Определение № 1985 от 18.06.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1296/2026
- Вид
- Определение № 1985
- Подписан
- 18.06.2026
- В сила
- 11.08.2026
- Състав
- Даниела Дончева, Димитър Мирчев, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.599, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.4 · Закон за адвокатурата
- чл.3, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.57, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.78, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.7, ал.5 · Закон за адвокатурата
- чл.42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.206 · Наказателен кодекс
- чл.206, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.86, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.87, ал.1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1985 гр. София, 18.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Димитър Мирчев
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501296 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С определение № 1857 от 24.01.2026 г., постановено по гражданско дело № 14495/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I гражданско отделение, 23 състав, е прекратено като недопустимо производството по делото.
Постъпила е частна жалба от Адвокатско дружество „Б. и С.“, подписана с електронен подпис от Л. А. Б., в която са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Сочи се, че първоинстанционният съд е квалифицирал отстраними пороци, каквито са липсата на представителна власт и качеството „адвокат“ на представителя на ищеца, като такива, водещи до недопустимост на исковата молба, вместо да даде възможност за окончателно удостоверяване на представителството му, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон поради противоречие с чл.129 ГПК и задължителната съдебна практика. Твърди се, че с оглед основанията за представителство по Закона за адвокатурата и представеното потвърждение от съдружника адв.Х. С., констатираните нередовности били отстранени, но това не било взето предвид от решаващия съд, който се позовал на предвидения в учредителния договор вътрешен режим относно „старши“, респ. „младши“ съдружник без оглед на това, че ограниченията в представителството имат вътрешно действие и са непротивопоставими на трети лица. Наред с това се изтъква, че неправилно 1 въз основа на Определение № 5695/08.12.2025 г. на ВКС, било прието, че съдружникът Л. Б. не е адвокат и че дружеството е без представител, тъй като с този акт била оставена без разглеждане жалба по чл.7, ал.5 от Закона за адвокатурата поради липса на годен предмет за обжалване (липса на мълчалив отказ) без да е налице произнасяне в насока липса на изтичане на наказанието и липса на представителна власт за адвокатското дружество. В този смисъл се сочи, че в молбата за отстраняване на нередовности е изложено, че наказанието „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ е изтекло на 19.02.2025 г. по силата на съдебен акт на ОС-Пазарджик, а административно-техническо забавяне при повторното вписване не може да суспендира правния ефект от изтичането му и от влезлия в сила съдебен акт и не може да бъде процесуална пречка за достъп до съд. В жалбата се посочва още, че прекратяването на производството е прекомерен формализъм, чрез който се нарушава правото на достъп до съд по чл.6, пар.1 от ЕКПЧ, и представлява непропорционална мярка с оглед целта на процесуалния закон.
Изтъква се, че обжалваният акт е необоснован поради необсъждане в цялост на представените доказателства и доводи. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на делото по същество.
В законоустановения срок е постъпил отговор от А. И. К., чрез адв. М.
З., с който жалбата се оспорва и се настоява за потвърждаване на обжалваното определение, тъй като предявеният иск е недопустим поради подписване на исковата молба от лице без представителна власт към момента на образуване на делото и към настоящия момент. Сочи се, че с искова молба от 29.12.2023 г., подписана от Л. Б. като адвокат и управител на адвокатско дружество „Б. и С.“ без да има представителна власт, е предявен иск от името на дружеството против А. К.. Изтъква се, че Л. Б. не е адвокат и не може да бъде законен представител на адвокатско дружество, тъй като с присъда по НОХД № 539/2016 г. на ОС-Пазарджик, влязла в сила на 17.06.2021 г., е осъден за тежко умишлено престъпление на пет години лишаване от свобода и лишаване от право да упражнява адвокатска професия, като към момента не е реабилитиран. Посочва се, че въз основа на посочената присъда Съветът на Адвокатска колегия – Пазарджик с решение по протокол № 8/22.06.2021 г. го е отписал от регистъра на адвокатите към колегията, и след като не членува в 2 адвокатска колегия, той няма качеството адвокат и няма право да упражнява адвокатска професия с оглед чл.3, ал.2 от Закона за адвокатурата, според който адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатска колегия съгласно чл.78, ал.1 от ЗА. Излага се довод, че с оглед загубата на качеството адвокат автоматично по силата на чл.68, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗА Б. е изгубил и качеството си на член на адвокатското дружество и негов управител независимо от липсата на отразяване на това обстоятелство в особения регистър на съда. В тази насока е цитирана разпоредбата на чл.57, ал.2 ЗА, уреждаща забрана в адвокатско дружество да членуват лица, които не са адвокати. В допълнение се сочи, че според Учредителния акт на адвокатско дружество „Б. и С.“ то е учредено от двама съдружници, а именно Л. Б. – „старши съдружник“ и Х. С. – „младши съдружник“, като в него е предвидено, че дружеството може да се представлява само от старши съдружник.
