Решение № 333 от 21.10.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Перник, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Рени Ковачка

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500342 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЧСИ Ш.Д., подадена чрез пълномощника адв. А.Т., срещу решение № 260044/20.01.2021 г., постановено по гр.д. № 3788/2020 г. на Районен съд-Перник, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „НД Мениджмънт“ ООД установителен иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 120.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатени такси и разноски по изп.д.№ 738/2015 г. на ЧСИ Ш.Д., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1800/2020 г. на ПРС.

По изложени в жалбата съображения за неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът не е заплатил дължимите суми по процесните сметки по чл. 79 ЗЧСИ, които намира за издадени в съответствие с императивните правни норми.

Жалбоподателят сочи, че извършените от него действия, чието заплащане се претендира, са предприети в изпълнение на искания, направени от страна на ответника 1 като взискател. Поддържа, че не всички извършени в изпълнителното производство действия са за сметка на длъжника. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответната страна- „НД Мениджмънт“ ООД, чрез пълномощника адв. К.Т., е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователни и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

С определение № 473, постановено на 10.06.2021 г. по настоящото дело, искова молба с вх. № 16881/28.07.2020 г., подадена от ЧСИ Ш.Д., чрез пълномощника адв.

А.Т., срещу „НД Мениджмънт“ ООД, е оставена без движение като нередовна и на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от връчване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни обстоятелствата, на които се основава искът, а именно да посочи конкретните действия, за които са начислени таксите, предмет на спора, като уточни за всяко едно от тях вида на действието, датата на извършването му и размера на начислената такса, и в съответствие с направените уточнения да конкретизира своето искане към съда.

В изпълнение на указанията и в определения от съда срок от ЧСИ Ш.Д., чрез пълномощника адв. А.Т., е подадена молба с вх. № 2921/24.06.2021 г., с която са конкретизирани действия, за които са начислени такси, предмет на спора.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира следното:

С молба с вх. № 2921/24.06.2021 г., подадена в изпълнение на дадените с горепосоченото определение № 473/10.06.2021 г. указания, ЧСИ Ш.Д. не е отстранил констатираните от съда нередовности в предявения иск за сумата от 12 лева с ДДС по т. 8 ТТРЗЧСИ, начислена по сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. за изготвяне на копие на изпълнително дело, поради липсата на уточнение кога и по какъв повод е извършено това действие.

Надлежното упражняване на правото на иск е условие за допустимост на процеса и за постановеното по съществото на спора съдебно решение. Тъй като въззивната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното пред нея първоинстанционно решение, когато въззивният съд констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, той следва да я остави без движение, като даде указания за отстраняването им и в зависимост от изпълнението на тези указания или се произнася по основателността на въззивната жалба, или обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. Тези правомощия на въззивния съд следват от задължението му по чл. 269 ГПК да извърши служебна проверка за допустимостта на обжалваното решение. С оглед неотстраняването на указаните на ищеца нередовности на исковата молба в частта, досежно сумата от 12 лева с ДДС по т. 8 ТТРЗЧСИ, начислена по сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г., и съобразявайки дадените с ТР № 2/02.07.2004 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на ОСГТК задължителни указания, настоящият състав намира постановеното първоинстанционно решение в тази му част за недопустимо– 2 постановено по ненадлежно предявен иск, поради което в частта за сумата от 12 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-14.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази му част прекратено.

Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТ, когато производството по делото се прекрати, издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо издадената в полза на ищеца заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г., по ч.гр.д. № 1800/2020 г. на ПРС следва да бъде обезсилена в частта, в която с настоящото решение се обезсилва първоинстанционното решение.

В останалата част исковата молба е редовна, тъй като с молба с вх. № 2921/24.06.2021 г. , ЧСИ е отстранил констатираните нередовности в предявения иск в частта, касаеща останалите извършени действия, за които е съставена сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *** г., поради което и въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество относно тези претенции.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на *** г. по ч.г р.д. № 1800/2020 г. по описа на ПРС против „НД Мениджмънт“ ООД по реда на чл. 410 ГПК е била издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ЧСИ – Ш. Ш. Д., с рег.

№ ***, за сумата от 120,00 лева, представляваща неплатени такси и разноски съгласно, т. 3, т. 4, т. 8 и т. 9 ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело № 20157960400738, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК- на 10.07.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е депозирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. В указания от съда едномесечен срок ЧСИ е предявил настоящия иск по реда на чл. 422 ГПК, поради което същият се явява допустим.

