Определение № 2563 от 09.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2563 гр. София, 08.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20248002900563 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника П. Д. В. против решение № 391/20.11.2023г. по в.т.д. № 439/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 377/18.11.2022г. по т. № 584/2021г. на Окръжен съд – Пловдив.

Касаторът счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон — основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Нищожни ли са клаузите за лихви в договор за кредит, сключен с потребител, които са уговорени във вреда на потребителя, независимо, че не са били прилагани от страна на банката - кредитор по договора и влече ли това нищожност на целия договор?; Твърди се противоречие с решение № 87/06.11.2019г. по т.д. № 848/2017г. на 1-во т.о. на ВКС.; 2/ Влече ли до нищожност на целия договор за банков кредит, нищожна клауза, която дава възможност на банката — кредитор, да промени едностранно целия договор, независимо дали банката се е възползвала от тази възможност за промяна?“ Касаторът се позовава на наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл. 3-то ГПК. Обосновава очевидната неправилност с твърдението, че в случая със съдебното решение се уважават претенции, почиващи на нищожни клаузи от договор за кредит, което противоречи на принципите на справедливостта и добрите нрави и на правилата на формалната и правна логика.

Ответникът по жалбата и ищец делото, „Банка ДСК“ АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до 1 касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират се направените разноски в размер на 7 746,69 лева, представляващи заплатен хонорар на назначения особен представител на ответника по исковете.

Постъпила е и частна касационна жалба от П. Д. В., против въззивното решение в частта, имаща характер на определение, с която се потвърждава определение № 1256/15.12.2022г. по т.д. № 584/2021г. на Окръжен съд – Пловдив.

Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли при предварително събрани и получени от кредитора в изпълнителното производство вземания за направени разноски в заповедното производство, тези разноски да се присъждат повторно в полза на кредитора ищец от съда, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК?; 2/ Следва ли съдът, разглеждащ искът по чл.422 ГПК, при наличие на данни за изплатени разноски на кредитора по изпълнителното дело, да допусне събирането на доказателства относно изясняването на този факт с оглед преценката на дължимостта им и разпределяне на отговорността за разноски?“ Жалбоподателят се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.последно /очевидна неправилност/ ГПК.

Ответникът по жалбата и ищец делото, „Банка ДСК“ АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената частна касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С решение № 377/18.11.2022г. по т.д. № 584/2021г. на Окръжен съд -Пловдив е признато за установено по реда на чл.422, във вр. с чл.124 ал.1 ГПК, че П. Д. В. дължи на „Банка ДСК“ АД по договор за ипотечен кредит от 11.05.2015г. следните суми: 132 960.88 лв. главница, 7812.50 лв. договорна лихва за периода 10.11.2019г. -19.11.2020г., 43,55лв. обезщетение за забава /неустойка/ за периода 10.11.2019г. - 19.11.2020г., 184.67лв. законна лихва върху главницата от 132 960.88 лв. за периода 20.11.2020г. - 24.11.2021г., 120 лв. такса изискуемост и 1166.98 лв. платени от името и за сметка на ответника застрахователни премии, за които „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдила със заповед за изпълнение № 262526 от 15.12.2020г. по ч.гр.д. № 15540/2020 на РС -Пловдив. П. Д. В. е осъден да плати на „Банка ДСК“ АД направените в заповедното и исковото производство разноски от 11 475.38 лв.

Отхвърлени са исковете за главница за разликата над уважения размер от 132 960.88 лв. до предявения от 133 487.14 лв., исковете за договорна лихва за разликата над уважения размер от 7812.50 лв. до предявения от 7830.06 лв., исковете за законна лихва за разликата над уважения размер от 184.67 лв. до предявения от 185.40 лв.

По делото е постановено на основание чл.250 ГПК решение № 429/21.12.2022г. за допълване на решение № 377/18.11.2022г., като е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че П. Д. В. дължи на „Банка ДСК“ АД законната лихва от 25.11.2020г. до окончателното заплащане на установените с решение № 377/18.11.2022г. парични вземания.

2

В производство по чл.248 ГПК е постановено определение № 1256/15.12.2022г. по т.д.

№ 584/2021г. на ОС - Пловдив, в което с определение № 67/20.01.2023г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка. С определението е отхвърлена молба вх. № 32393 от 06.12.2022г., подадена на основание чл.248 ГПК от П. Д. В., чрез назначения му от съда особен представител адвокат М. Ш., за изменение на решение № 377/18.11.2022г. в частта за разноските, като присъдените на ищеца разноски от 11475,38 лева се намалят със сумата от 2952,08 лева, представляващи присъдени в заповедното производство разноски в полза на банката.

С решение № 245/12.06.2023г. по т.д. № 584/2021г. на ОС - Пловдив е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 377/18.11.2022г. по делото, като е посочено, че в мотивите и диспозитива на решението присъдената законна лихва от 184,67 лева върху главницата от 132960,88 лева за периода 20.11.2020г. - 24.11.2021г. следва да се чете: „20.11.2020г. - 24.11.2020г.“.

