на 714.24 (седемстотин и четиринадесет лева и 24 ст.), представляваща държавна такса, съобразно уважената част от гражданския иск. С присъдата подсъдимият С. е осъден да заплати на „Д.“ ЕООД, с .., със седалище и адрес на управление в гр. Д., „М. ш.“ № .., представлявано от управителя В. Х. Р., сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляващa направените от граждански ищец разноски за адвокатско възнаграждение. В тежест на подсъдимия С. били възложени и направените по делото разноски.

Във въззивната жалба на подсъдимия А. С., депозирана от защитника му - адв. Г. Ч. се твърди, че постановената присъда е неправилна и явно несправедлива, както й, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.

Твърди се, че не е доказана пряката причинна връзка между извършеното деяние и причинения вредоносен резултат - значителни имуществени вреди.

Посочва се, че от видеозапис, заснет на 06.06.2021 год., се установява как увредената преди това бензиноколонка работи. Оспорва се заключението на изготвената комплексна автотехническа и оценителна експертиза, тъй като е основана на съставени частни документи, като увредената бензиноколонка към момента на назначаване на експертизата вече е била демонтирана и е било възможно трети лица да са оказали въздействие върху нея. Отправя се упрек към прокурора и съда, че не са изследвали дали е възможно причинените щети да са следствие от злоумишлени действия на трети лица, извършени след инкриминирания инцидент, нито дали е възможно част от щетите да са причинени от неправилен демонтаж и съхранение. С тези аргументи се твърди, че е недоказана пряката причинна връзка между деянието и причинения резултат, поради което се отрича съставомерността на деянието. Моли се за отмяна на първоинстанционната присъда като необоснована и неправилна и за оправдаване на подсъдимия А. С., както и за отхвърляне на предявения срещу му граждански иск като неоснователен и недоказан. Алтернативно, се поддържа становище за потвърждаване на присъдата в случай, че въззивният съд установи вината на подсъдимия.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция както 2 от подсъдимото лице, така и от неговия защитник.

Районна прокуратура - С. не е депозирала становище по жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП поддържа становище за неоснователност на подадената въззивна жалба като счита, че атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Гражданският ищец „Д.“ ЕООД не изпраща представител.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи второинстанционен наказателен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :

ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

Това е така поради следните съображения : При постановяване на присъдата си, пети състав на първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, и след като се е убедил, че направеното от страна на подсъдимия А. С. признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно, от показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства и заключенията по видеотехническите и комплексната автотехническа и оценителна експертизи и видеотехническите, обосновано е възвел и приетото по делото като установено, от фактическа страна.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло фактическите констатации на състава на първоинстанционния съд, защото те почиват на вярна и точна преценка на установената по делото доказателствена съвкупност. Направеното от подсъдими я т А. С. признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, не е изолирано, а съответства на заявеното от всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели и се подкрепя и от приобщените писмени доказателства, както и, от заключенията по назначен ите в рамките на проведеното досъдебно производство експертизи.

Иначе казано, доказателствата относно авторството на деяни ето и механизма на осъществяването му са еднозначни, обсъдени са от състава на районния съд, поради и което, не е необходимо да бъдат излагани допълнителни съображения в тази насока, нито пък, да се преповтаря установеното от фактическа страна, особено с оглед процесуалния развой на делото.

При законосъобразно установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайния извод на решаващия състав на районния съд от правна страна, а именно, че от доказателствената съвкупност 3 се установява по изискуемия съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК несъмнен начин, че подс. А. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението за което му е било повдигнато обвинение. Иначе казано, липсва допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - приетите за установени от пети състав на районния съд фактически положения, обуславят съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние именно по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Оплакванията изложени във въззивната жалба че не е доказана пряката причинна връзка между извършеното деяние и причинения вредоносен резултат - значителни имуществени вреди са намерили своя отговор още при мотивировката на постановената присъда /в.ж. л. 49 и 50 от първ. пр.-во/ който настоящата инстанция намира за напълно аргументиран.

Правилно е преценено и това, че престъплението е осъществено при форма на вината непредпазливост под формата на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Няма спор, че подс. А. С. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди както с оглед психическата си и житейска зрялост таки и най-вече, с професионалния си опит, съобразявайки габаритите на управляваното от него МПС и конкретиката на местопроизшествието.

Наложеното на подсъдимият А. С. наказание е справедливо, като вид и размер, още повече че същото законосъобразно е било определено при условията на чл. 58а от НК. Състава на първоинстанционният съд е взел предвид и е обсъдил, релевантните за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, като правилно са преценени и отчетени степента на обществена опасност на деянието и самия деец. Така, на базата на напълно аргументирани съждения и съобразявайки се с материалния закон, състава на първоинстанционния съд е е наложил на подс. А. С. наказание – „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което отложил при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Решаващият съдебен състав е счел, че именно с така определеното наказание като размер и начин на изпълнение, целите на генералната и специалната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха били достигнати по - пълно и адекватно. Въззивната инстанция се солидаризира с това становище на състава на Сливнишкия районен съд, като следва да отбележи, че определеното на подсъдимия наказание, като вид, размер и начин на изпълнение, извън всякакво съмнение, не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК.

Правилен се явява първоинстанционния акт и в неговата гражданска част, с която е бил уважен предявеният против подс. А. С. граждански иск за причинените на гражданския ищец - „Д." ЕООД имуществени вреди. Състава на районният съд е изложил обосновани съждения /в.ж. л. 52 от първ. пр.-во/ за установеното по делото наличие на хипотезата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД с които, окръжната инстанция се съгласява изцяло.

Поради изложеното в горните абзаци на решението, настоящата 4 инстанция счита доводите, изложени в жалбата на защитника на подсъдимия и тези, изложени в съдебно заседание, за неоснователни, поради и което, същите следва да бъдат оставени без уважение.

При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивния съд не констатира наличие на основания за неговото отменяване или изменяване, обстоятелство, което наред с изложеното по - горе, обуславя извода на съда, че следва да постанови решение с което потвърди изцяло обжалваната присъда на състава на Сливнишкия районен съд, постановена по н.о.х.д. № 730 / 2021 год. по описа на същия съд, като правилна и законосъобразна.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 6 от 04. 04. 2022 год., постановена по н.о.х.д. № 730 / 2021 год. по описа на Районен съд - С..

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5