Определение № 45030 от 15.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45030 гр. София, 15.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110104559 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ – процесуален представител на ищеца А. Г. А., считано от 27.09.2023 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК , с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта относно присъдените разноски в полза на адвокатското дружество, предоставило безплатна правна помощ на ищеца, като оплакванията се свеждат до това, че съдът е присъдил адвокатско възнаграждение само по единия от предявените искове, а такова следвало да се присъди и за двата иска поотделно съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е била приета от законодателната власт и била задължителна за съда.

Ответникът по молбата – „В. не е депозирал становище.

Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С Решение № 16612/15.10.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 16645/16.10.2023 г., съдът е уважил предявените от А. Г. А. срещу „В. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл.10а, вр. чл. 19 ЗПК за прогласяване НИЩОЖНОСТТА на клаузите на чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем Standard 14 № 5864465/24.10.2022 г, сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на 106,47 лева, и на чл. 4, ал. 2 от същия договор, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 70,98 лева, поради противоречието им със закона, осъдил е ответника да заплати на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на ищеца сумата 113,13 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска /27.01.2023 г./ до окончателното плащане, представляваща заплатена без основание сума във връзка с договора за паричен заем Standard 14 № 5864465/24.10.2022 г., като в тежест на ответника е възложено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, сумата от 480 лева с 1

ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на А. Г. А. безплатна правна помощ в производството пред СРС.

Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно постъпилото искане. Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. На първо място следва да се отбележи, че не винаги съединените искове налагат отделна защита. Това не е така, когато едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че макар и съдът да я докладва, разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло се определя от установените факти и правните изводи по главния иск. При кумулативно съединени обусловени искове често се наблюдава акцесорност, какъвто е и настоящият случай. Изложените в мотивите на съдебния акт съображения не следва да бъдат преповтаряни. Съдът не отстъпва от виждането си, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Следва да се подчертае, че в Софийски районен съд се наблюдава актуална тенденция на нарастване точно на този вид съдебни производства, като многобройни са делата, по които ищецът потребител е едно и също лице. За пълнота съдът отбелязва, че само по предявени от настоящия ищец искове срещу кредитни институции в СРС са образувани 89 (осемдесет и девет) отделни искови производства с идентичен предмет. В този смисъл този тип дела не се отличават с никаква фактическа и правна сложност. Едно дело би могло да се окачестви като такова с фактическа сложност, когато в предмета му са включени множество правоотношения, попълнено е с голям обем от правнорелевантни факти, подлежащи на анализ, участие на повече лица и т.н., а с правна сложност, когато са предявени искове с различен предмет /които макар и съединени кумулативно не водят до положение, при което изходът от единия иск да е обусловен от изхода на другия, както е в настоящия случай/, когато за защитата са необходими по-специфични познания в материята, когато са проведени повече на брой открити заседания и т.н.

Съдът отчита също така обема на осъществените по делото от страна на адвокатското дружество процесуални действия, предоставени безплатно на ищеца, а именно – явяване на процесуалния му представител в едно единствено съдебно заседание, в което делото е разгледано и е даден ход на устните състезания. В тази връзка следва да се допълни, че процесуалният представител на страната не е осъществил договорената съгласно представения договор безплатна правна помощ в обема съгласно постигнатите между страните уговорки, доколкото до 27.09.2023 г. ищецът е имал друг пълномощник, а не е налице правно основание едноличното адвокатско дружество да бъде възмездявано за предоставена от друг адвокат безплатна услуга. От друга страна, страната, респ. представителят й има право на едно адвокатско възнаграждение, което следва да бъде определено съобразно конкретиката на случая, както и да удовлетворява критериите справедливост и разумност на разноските, които съдът присъжда. Присъдената в полза на адвокатското дружество сума по мнение на настоящия състав на съда отговаря в пълна степен на посочените критерии, с оглед което искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №

16612/15.10.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 16645/16.10.2023 г., постановено по гр. д. № 4559/2023 г., по описа на СРС, 41 с-в, в частта за присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, заявено с молба с вх. № 322180/13.11.2023 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3