Решение № 418 от 13.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети С. през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200500477 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №241/05.03.2025 г. постановено по гр.д. № 20245220101672 по описа на Районен съд – Пазарджик е прието за установено по отношение на ответниците Община С. и К. Й. Т. , ч е А. И. С. е собственик на цялата част /с площ около 448 кв.м./ от поземлен имот с пл.№2110 в квартал 156 по плана на гр. С., обл. Пазарджик, одобрен със заповед №1517 от 02.12.1980 г., която попада в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на земеделската територия на гр. С., местност Тус тепе І“, целият с площ от 1332 кв.м., представляващ нива от ІV категория в земеделска територия, при съседни имоти:

***; ***; *** и ***. Осъдени са Община С. и К. Й. Т. да заплатят на А. И. С. съдебни разноски в размер на 2128.35 лв.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника Община С., в която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което се моли да бъде отменено в цялост и да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен. Излагат се подробни доводи по съществото на спора. Основно се поддържа, че от събраните доказателства не се е установило по какъв начин са уредени регулационните сметки и отношения със собственика на имот с пл. № 1908, от който е бил образуван процесния имот пл. 2110 в кв. 156 по плана на гр. С.. Поддържа се , че няма приложен по делото нотариален акт за собственост върху придобито по регулация място към този имот. Също така, границите на парцел III – 1907, в 1 кв. 99 по плана за регулация на тогавашното с. С. е действал към 1964 г., когато е съставен процесния нотариален акт, но тези граници не съвпадат изцяло с границите на имот с пл.№ 2110 по действащия регулационен план на гр. С., 1980 г. Поддържа се още, че не се е доказало праводателят на ищеца да е собственик на въпросната част от имота с пл. № 1908, включена в парцела, който е предмет на настоящия иск. Излагат се подробни доводи за приложението на действащия към този момент закон,а именно ЗПИНМ и правилника за неговото приложение. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А.

С., която чрез своя процесуален представител поддържа, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно и се моли същото да бъде потвърдено. Поддържа се, че наследодателите на ищцата са закупили парцел, а не поземлен имот. Т.е. към този момент регулацията за поземлен имот 1907 и 1908 е била приложена. Нотариалният акт в тази част е официален свидетелстващ документ и тежестта за оборването му тежи върху жалбоподателя, което не е сторено в първоинстанционното производство, напротив, във въззивната жалба за първи път се прави такова възражение за неприложена регулация за поземлени имоти 1907 и 1908. Моли се, подадената жалба да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Не е постъпил писмен отговор от другия ответник – К. Й. Т..

Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Окръжен съд Пазарджик, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Пазарджик е бил сезиран с иск с правно основание чл. 124 ГПК положителен установителен иск за собственост.

Ищцата А. И. С. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Л.“ №117, вх.А, ет.4, ап.11 е твърдяла в исковата си молба против двамата ответници Община С. и К. Й. Т., че приживе нейните родители И.Г.Н., поч. на 18.12.1995г. и Н.И.Н., поч. на 19.01.2022г. са закупили с договор за продажба, оформен с нот. акт №29 от 22.04.1964г., том ІІ, н.д. №523/1964 г. на Пазарджишки народен съдия, едно дворно място, представляващо парцел ІІІ-1907 в квартал 99 по плана на с. С., Пазарджишки окръг, с площ от 1080 кв.м., при съседи на парцела: улица, парцел ХІХ-1908 и парцел ІV-1892, 1893. Оградили парцела и въз основа на строително разрешение №52/03.08.1965 г. построили в него жилищна сграда с площ от 79 кв.м. Ползвали имота като единствено жилище до смъртта им. Като техен единствен законен наследник ищцата придобила този имот по наследство и започнала да го ползва необезпокоявано като вилен имот. Това продължило до 09.03.2024 г., когато ответникът К. Й.

2

Т. с ЕГН ********** от гр. С., *** премахнал част от оградата и с помощта на геодезист очертал с колчета и червена боя част от имота на ищцата като свой. След проверка в общината ищцата установила, че нейния парцел ІІІ-1907 в квартал 99 по плана на с. С. от 1964 г. е нанесен в действащия регулационен план на гр. С. като имот с пл. №2110 и за една част от него е отреден УПИ VІ- 2110 в квартал 156 с площ 535 кв.м., в който имотът участва със същата площ. Друга част от имота с площ 65 кв.м. попада в улица, но за нея отчуждително производство не е провеждано. Останалата част от имота с площ 448 кв.м.

/след направено уточнение на иска в открито съдебно заседание/ била изключена от границите на населеното място и присъединена към земеделски имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., местност „Тус тепе І“, целият с площ от 1332 кв.м., представляващ нива от ІV категория в земеделска територия, при съседни имоти:

***; ***; *** и ***. Ищцата твърди, че ответникът

Община С., ЕИК 000351825, адрес: гр. С., *** е актувал този имот като частна общинска собственост, след което той бил изнесен на публична продан от частен съдебен изпълнител за погасяване на общински дълг и придобит от другия ответник с възлагателно постановление от 18.01.2023 г.

Ищцата оспорва правото на собственост на двамата ответници върху реалната част от нейния имот с пл. №2110 по действащия регулационен план на гр. С. с граници на тази част: от юг – имот с идентификатор ***; от изток – имот с идентификатор ***; от север – част от имот с идентификатор *** и от запад – УПИ VІ2110. Твърди, че същата неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от имот с идентификатор *** и иска от съда да установи по отношение на двамата ответници правото й на собственост върху нея. Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответниците оспорват иска с възражението, че имотът на ищцата не е идентичен с техния поземлен имот с идентификатор ***, тъй като първият е с площ от 1080 кв.м., а вторият е с площ от 1332 кв.м. Молят съда да отхвърли исковете и претендират разноски.

