Решение № 45 от 27.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. гр. Хасково, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200946 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– Н. С. К., ЕГН **********, от с.********, ул."********"№**, е депозирал жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 10621425, издаден от ОДМВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер 600 (шестстотин) лева.

Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, неустановеност на повторността на извършване на нарушението, иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, като незаконосъобразен и неправилен, претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбоподателят- редовно призован, не се явява.

Упълномощеният процесуален представител се явява и поддържа жалбата, излага доводи за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, пледира за отмяната му.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.03.2025г. на път Втори клас, номер 59, 97 км. (2-59, км 97.000м) от 1

Републиканската пътна мрежа в община Ивайловград, било установено от служители на ОД-МВР-Хасково техническо устройство TFR1-M 597, за измерване скоростта и заснемане на автомобили- движещи се по посочения пътен частък, като техническото средство било насочено в посока към с.Славеево и засичало скорост на движение в посока приближаващи МПС. В 09:55 часа била засечена скоростта и съответно заснет движещ се по този участък от пътя в посока от с.Славеево към гр.Ивайловград, лек автомобил „********“ 4 ******** с рег.№ ********. Въпреки въведеното с пътен знак В26 за ограничение на скоростта от 40км/ч., измерената скорост на този автомобил била 78км/ч.

При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установява, че той е собственост на настоящия жалбоподател Н. С. К., ЕГН **********.

Електронният фиш е съставен на собственика на автомобила, като не е представена съответната декларация в насока, че на горепосчената дата и час описаният автомобил е бил управляван от друго лице. Така ОД на МВРХасково е издала Електронен фиш серия К, № 10621425, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено административно наказание „Глоба” в размер 600 (шестстотин) лева, като адм.-наказващият орган е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/9937606 на 26.11.2024г.

Така изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, от приложения снимков материал от заснет клип №34687, с техническо средство № TFR1-M №597, от изисканите и приложени при предходното разглеждане на делото пред РС-Ивайловград- по АНД №19/2025г. схеми на вертикалната пътна сигналицазия на път II-59 от км.96+000 до км 97+000, както и от останалите писмени документи- приети като доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я изпраща на компетентния да я разгледа орган, като след невъзможност да бъде разгледана от местно компетентния съд, е изпратена по надлежния ред в Районен съд- Хасково.

В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Липсват възражения в насока, че автомобила, който е заснет да извършва описаното нарушение, е управляван от друго лице, а не от жалбоподателя. В случая тази възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП не е използвана, така че се приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на наказание на собственика или ползвателя на даденото МПС, че именно той е управлявал превозното средство към момента на извършване на твърдяното нарушение, ако изрично в законоустановения срок не е подал декларация за имената на лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята сила.

Процесния ел. фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно 2 наказателно постановление, като в случая следва да се поясни, че такова приравняване не може да се прави механично, тъй като между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост 78 км/ч при ограничена такава с разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП и от пътен знак В-26, с ограничение от 40 км/ч., посочено е място на извършване на твърдяното нарушение.

Допуснати са и нарушения обаче, които в случая се явяват съществени.

На първо място, отразеното в електронния фиш правилно е квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В случая процесното МПС се е движело извън населено място, като ограничението за движение е съобразно посочения пътен знак В-26, ограничаващ максималната допустима скорост на движение от 40 км/ч. Това е описано и в протокола за използване на техническото средство- заснело автомобила на жалбоподателя на процесната дата- а именно, че има ограничение на скоростта от 40км/ч., който пътен знак се е намирал на 150 метра преди техническото устройство, засичащо скоростта на приближаващите автомобили и съответно заснемащо същите.

Описанието на самото нарушение е конкретизирано като извършено на път Втори клас, номер 59, 97 км. (2-59, км 97+000м) от РПМ в община Ивайловград.