Апелативен съд - Пловдив след частична отмяна на решение № 377/18.11.2022г. по т.д. № 584/2021г. на Окръжен съд - Пловдив е отхвърлил предявените от „Банка ДСК“ АД против П. Д. В. искове за признаване за установено на основание чл.422 ГПК, че П. Д. В. дължи на „Банка ДСК“ АД по договор за ипотечен кредит от 11.05.2015 година, следните суми, за които „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдила със заповед за изпълнение № 262526 от 15.12.2020г. по ч.гр.д. № 15540/2020 на РС - Пловдив: сумата от 303,03 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 13.10.2020 година до 19.11.2020 година включително / разликата между дължимата такава от 7509,47 лева за периода от 10.11.2019 година до 13.10.2020г. и присъдената с първоинстанционното решение 7812,50 лева за периода от 10.11.2019 година до 19.11.2020 година включително /; сумата от 16,99 лева, представляваща обезщетение за забава / неустойка/ за периода от 13.10.2020 година до 19.11.2020 година включително /представляваща разликата между дължимата такава от 31,01 лева за периода от 10.11.2019 година до 13.10.2020 година и присъдената с първоинстанционното решение сума от 43,55 лева за периода от 10.11.2019 година до 19.11.2020 година включително/. В останалата му част първоинстанционното решение е потвърдено.

Потвърдено е решение № 377/18.11.2022г. по т.дело № 584/2021г. на Окръжен съд Пловдив, в което с решение № 245/12.06.2023г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

Постановено е обезсилване на решение № 429/21.12.2022г. за допълване на решение № 377/18.11.2022г. в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че П.

Д. В. дължи на „Банка ДСК“ АД законната лихва от 25.11.2020г. до окончателното заплащане на установените с решение № 377/18.11.2022г. парични вземания, включващи: договорна лихва; обезщетение за забава /неустойка/; законна лихва върху главницата за периода от 20.11.2020г. до 24.11.2020г. включително; такса изискуемост и платени от името и за сметка на ответника застрахователни премии, с изключение на вземането на главница в размер на 132 960.88 лв., върху което се дължи законната лихва от 25.11.2020г. до окончателното му изплащане.

Потвърдено е определение № 1256/15.12.2022г. по т.д. № 584/2021г. на ОС - Пловдив в производство по чл.248 ГПК, в което с определение № 67/20.01.2023г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, с което е отхвърлена молба вх. № 32393 от 06.12.2022г., подадена от ответника П. Д. В. чрез назначения му от съда особен представител адвокат М. Ш., за изменение на решение № 377/18.11.2022г. в частта за присъдените в полза на „Банка ДСК“ АД разноски.

С касационната жалба адв.М. Ш., като особен представител на ответника П. В., атакува въззивното решение в осъдителната му част и в частта, в която се потвърждава първоинстанционното решение и определението по чл.248, ал.1 ГПК, като в останалите 3 части решението е влязло в сила.

Апелативният състав е констатирал, че вземанията, предмет на предявени по реда на чл.422 ГПК установителни искове, се основават на сключен на 11.05.2015г. между „Банка ДСК“ АД и П. Д. В. договор за ипотечен кредит за 148 000 лева, с цел финансиране на текущи потребности. Срокът за издължаване на кредита е 300 месеца (25 години) от датата на неговото усвояване. В чл.5 от договора е предвидено, че кредитът се погасява по посочена разплащателна сметка с месечни вноски на падежна дата - 10-то число от месеца, съгласно погасителен план - приложение № 1 към договора. Погасителният план съдържа информация за датата на усвояване на кредита от 148 000 лева - 18.05.2015г., датата на първото погасяване - 10.06.2015г., размера на всяка една от дължимите месечни вноски, както и лихвения процент, размерите на главница, дължима лихва и такси, които се погасяват със съответната месечна вноска. Посочен е и годишният процент на разходите 6,08 %, в чл.8 от договора.

Ищецът „Банка ДСК“ АД е подал на 25.11.2020г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на исковата претенция, поради непогасяване в срок на 12 месечни вноски, след упражняване правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 20.11.2020г. На 15.12.2020г. е издадена заповед по чл.417 ГПК, с която заявлението е уважено, като въз основа на нея е издаден и изпълнителен лист. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на ответника на 29.03.2021г. при отказ; на 29.04.2021 е подадено възражение по чл.414 ГПК; банката кредитор е уведомена за възражението на 17.05.2021г. и същата на 17.06.2021г. е депозирала исковата молба.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза решаващият състав е установил, че отпуснатата по договора сума от 148 000 лева е усвоена изцяло от кредитополучателя на 18.05.2015 година. Направените вноски от кредитополучателя за погасяване на задълженията по договора са в общ размер на 48 411,26 лева, като те са плащани през периода от 10.06.2015г. до 10.12.2019г. включително. С вноската от 10.12.2019г. е погасена само част от дължимата лихва от 2,08 лева. Посочено е, че в таблица 3 от заключението на вещото лице се съдържат данни за неплатените вноски по договора за кредит след датата на последното плащане от 10.12.2019г. Изброени са 12 вноски, падежирали през периода от 10.12.2019г. до 10.11.2020г. включително, като от вноската, дължима на 10.12.2019г., е приспадната платената лихва от 2,08 лева. Установено е, че общият размер на просрочените 12 вноски е 11 064,14 лева, от които 3445,14 лева просрочена главница и 7619 лева просрочена лихва. Последната просрочена вноска, посочена в таблица 3 на заключението на вещото лице, дължима на 10.11.2020г. - след датата 13.10.2020г., на която ответникът е получил уведомление за обявяването на предсрочната изискуемост от банката, е в общ размер на 920,97 лева и включва дължима лихва от 633,17 лева и дължима главница от 287,80 лева.