Определение № 1197 от 16.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1197 гр. София, 16.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601539 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Д. А. Д. срещу определение от 21.11.2025 г. постановено по н.ч.д. № 6881/2025 г.по описа на СГС,НО,26 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Твърди се,че неправилно първият съд е отказал да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения Д..Изтъква се,че същия е многократно награждаван и не е наказван.Посочва се,че е полагал труд в мястото за лишаване от свобода и е дал доказателства за поправянето си.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:

Д. А. Д. е осъден за извършено престъпление по чл.159А ал.2 и чл.159Б ал.2 от НК на територията на Кралство Белгия на наказание лишаване от свобода за срок от шест години,което изтърпява от 11.09.2024г. в ЗОЗТ Кремиковци. Към 21.112025г. (датата на постановяване на определението на СГС) от горното наказание осъденият е изтърпял, както 1 следва: фактически- 4 години,3 месец и 24 дни/част от тях на територията на Кралство Белгия/., от работа-1 м. и 29 дни.Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е една година,шест месеца и седем дни.

Осъденият Д. за първи път търпи наказание лишаване от свобода в пенитенциарно заведение.Не е осъждан в миналото.

В периода,през който осъдения е на територията на ЗОЗТ Кремиковци не е наказван.Награждаван е два пъти-с писмена похвала и извънредна хранителна пратка.Устроен е на работа като чистач –коридор на 9 –та група ,през ден по график,с която дейност се справя успешно.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 57 точки (среден риск).В хода на изготвяните междинни оценки последната е намалена на 52 точки/среден риск/.

Фиксираните при осъдения проблемни зони са общо шест- отношение към правонарушението , злоупотреба с наркотици,,управление на финансите и доходите,,междуличностни проблеми,,трудова заетост и умения за мислене.

Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно.Посочва се ,че при осъдения не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Д. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода.Това се установява от приложената по делото справка от ГДИН и е несъмнено.

Първият съд обаче е отговорил отрицателно на въпроса дали осъдения е дал доказателства за поправянето си.Този негов извод се споделя и от САС,тъй като намира подкрепа в доказателствата,приложени към досието на осъдения.Докладите и справките за индивидуалния план на присъдата,предоставени от служителите на затворническата администрация,които пряко са ангажирани с корекционния процес на Д.,показват ,че той не е дал убедителни доказателства за поправянето си.

2

От посочените доказателства е видно ,че по време на престоя му в затвора рискът от рецидив не е коригиран в приемлива степен.Налице е незначителна корекция от 57т. на 52 т. и рискът отново остава в средните стойности.Не без значение е и факта,че проблемните зони при осъдения са значителни като брой-цели шест,с отчетливо открояване в тях на дефицити и при шестте: умение за мислене,отношение към правонарушението ,злоупотреба с наркотици,,междуличностни проблеми,трудова заетост,без в хода на корекционната дейност да е отбелязан съществен напредък.Върху тях САС акцентира ,тъй като липсата на напредък се явява сериозна пречка за предсрочно освобождаване,допускането на което изисква отсъствие на съмнения в необратимостта на корекционния процес.Доброто поведение в затвора и липсата на дисциплинарни нарушения е правило при изпълнение на наказанието и не води задължително до предсрочно освобождаване.Към предсрочно освобождаване може да се премине едва когато са представени достатъчно доказателства,че общественото спокойствие ще бъде опазено при освобождаване на лишения от свобода,,защото той достатъчно убедително и в продължителен период от време е доказал ,че безусловно и с постоянство съблюдава изискванията на правния ред.

В този смисъл,САС намира ,че понастоящем молбата на Д. Д. се явява преждевременна,,като резултатът от настоящото производство по никакъв начин не обезценява положените от него усилия да се възползва от всички възможности,които затворническата среда предоставя,така че да се справи с предпоставките,довели до извършване на престъпленията ,за които е осъден.

Неоснователността на жалбата по изложените по-горе съображения,води до потвърждаване на атакувания съдебен акт на СГС.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,3 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.11.2025 г. постановено по н.ч.д. № 6881/2025 г. по описа на СГС,НО,26 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Д. А.

Д. ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Да се уведомят страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1197 гр. София, 16.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601539 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Д. А. Д. срещу определение от 21.11.2025 г. постановено по н.ч.д. № 6881/2025 г.по описа на СГС,НО,26 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Твърди се,че неправилно първият съд е отказал да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения Д..Изтъква се,че същия е многократно награждаван и не е наказван.Посочва се,че е полагал труд в мястото за лишаване от свобода и е дал доказателства за поправянето си.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:

Д. А. Д. е осъден за извършено престъпление по чл.159А ал.2 и чл.159Б ал.2 от НК на територията на Кралство Белгия на наказание лишаване от свобода за срок от шест години,което изтърпява от 11.09.2024г. в ЗОЗТ Кремиковци. Към 21.112025г. (датата на постановяване на определението на СГС) от горното наказание осъденият е изтърпял, както 1 следва: фактически- 4 години,3 месец и 24 дни/част от тях на територията на Кралство Белгия/., от работа-1 м. и 29 дни.Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е една година,шест месеца и седем дни.

Осъденият Д. за първи път търпи наказание лишаване от свобода в пенитенциарно заведение.Не е осъждан в миналото.

В периода,през който осъдения е на територията на ЗОЗТ Кремиковци не е наказван.Награждаван е два пъти-с писмена похвала и извънредна хранителна пратка.Устроен е на работа като чистач –коридор на 9 –та група ,през ден по график,с която дейност се справя успешно.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 57 точки (среден риск).В хода на изготвяните междинни оценки последната е намалена на 52 точки/среден риск/.

Фиксираните при осъдения проблемни зони са общо шест- отношение към правонарушението , злоупотреба с наркотици,,управление на финансите и доходите,,междуличностни проблеми,,трудова заетост и умения за мислене.

Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно.Посочва се ,че при осъдения не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа.