Решение № 2183 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2183 гр. С, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110170338 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от П. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „К“, бл. 28, вх. А, ет. 1, ап. 4 против „ЕМ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, кв. „МД“, ул. „РПК“ № 6, сграда „МТ“, ет. 6 и „АСВ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. „Л 10“, бул. „Д-р П. Д“ № 25, сграда „Л“, ет. 2, ПК: 1335, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 429 ГПК за установяване на недължимост на сумата от 9014,18 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит – Ваканция № 352-69 от 24.07.2008 г., сключен с „ЮБ“ АД (правоприемник на „АБ“ АД), ведно със законната лихва от 28.06.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 2382,13 лева, представляваща договорна лихва, сумата от 946,38 лева, представляваща наказателни лихви, както и сумата от 843,07 лева, представляващи присъдени разноски по делото, които суми са предмет на изпълнителен лист от 05.08.2013 г., издаден по гр. д. № 27946/2013 г. по описа на СРС, 79 състав, поради погасяване на сумите по давност.

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 05.08.2013 г., издаден по гр. д. № 27946/2013 г. по описа на СРС, 79 състав ищецът е бил осъден да заплати на „ЮБ“ АД задълженията по сключения между него и „АБ“ АД (чийто правоприемник е „ЮБ“ АД) договор за потребителски кредит – Ваканция № 352-69 от 24.07.2008 г., за които задължения по молба на „ЮБ“ АД е образувано изпълнително дело № 20138410409756/2013 г. по описа на ЧСИ НМ. Твърди, че първият ответник „ЕМ“ ЕООД претендира вземания от него в общ размер на сумата от 21684,48 лева, като твърди да се легитимира като кредитор на основание договор за цесия от 11.12.2020 г., сключен с „К БГ“ 1

АД (с предишно наименование „СГГ“ ЕАД), което от своя страна се твърди да ги е придобило по предходен договор от 27.03.2020 г. В исковата молба се сочи, че вторият ответник „АСВ“ ЕАД претендира да е кредитор на вземания от ищеца в размер на 17160,21 лева, които според служителя на ответника се твърди да са му прехвърлени чрез договор за цесия от 23.04.2018 г., сключен със „С. Г. Г“ ООД, а последното ги е придобило с договор за цесия от 21.12.2017 г., сключен с „ЮБ“ АД.

Предвид посоченото ищецът поддържа, че недопустимо и двете ответни дружества претендират от него сумите, дължими по договор за потребителски кредит – Ваканция № 352-69 от 24.07.2008 г., сключен между ищеца и „ЮБ“ АД (правоприемник на „АБ“ АД), както и че и двете дружества подават информация към ЦКР – БНБ относно тези задължения, което утежнявало кредитната задлъжнялост на ищеца.

На следващо място твърди, че последното валидно изпълнително действие по изпълнителното производство е извършено на 20.08.2019 г., когато от страна на „ЮБ“ АД е депозирана молба за извършване на изпълнителни действия от ЧСИ, след което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело е прекратено с Постановление на ЧСИ от 13.12.2021 г., поради настъпила перемпция на същото. Поради това претендира, че вземанията, за които е издаден посоченият изпълнителен лист, са погасени по давност, изтекла след извършване на последното изпълнително действие.

С исковата молба по отношение на втория ответник поддържа и че не дължи изпълнение на вземанията, тъй като не е надлежно уведомен за прехвърлянето им на този кредитор.

По същество поддържа, че не е надлежно уведомен за цесиите с връчване на книжа по делото.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „ЕМ“ ЕООД е подало отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че е кредитор на ищеца по силата на сключен с „К БГ“ АД договор за цесия от 11.12.2020 г. Сочи, че в случая е приложима 5-годишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Позовава се на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като твърди, че от образуване на изпълнителното дело и по време на неговата висящност до приемането посоченото ТР давност на процесните вземания не е текла. В тази връзка посочва, че изп. дело № 9756/2013 г. по описа на ЧСИ НМ е било образувано по време на действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., като поддържа, че за сумите, предмет на процесното изпълнително производство давност е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. Поддържа, че давността за процесните вземания е била прекъсвана многократно с предприемането на редица изпълнителни действия, като последно е била прекъсната на 21.12.2021 г., когато е депозирана молба за конституирането на „ЕМ“ ЕООД като взискател в производството, с която е поискано налагането на запор на банковите сметки на ищеца. Твърди, че извършваните по изпълнителното дело изпълнителни действия са годни такива да прекъснат погасителната 2 давност, като в тази се позовава на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Допълва, че по отношение на удължаването на давностните срокове следва да бъде взет предвид и ЗМДВИП, съгласно чл. 3, т. 2 от който, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекъсват задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „АСВ“ ЕАД не е подало отговор на исковата молба.

По исковете срещу „АСВ“ ЕАД

В открито съдебно заседание на 18.11.2025 г. ищецът претендира срещу „АСВ“ ЕАД да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът, след като съобрази искането на ищеца и при отчитане на представените по делото писмени доказателства, намира че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу „АСВ“ ЕАД, поради следните съображения:

На ответника „АСВ“ ЕАД е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За проведените съдебни заседания ответникът е редовно призован.

От страна на ответника „АСВ“ ЕАД не е депозиран отговор на исковата молба и не е поискано делото да се гледа в отсъствие на негов представител, като не е изпратен такъв в проведените открити съдебни заседания по делото. Наред с изложеното, съдът приема, че предявените искове, с оглед липсата на възражения от ответника и при отчитане на представените писмени доказателства се явяват вероятно основателни, поради което на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски, за чието извършване са представени своевременно доказателства, а именно за държавна такса в размер на 527,43 лева и 3000 лева – адвокатско възнаграждение /реално заплатено в брой съгласно разписка за получена сума – л. 40 от делото/.

По исковете срещу „ЕМ“ ЕООД

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и от правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковите суми поради погасяване по давност на вземането, чиято правна квалификация е по чл. 439 ГПК. След предприемането от страна на кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен лист с разпоредбата на цитираната разпоредба е предвидена защита на 3 длъжника по исков ред. Тази защита на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Не се спори между страните, че срещу П. В. Г., в полза на „ЮБ“ АД (правоприемник на „АБ – клон Б“КЧТ) е издаден изпълнителен лист от 05.08.2013 г. по гр. д. № 27946/2013 г. по описа на СРС, 79 състав, въз основа на който срещу ищеца по молба на първоначалния кредитор от 11.09.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20138410409756/2013 г. по описа на ЧСИ НМ, рег. № 841 на КЧСИ. Същото е образувано преди постановяване на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС и до тази дата поради висящността му с оглед наложените запори на вземания по банкови сметки на 01.10.2013 г. и на 11.06.2014 г погасителната давност не е текла.

След постановяване на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, след 26.06.2015 г. прекъсването на давността е подчинено на активността на взискателя и от тази дата е продължила да тече давността, спряна до този момент поради наличието на висящото неперемирано изпълнително производство. Видно от представения препис от изпълнителното дело в периода от 24.07.2015 г. до 20.08.2019 г. от страна на взискателя „АБ“ АД - Г чрез „АБ – клон Б“КЧТ, съответно от правоприемника ЮБ“ АД е извършвано сезиране на съдебния изпълнител за извършване на различни изпълнителни действия /запориране на вземания, насочване на изпълнението към движими вещи/. С оглед изтичане на двегодишен период, в който не са били поискани други действие и такива не са извършвани на 20.08.2021 г. е настъпила перемпция, констатирана с Постановление на съдебния изпълнител от 13.12.2021 г. След прекратяване на делото по същото е постъпила молба от ответника „ЕМ“ ЕООД, с която е поискано конституирането му като взискател поради придобиване на вземанията с договор от 11.12.2020 г. от „К БГ“ АД, придобило ги от своя страна от „ЮБ“ АД на основание договор за цесия от 27.03.2020 г.

Видно от представения от ответника „ЕМ“ ЕООД договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 27.03.2020 г. между ЮБ АД с ЕИК ****** и СГГ ЕАД с ЕИК ****** е уговорено прехвърляне на вземания, произтичащи от договори за кредит. Видно от т. 1.1 договори за кредит“ в договора означава „договори за кредит/цесия, сключени между Ю и длъжниците по прехвърлени вземания, изброени в Приложение № 1 и Приложение № 2. На първо място следва да се отбележи, че договорът, от който произтичат процесните вземания, видно от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /л. 86 от ИД/ е договор за потребителски кредит, сключен с АБа АД - Г, а не с ЮБ АД, поради което същият не попада в така определяемия предмет на цесията. На следващо място - от представения от ответника /както по делото, така и пред съдебния изпълнител/ заверен препис от документ в табличен вид не може да се направи категоричен извод нито че съставлява някое от сочените приложения към именно този договор, нито че в същия е включено вземането по процесния изпълнителен лист предвид изключително нечетимото му и лаконично съдържание. Предвид посоченото не може да се приеме, че е доказано, ЮБ АД като правоприемник на дейността на "АБА - КЛОН Б" КЧТ /Заличен търговец/ да е прехвърлило надлежно именно вземанията 4 на чуждестранния търговец срещу ищеца. Следователно не би могло и дружеството СГГ ЕАД да извърши в полза на ответника ЕМ ЕООД последващо прехвърляне на вземания, които не е придобило.

В допълнение дори да е било извършено такова прехвърляне от страна на ЮБ АД, не се установява да е налице упълномощаване от цедента в полза нито на ответника, нито на СГГ ЕАД да уведоми длъжника. В този смисъл изрично в т. 3.5. от договора за цесия от 27.03.2020 г. е предвидено, че упълномощаване на СГГ ЕАД се извършва чрез подписване на пълномощно пред нотариус във формата на Приложение № 5, от което на купувача следва да се предостави оригинал. Такова пълномощно не е ангажирано като доказателство по делото.

Налице е представеното пълномощно към молба от 21.12.2021 г. по изп. д. № 9756/2013 на ЧСИ НМ от ЮБ в полза на редица лица, вкл. К БГ АД (предишна фимра „СГ“ АД и „ЕМ“ ЕООД) във връзка с договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020 г. да го представляват като извършат уведомяване съгласно чл. 99,ал. 3 ЗЗД на длъжниците, посочени в пълномощното. Пълномощното е представено в препис частично – само на първа и втора страница и нотариална заверка от 19.02.2021 г., като в тези части липсват както посочване на ищеца и вземания срещу него, така и подписи на страните. Поради това и дори да се приеме, че е извършено прехвърляне на процесните вземания от ЮБ АД на СГГ ЕАД, а впоследствие от последното – на ответника, то не може да се приеме за доказано, че последният е надлежно овластен да уведоми длъжника за първата цесия.