Определение № 424 от 04.01.2021, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Разград , 30.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско дело № 20203300500265 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А.С. и П.С., подадена чрез процесуално представляващият ги по пълномощие –адв.Николов против Определение №2402 от 13.Х.2020г. по гр.д.№700/2020г на РРС, с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от внасяне на разноски в размер на 200,00лв. във връзка с назначаване на СГЕ, при наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, твърдени за доказани с приложените към молбите им декларации.

Молят за отмяна на постановения от РРС отказ като незаконосъобразен, необоснован и постановен при липса на мотиви и за уважаване на молбата им за освобождаване от разноски и такси по делото.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимиращи интерес от обжалването страни и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че е допустимо и редовно сезиран с производство по чл.83, ал.2 ГПК. По същество на същото, изводимо от приложените към исканията декларации, първоинстанционният съд е приел, че финансовото състояние на молителите позволява покриване на вменените им в производството разноски –в размер на 200,00лв. депозит за съдебно графологична експертиза, назначена от съда във връзка със сторено от тях оспорване истинността на приложените като доказателства договори за кредит и поръчителство.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да освободи страна в исков процес от задължението за заплащане на такси и разноски, ако тя удостовери с надлежни доказателства обстоятелствата по смисъла на чл. 83, ал. 2, т. 17 ГПК, от които може да бъде направен извод, че не разполага с достатъчно средства да ги заплати.

Критериите в чл.83 ГПК са примерно изброени и установяването им е в тежест на страната, претендираща освобождаването си от такси и разноски. По отношение на относимите към спора въпроси е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която, по молба на страната за освобождаване от такси и разноски, съдът дължи преценка за наличие на визираните в чл.83 ГПК предпоставки въз основа на доказателства за имущественото и здравословно състояние, семейното положение, възрастта, трудовата заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото.

1

В случая, за да откаже освобождаването на молителите от такси и разноски, първоинстанционният съд не е съобразил, че подадената в този смисъл молба е била нередовна поради липса на изискуемите се по см. на чл.83, ал.2 ГПК доказателства. В съответствие с вмененото му по см. на чл.101 ГПК, в този си състав съдът задължи молителите с отстраняване на констатираната нередовност и след самостоятелно проведена проверка установи, че същите към днешна дата не разполагат със средства, достатъчни да покрият необходимо присъщите и очаквани в производството разноски.

След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса. Като съобрази и интереса от търсената с предявяването им защита. В случая, в своето кумулативно единство, обстоятелствената част и петитума на всеки един от исковете сочи в предмет на защита интереса на малолетното дете на страните. Според Конвенцията на ООН за закрила правата на децата, при защита правата на децата е дължимо съобразяване с висшия, на-добрия интерес на детето, явяващ се обусловен и от достъпа му до правосъдие.

В случая първоинстанционният съд не се е съобразил с материалното положение на молителите, установено чрез представените от тях декларации и допълнително изисканите от РОС писмени доказателства.

Същите не притежават недвижимо и движимо имущество, което да свидетелства за поддържан висок стандарт на живот и от което да биха могли да реализират доходи, чрез отдаването им под наем Удостоверено е, че и двамата работят по трудово правоотношение като получаваното възнаграждение е към минимално установения за страната размер. Същите нямат регистрирано участие в търговски дружества.

При тези фактически данни и с оглед изложеното по предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК се изяснява, че РРС се е отклонил от задължителната практика на ВКС, като въпреки наличието на доказателства за липсата на достатъчно средства за покриване на следващите и необходимо присъщи за производството такси и разноски, е отказал освобождаването им от такива.

От изложеното следва, че като неправилно определението на РРС следва да бъде отменено и по същество, молбата по чл.83, ал.2 ГПК следва да бъде уважена по отношение на всеки от ответниците.

Водим от изложеното, РОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2402 от 13.Х.2020г. по гр.д.№700/2020г на РРС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК А. К. С., ЕГН********** и П. К. С., ЕГН********** заплащане на такси и разноски в образуваното срещу тях производство по гр.д.№700/2020г на РРС от

Връща делото на Разградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2