Изисканите при предходното разглеждане на делото и приети като доказателства и по настоящото производство схеми на вертикалната пътна сигнализация на път II-59 от км.96+000 до км 97+000, обаче установяват несъответствие и неустановеност в описаната фактическа обстановка. При преглед на представените схеми е видно, че пътната табела за вход в гр.Ивайловград е на км.95+925, а на разклон преди влизане в града е отбелязана пресечка- на км.96+005. Описано е, че автомобилът на жалбоподателя се движи от с.Славеево към гр.Ивайловград – т.е. в посока намаляващ километър. Проследяването на схемата по посока намаляващ километър установява, че на км.97+215 е наличен пътен знак В-24 и В-26 с ограничение от 60км/ч. Следва кръстовище с второстепенен път и след него е отбелязано наличието на знак В-26 с ограничение от 40км/ч. – отнасящ се до нарушението на жалбоподателя, тъй като следващ такъв знак за каквото и да било ограничение на скоростта до пътния знак за вход в гр.Ивайловград, не фигурира и не е описан. Така посочения пътен знак В-26 с ограничение от 40км/ч. е разположен на км.97+110 – видно от приложената схема. Следва знак А28- на км.97+029, след него пътен знак А2 за завой на ляво- на км.

96+989, и следва кръстовище.

При описание на извършеното нарушение на км.97+000, се оказва, че пътният знак В-26, ограничаващ скоростта до 40км/ч., се намира на км.97+110- т.е.

3 преди мястото по посока на движение, описано като място на нарушението и на засечената скорост на жалбоподателя. Следва обаче да се поясни, че съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ППЗДвП, забраните въведени с пътни знаци В-26 важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя или на разстояние указано с допълнителна табела. В случая е налице следващ пътен знак- А-28, находящ се на км.97+029, обозначаващ „Кръстовище с път без предимство отляво“. Т.е. на 71 метра след ограничението на скоростта от 40км/ч е наличен пътен знак за предстоящо кръстовище, до което би следвало да важи това ограничение. При това положение резонно се поставя въпроса дали при заснемането на автомобила на жалбоподателя все още е валидно действието на знак В-26 с ограничение на скоростта от 40км/ч. Което съмнение не може да намери обективно опровержение в така събраните доказателства.

На следващо място, разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. предвижда, че при работа с временно разположени на участьк от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В случая обаче в протокола не е описано, че е изготвена снимка, а такава не е и представена от административно-наказващия орган и не се съдържа в представената преписка по издаване на обжалвания електронен фиш.

Изискването за направата на снимка за мястото на разположение на уреда за измерване цели обезпечаване на достатъчно обективни данни за установяването на извършване на административни нарушения. Липсата на изготвена снимка по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. се приема съобразно съдебната практика за нарушение на реда за използване на автоматизирано техническо средство.

На следващо място, следва да са представени съответните писмени документи от адм.-наказващия орган, от които да може да се извърши преценка за използваното техническо средство – дали същото е от одобрен тип, дали е вписано в Българския институт по метрология, дали е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка. Доколкото са наведени възражения от жалбоподателя за изтекло към 24-02-2020г. удостоверение за одобряване на типа на мобилна система за виеоконтрол TFR1-М, то в случая липсват обективни доказателства, които да могат да се противопоставят на тези възражения.

Тук следва да се посочи също, че липсва информация от какво разстояние е била засечена скоростта на движещият се автомобил, съответно от какво разстояние е бил заснет същият. Доколкото е служебно известно на съда, че техническите средства за измерване на скоростта на движение и съответно заснемане на преминаващи МПС имат конкретни параметри на точност на измерването съобразно разстоянието до заснеманото МПС, в случая не може да се направи преценка от какво разстояние е бил заснет автомобилът на жалбоподателя и дали същият попада първо в обхвата на твърдяното ограничение на пътен знак В-26 и на следващо място- дали попада в обхвата на прецизното измерване на скоростта от техническото средство, а не е в обхвата му, но на разстояние, позволяващо значителни грешки или отклонения.

В тази връзка следва да се отбележи, че извършването на административното нарушение е описан по начин, който не намира подкрепа в събраните по делото доказателства. Също следва да се посочи, че едно административно 4 обвинение следва да е точно и ясно, без възможности за неразбиране или превратно разбиране, като особено следва да се избягва наличието на вътрешни противоречия в установената фактическа обстановка. Същата следва да е конкретно установена, след което да е отнесена към правилната материална норма, която е нарушена. В случая описанието на нарушението е коректно, но също така и установяващо множество съмнения при съпоставянето й със събраните по делото доказателства.