Решение № 2043 от 08.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2043 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Виктория Недева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100505906 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 21.03.2023г., постановено по гр. дело № 50365/2022 год. по описа на СРС, ГО, 62 състав, е уважен предявеният от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД срещу ЗАД “Д.Б.Ж.И З.” АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата от 203, 42 лева, представляваща регресно вземане по щета № 210261918/16.08.2017г. във връзка с ПТП, настъпило на 15.08.2017г. в гр. Варна, на ул. “*******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 203, 42 лева до пълния предявен размер от 406, 84 лева като неоснователен..

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 411 от КЗ, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа, че съдът не е извършил цялостна и задълбочена 1 преценка на събраните по делото доказателства, поради което е формирал неправилен извод за наличие на принос от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС за настъпване на вредоносния резултат. Счита, че по делото е била установена по безспорен начин изключителната отговорност на водача на лек автомобил “Дачия Сандеро” за реализирането на процесното ПТП.

Последният, поради недостатъчен контрол над управляваното от него МПС и неосигуряване на достатъчно странично разстояние при разминаване с паркирания лек автомобил “Хонда Сивик”, въпреки наличието на обективна възможност да стори това, е ударил процесния лек автомобил “Хонда Сивик”.

Поддържа, че поведението на водача на паркирания автомобил е било в съответсвие с всички правила, поради което не е отговорен за причиняването на вредите, тъй като не е разполагал с възможност да предотврати реализирането на процесното ПТП. Дори и да се приеме, че поведението на водача на лек автомобил “Хонда Сивик” съставлява нарушение на правилата за движение по ЗДвП, то това нарушение не се намира в причинно-следствена връзка с процесния инцидент и вредите от същия. Навеждат се доводи, че водачът на паркираното МПС би имал принос за инцидента, ако ударът за водача на другия автомобил е бил непредвидим и непредотвратим, какъвто не е процесния случай, доколкото посоченото лице е разполагало с отлична видимост към паркирания лек автомобил предвид ширината на пътния участък и липсата на завои на същия, както и с оглед обстоятелството, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието. Ето защо счита, че паркираното МПС представлява “препятствие на пътя” по смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, а не участник в движението, поради което водачът на “Дачия Сандеро” е могъл и е бил длъжен да възприеме същото и съгласно чл.

20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП да спре или намали скоростта си за да предотврати удара. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълния размер.

Насрещната страна ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД оспорва въззивната жалба като неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Счита, че от събраните по делото доказателства се установявало по безспорен начин противоправното поведение на водача на 2 лек автомобил „Хонда Сивик”, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. В случая било установено, че застрахованият при ищцовото дружество автомобил е бил паркиран от лявата страна на еднопосочната улица, което действие именно представлявало нарушение на цитираното правило за поведение. В този смисъл счита за доказано релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането. Предявената претенция представлява половината от заплатеното от ищцовото дружество обезщетение, съответстваща на приноса на увреденото лице при настъпване на вредите.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна 3 застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

На етапа на въззивното производство с важима между страните сила на пресъдено нещо /предвид обстоятелството, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 411 от КЗ/ са установени всички кумулативни предпоставки на съдебно предявеното вземане. Механизмът на процесното ПТП е изяснен въз основа на събраните гласни доказателствени средства, заключението на автотехническата експертиза и представения двустранен констативен протокол за ПТП. От същите се установява, че на 15.08.2017г., в гр. Варна, на ул. “******* е настъпило ПТП с участието на лек автомобил “Хонда Сивик“ с рег. № ******* и лек автомобил “Дачия Сандеро” с рег. № *******, както и че в резултат на произшествието са настъпили материални щети върху първия автомобил. Установено е, че между собственика на лек автомобил “Хонда Сивик“ с рег. № ******* и ищцовото дружество е възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “каско” на МПС, със срок на валидност, обхващащ датата на настъпване на произшествието, както и че в изпълнение на задълженията си по договора, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е заплатило на автосервизът, 4 отстранил повредите върху застрахованата вещ, стойността на ремонтните дейности, възлизащи на 391, 84 лева, както и че за определянето на застрахователното обезщетение същият е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Не е спорно, че между ответното дружество и собственика на лек автомобил “Дачия Сандеро“ с рег. № ******* е съществувал към датата на настъпване на произшествието валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и че причинените в резултат на процесното ПТП имуществени вреди върху застрахования при ищцовото дружество автомобил са на стойност от 394 лева по средни пазарни цени.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с основателността на релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Настоящият съдебен състав счита наведените във въззивната жалба оплаквания за основателни по следните съображения:

Въззивният съд приема, че показанията на свидетелите И.Я. – В. и М.А.

– водачи на участващите в процесното ПТП автомобили, които са непротиворечиви помежду си относно релевантните за спора обстоятелства, следва да бъдат ценени като ясни, последователни и житейски логични. При съвкупната преценка на техните показания, представеният двустранен констативен протокол и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, която при преценката по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирана, се установяват деликта и причинната връзка с вредите. Механизмът на процесното произшествие е изяснен в първоинстанционното производство.

На 15.08.2017г. в гр. Варна свидетелката И.Я. – В. е паркирала собствения си автомобил “Хонда Сивик” с рег. № ******* на улица ******* пред № 37.

Автомобилът бил паркиран от лявата страна на еднопосочната улица, успоредно до тротоара. В същото време по улицата се движил лек автомобил “Дачия Сандеро” с рег. № *******, управляван от свид. А., като при преминаването покрай МПС “Хонда Сивик”, с неговото предно огледало ударил предното дясно огледало на паркирания автомобил. Инцидентът настъпил през деня, при суха пътна настилка, по права улица без неравности и завои, като видимостта на водача на МПС “Дачия Сандеро” не е била 5 ограничена.

При така установения механизъм се налага извод, че вина за настъпилото произшествие има водачът на лек автомобил “Дачия Сандеро”, който е нарушил разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, която въвежда задължение при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Същевременно водачът на паркирания автомобил е нарушил забраната, въведена в нормата на чл. 94 ал. 3 от ЗДвП, съгласно която за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Поведението на водача на лек автомобил “Хонда Сивик” не попада в изключенията по чл. 94, ал. 4 от ЗДвП, доколкото пътното превозно средство е било паркирано, а не в престой. А съгласно цитираната разпоредба на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.