Следователно, младшият съдружник не може да представлява дружеството и не може да потвърждава действия, извършени без представителна власт.
Заявява се още, че изтърпяването на наложеното наказание не води до автоматично възстановяване на адвокатски права, а се изисква повторно вписване в адвокатска колегия, след установяване на липса на предвидените в закона пречки за това, а подадената от Л. Б. молба за вписване като адвокат в адвокатска колегия-Пазарджик поставя началото на процедура по ново вписване, а не по възстановяване в права на адвокат, доколкото такава процедура ЗА не урежда. С протокол № 20/25.03.2025 г. Съвета на АКПазарджик е дал указания на Б. да представи изискуемите документи, сред които и свидетелство за съдимост за установяване на липса на пречка за вписване по чл.5, ал.1, т.1 ЗА, каквото той не може да представи поради липса на реабилитация. Съгласно изложеното в мотивната част на Определение № 5695/08.12.2025 г. по гр. д. № 2264/2025 г., III ГО, ВКС, с което производството е било прекратено поради липса на годен предмет на обжалване, той е обжалвал предполагаемия мълчалив отказ на АК-Пазарджик пред Висшия адвокатски съвет, а впоследствие пред ВКС е обжалвал мълчалив отказ на ВАС, но от изложеното не следва, че Б. е адвокат и въпросът не може да бъде обсъждан занапред. Наведен е довод, че с оглед разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 ЗА, регламентираща забрана адвокат да бъде лице, осъждано като пълнолетно за тежко умишлено престъпление от общ характер, Б. не може да бъде повторно вписан като адвокат преди да бъде 3 съдебно реабилитиран след изтичане на тригодишен срок по чл.87, ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието, който към момента не е изтекъл. Изложени са възражения срещу твърдението на жалбоподателя, че с приподписването на исковата молба и подаването на молба от младши съдружник Х. С. с изрично изявление, че поддържа иска, порокът на исковата молба е отстранен.
Апелативен съд – София, като съобрази изложените доводи и материалите по делото, за да се произнесе, намери следното:
Предметът на настоящото производство, а именно надлежното представляване на адвокатско дружество „Б. и С.“ от неговия управител адв.Б., засяга процесуалната дееспособност на страната и възможността да извършва валидни процесуални действия. Естеството на въпроса налага разрешаването му с нейно участие независимо от това, че може да се достигне до извод, че тази страна не може да извършва надлежно процесуални действия по делото, в който смисъл е и определение № 5645/04.12.2025 г. по ч.гр.д. № 2995/2025 г., IV г.о., ГК на ВКС.
Наред с това, постъпилият от ответната страна отговор е подписан от адв. М. З., която съгласно представеното пълномощно на л.212, том I от гр.дело № 14495/2023 г. по описа на СГС е преупълнмощена от адв. Е. А., с право да представлява доверителката й А. И. К. в производството по посоченото дело с всички процесуални права по ГПК. Представителната власт в полза на адв. Е. А. е възникнала по силата на пълномощно, приложено на л.97, том I от делото, с което ответникът А. К. е упълномощила адв.А. с общо пълномощно съгласно чл.34, ал.1 от ГПК до приключване на гр.дело № 14495/2023 г. по описа на СГС във всички инстанции. Развилото се пред първоинстанционния съд производство относно процесуалната дееспособност на ищеца, продължило и пред настоящата инстанция, по своето естество и същност представлява „процес относно процеса“ доколкото негов предмет е наличието на абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на право на иск на страна по делото. Въпросът, по повод на който се е развило настоящото въззивно производство, е процесуален и изходът от него обуславя продължаването, респективно прекратяването на исковото производство пред СГС.