В настоящото производство не е спорно и се установява от представени писмени доказателства, че ищцата е дъщеря и единствен законен наследник на И.Г.Н., поч. на 18.12.1995г. и Н.И.Н., поч. на 19.01.2022г., както и че приживе наследодателят И.Г.Н. / по време на неговия брак с Н.И.Н. / са придобили въз основа на нот. акт за продажба на покрит недвижим имот №29 от 22.04.1964г., том ІІ, н.д. №523/1964 г. на Пазарджишки народен съдия- дворно място, представляващо парцел ІІІ-1907 в квартал 99 по обезсиления плана на с. С., Пазарджишки окръг, с площ от 1080 кв.м., при съседи на парцела: улица, парцел ХІХ-1908 и парцел ІV-1892, 1893.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства е допуснато изслушването на СТЕ, чието заключение като компетентно изготвено и надлежно обосновано съдът цени изцяло. От това заключение и от уточненията на правени от ВЛ в открито съдебно заседание при неговото приемане се установява, че парцел ІІІ-1907 в квартал 99 по 3 обезсиления план на с. С. от 1955 г. е нанесен в действащия кадастрален, идейнозастроителен и регулационен план на гр. С., одобрен със заповед №1517 от 02.12.1980 г., като имот с пл. №2110 с площ 1112 кв.м. и за една част от него е отреден УПИ VІ-2110 в квартал 156 с площ 535 кв.м. Западната част от имота с площ 65 кв.м. е отреден за улица.

Източната част от имот пл. № 2110 с площ около 448 кв.м. /която площ варира с оглед на отклоненията пори оцифряването на плана/ е изключена от регулационния план и попада в южната част на имот с идентификатор *** по КККР на земеделската територия на гр. С., местност „Тус тепе І“, целият с площ от 1332 кв.м., представляващ нива от ІV категория в земеделска територия, при съседни имоти: ***; ***;

*** и ***. По отношение на урбанизираната територия на гр. С. няма одобрена кадастрална карта. Имот с идентификатор *** е идентичен с имот №019207 по КВС от 1990 г., който е записан като непотърсена земеделска земя за възстановяване по чл.19 ЗСПЗЗ и през 2022 г. за него е съставен акт за частна общинска собственост. С постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител от 26.05.2023 г. имот *** е възложен на ответника К. Й. Т. и е отразен в кадастралния регистър като негова собственост.

Към заключението си експерта е представил комбинирана скица, от която е видно, че границите на имот пл. №2110 по плана от 1980 г. не съвпадат напълно с границите на парцел ІІІ-1907, кв.99 по обезсиления плат от 1955 г., като от север и от юг имотът изцяло попада вътре в парцела, а от изток малка част излиза извън очертанията на парцела. В резултат на това парцел ІІІ-1907, кв.99 по обезсиления плат от 1955 г. попада в имот с идентификатор *** с площ 526 кв.м., а имот пл. № 2110 попада в имот с идентификатор *** с площ около 448 кв.м. /както е заявена исковата претенция/.Вещото лице е установило, че дворното място е оградено от всички страни с метална мрежа и се владее в граници на имот пл. №2110, а не в границите на парцел ІІІ1907, кв.99 по обезсиления плат от 1955 г. Уличната регулация от запад не е приложена, но това е извън предмета на делото. Имотът е с жилищно предназначение и в него са построени една жилищна сграда и гараж.

По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си св. А.С.Р. поддържа, че той притежава съседен на процесния имот. Знае, че имотът на ищцата е с площ около един декар и е ограден от всички страни с телена мрежа. Понастоящем имотът се владее изцяло единствено от ищцата, а през годините там до своята смърт е живяла майката на ищцата. Никой не е имал претенции към имота или части от него, докато ответникът К. Т. е влезнал в него с геодезист през 2023 г. Съдът кредитира свидетелските показания като логични, последователни, почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като не се установяват основания за възможната му заинтересованост, а и показанията се допълват от останалия събран по делото доказателствен материал.

При тези фактически данни от правна страна , съдът приема следното : Ищцата е единствен наследник по закон на двамата си родители, които през 1964 г. по силата на сделка покупко- продажба обективирана в нотариална форма са станали собственици на 4

УПИ - дворно място, представляващо парцел ІІІ-1907 в квартал 99 по обезсиления плана на с. С., Пазарджишки окръг, с площ от 1080 кв.м. В дворното място са построили жилищна сграда и гараж. След тяхната смърт ищцата като техен наследник се легитимира като собственик на този УПИ и построената в него жилищна сграда и гараж. Безспорно се установява, както от заключението на експерта, така и от показанията на разпитания свидетел, че УПИ е ограден, владян е от наследодателите и се владее от ищцата и към момента в границите на имот пл. №2110 по действащия кадастралния план от 1980 г. При урегулирането на имота процесната реална част от него с площ около 448 кв.м. е изключена от регулацията на населеното място. Отразена е в КВС като земеделска земя, но никога не е отнемана от собствениците, не е губила своя жилищен характер, не е ползвана за земеделски нужди и не е включвана в блокове на ТКЗС или образувани въз основа на тях земеделски стопанства. Процесната чест няма и никога не е имала характер на земеделска земя и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b510eaa-c9a5-4d7f-9135-7ed6be316545