От приложеното изпълнително дело се установява, че на *** г. по ч.гр.д. № 1380/2015 г. на РС- Перник, в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, с който С. И. Па. и Л. С. П. са осъдени солидарно да му заплатят сумата от 360 лева, дължима по запис на заповед от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 11.03.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева- държавна такса и 300 лева- адвокатско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист с молба вх. № 20174 от 01.08.2015 г. на взискателя „НД Мениджмънт“ ООД срещу горепосочените длъжници било образувано изпълнителното дело № 20157960400738 по описа на ЧСИ Ш.Д.. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал съдебният изпълнител да изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжниците, да им връчи издадената заповед за изпълнение, както и да извърши справка за наличие на открити банкови сметки на длъжниците и наложи запор върху вземанията по тях при наличие 3 на такива. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.

В изпълнение на молбата за проучване имуществото състояние на длъжника ЧСИ е извършил на 31.10.2017 г. следните справки, за които е била издадена процесната сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *** г.: 2 бр. справки в НАП /съобщенията са получени от НАП, видно от представени отговори на запитванията от 13.11.2017 г. / ; 2 бр. справки в БНБ за наличие на банкови сметки /съобщенията са получени от БНБ, видно от представени справки от 06.11.2017 г./; 2 бр. справки в ОС-Земеделие- П.

/съобщенията са получени от ОС-Земеделие- П., видно от представено писмо с вх. № 20.11.2017 г./.

По образуваното изпълнително дело ЧСИ е изпратил по пощата следните документи: 1) напомнително уведомление до третото задължено лице „Декс Груп“ ООД от 13.12.2017 г.; 2) уведомление до взискателя „НД Мениджмънт“ ООД за дължими такси по изп. дело от 27.03.2020 г.; 3) уведомление от 13.04.2020 г. до ДСИ при РС-Перник за прехвърляне на изпълнителното дело, за които в сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. ЧСИ е начислил такса в размер на 36 лева с ДДС по т. 4 ТТРЗЧСИ.

ЧСИ е извършил и следните изпълнителни действия, като е изготвил запорни съобщения на *** г.: 1) за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Л. С.

П. в „Юробанк България“ АД и 2) за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Л. С. П. в „Сибанк“ ЕАД, за които съгласно т. 9 ТТРЗЧСИ – ЧСИ Ш.Д. е начислил сумата от 36 лева с ДДС- по 18 лева за всеки запор.

Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която процесната сметка е отразена в счетоводството на ЧСИ Ш.Д. през *** г. Осчетоводяването на издадената за сумите по сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. фактура № *** г. е отразено в хронологичната ведомост на сметка 411 „Клиенти“, контрагент „НД Мениджмънт“ ООД за периода 01.03.2020 г.-31.03.2020 г.

Няма отразено плащане по тази фактура. Фактурата е включена в дневника за продажби на ищеца и за нея е внесен дължимият ДДС. Издадената сметка н е е отразена в счетоводството на ответника и горепосочената фактура н е е включена в дневника му за покупки за съответния период.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ, предявени пред районния съд по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което същите са процесуално допустими.

Спорни по делото са въпросите, свързани с дължимостта на начислените в процесните сметки такси и разноски и относно обема на извършените от ЧСИ изпълнителни и технически действия в съответствие с чл. 18 ЗЧСИ.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дава възможност на взискателя да възложи на ЧСИ извършване на посочените в същата допълнителни действия, а именно- да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество, т.е. тази разпоредба дава възможност взискателят да възложи на ЧСИ извършване на технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните процесуално-правни действия по образувано изпълнително дело. Възлагането в 4 посочените случаи представлява овластително волеизявление на взискателя, което има за резултат пораждане на правомощия за частния съдебен изпълнител, с каквито той не разполага ex officio. Отношенията, които се пораждат между частния съдебен изпълнител и лицето, което му възлага извършването на определени действия, само наподобяват мандатното правоотношение, възникващо от договор за поръчка или комисионен договор. Следва да се подчертае, че частният съдебен изпълнител запазва особеното си правно положение на лице, на което държавата е възложила публичноправни функции. Ето защо в хипотезите на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител не губи своята независимост и не се превръща в довереник или комисионер на взискателя, а продължава да бъде длъжностно лице, изпълняващо възложени от държавата функции. Дори в хипотезата на ал. 4, при която заложният кредитор е възложил на частния съдебен изпълнител извършването на продажба на имущество, върху което е учреден особен залог по реда на Закона за особените залози и която стои най-близо до мандатно правоотношение, отношенията между възложителя и частния съдебен изпълнител не са равнопоставени. Макар че е налице възлагане от взискателя и приемане от частния съдебен изпълнител да извърши възложените действия, между тях не се поражда договорно правоотношение. Частният съдебен изпълнител се превръща в деен двигател на изпълнителното производство, като същевременно освобождава взискателя от тежестта да издирва имуществените права на длъжника, да избира изпълнителен способ и да иска предприемане на изпълнителни действия.