Ето защо, депозираната частна жалба като отговаряща на изискванията на чл.275, ал.2 вр. чл.260 и чл.261 от ГПК е редовна, а като подадена от 4 легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е и процесуално допустима. Депозираният отговор по нея също се явява редовен и допустим.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
На 29.12.2023 г. е подадена искова молба от адвокатско дружество „Б. и С.“-гр.Пазарджик, чрез управителя Л. Б. и подписана от него, с която срещу А.
И. К. са предявени искове с правно основание чл.36, ал.4 от ЗА вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за присъждане на главница в размер 2 730 лв., представляваща възнаграждение по чл.2, ал.1 от договор за правна защита и съдействие от 28.12.2018 г., ведно със законна лихва за периода от 28.12.2020 г. до 27.12.2023 г. в размер на 892,45 лв., както и на главница в размер на 52 640,56 лв., представляваща възнаграждение по чл.2, ал.2 от договор за правна защита и съдействие от 28.12.2018 г., изчислено въз основа на постановения резултат в полза на А. И. К. със съдебно решение № 260022/21.04.2022 г. по т.д. № 148/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, потвърдено с решение № 478/14.11.2022 г. по в.т.д. № 529/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, ведно със законна лихва за периода от 15.11.2022 г. до 27.12.2023 г. в размер на 7 162,94 лв., ведно със законната лихва върху главниците за периода от подаване на исковата молба – 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите и разноските в настоящото производство.
С отговора на исковата молба от ответника А. К., чрез адв. Е. А., са наведени подробни оплаквания за недопустимост на предявения иск поради липса на представителна власт в полза на адв.Б. към момента на завеждане на исковата молба. Посочено е, че от съобщения в медиите от месец юни 2021 г. е станало известно, че адв.Л. Б. е осъден на лишаване от свобода и е лишен от адвокатски права за срок от 5 години, а при среща с друг адвокат през месец септември 2022 г. й било потвърдено, че с решение от 17.06.2021 г. по н.д. № 860/2020 г. на ВКС присъдата на адв.Б. е потвърдена окончателно и че той е в затвора. Релевирана е разпоредбата на чл.57, ал.1 и ал.2 ЗА, съгласно която в адвокатско дружество могат да членуват само адвокати, а то може да се представлява само от адвокат, който е лице с юридическо образование, положило клетва и вписано в регистър към адвокатска колегия. Акцентира се 5 на императивната разпоредба на чл.68, ал.1, т.3 и ал.2 ЗА, според която при лишаване от адвокатски права участието в дружеството се прекратява. Сочи се, че на същото основание лицето, загубило макар и за определен срок адвокатски права, не може да бъде и управител на адвокатско дружество за срока на лишаване, а в случая Л. Б. е със заличено регистрация като адвокат, не е вписан в регистъра на никоя адвокатска колегия и не може да представлява това адвокатско дружество.
С доказателствата към отговора на исковата молба е представен протокол № 5/26.02.2024 г. от заседание на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия - Пазарджик, от който е видно, че по т.2 от дневния ред е взето решение за предприемане на действия за прекратяване на адвокатско дружество „Б. и С.“, като бъде подадена молба до ОС-Пазарджик за служебното му заличаване с оглед наложеното с влязло в сила съдебно решение наказание на адв.Б., а именно лишаване от право да упражнява адвокатска дейност за срок от 5 г., отписването му от регистъра на адвокатите при АК-Пазарджик по силата на решение № 8/22.06.2021 г. на Съвета и бездействието за промяна на вписани обстоятелства в АК-Пазарджик.