Решение № 18 от 02.02.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново , 01.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодорина Димитрова

Ирена Колева

Светослав Иванов като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело № 20204100500757 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.

С решение № 195/04.02.2019 г. по гр. д. № 3053/2018 г. на Великотърновския районен съд (ВТРС) е предоставил упражняването на родителските права на Т. Р. Д., ЕГН: **, и Р. Р.

Д, ЕГН: **, на майка им С. П. А., ЕГН: ******, определяйки местоживеенето на децата да бъде при майка им в гр. В. Т., ул. „**“ № , вх. „“, ет. , ап. . Със същото решение първоинстанционният съд е определил режим на лични отношения на бащата Р. Д. Д., ЕГН:**, с детето Т. Р. Д., както и с детето Р. Р. Д., който да се осъществява (първоначално) за период от три месеца, считано от влизането в сила на съдебното решение, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 18 ч. в присъствието на майката С. П.

А. или бабата по майчина линия – С. Й. П. След изтичането на този три месечен период от време районният съд е постановил бащата Р. Д.да се среща с дъщеря си Р. Д. всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, както и за един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Със същото решение ВТРС е осъдил Р.

Д. да заплаща на Р.и Т Д. ежемесечни издръжки в размер от по 140 лв.

Срещу решението на първоинстанционния съд е постъпила въззивна жалба от С. П.

А., гр. В. Т., в частта, с която ВТРС е определил преходния период за адаптация на детето Р.

Р. Д. (в останалата част решението на районния съд е влязло в сила). Релевират се доводи за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон. Моли 1

Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови решение, с което да измени решението на ВТРС, като постанови преходният период, съобразен с неговата психологическа нагласа и готовност да се отдели от майката, посещавайки дома на бащата, без да изживява стрес.

В о. с. з. на 18.01.2021 г. въззиваемата страна – Р. Д. Д. – счита, че въззивната жалба е неоснователна. Моли ВТОС да я остави без уважени.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта и по редовността:

С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК, ВТОС счита, че обжалваното решение на ВТРС е валидно и допустимо, което обуславя възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност в обжалваната му част. Постъпилата въззивна жалба е редовна, съдържа законоустановените реквизити по чл.

260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на чл. 258 ГПК, поради което същата се явява и процесуално допустима. Отговорът на въззивната жалба е постъпил в срока по чл. 263 ГПК, притежава необходимото съдържание по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и съдържа приложенията по смисъла на чл. 261 ГПК.

По фактите и по правото:

По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение (чл.

271, ал. 1, изр. 1, пр. ГПК). Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, отнасящи се до обжалваната част на решението, които са изцяло в съответствие със закона и константната практика, поради 2 което и на основание горепосочения текст ВТОС препраща към мотивите на ВТРС. В о. с. з. на 20.01.2021 г. родителите на детето са бил изслушани лично съгласно чл. 59, ал. 6 СК, като процесуалният пропуск на първоинстанционния съд да стори това, за което ВКС е върнал делото за ново разглеждане, по този начин е бил отстранен от въззивния съд.

По оплакванията и по исканията на страните:

Оплакването на майката С. А., че съдът не е взел предвид интересите на детето Р.

Р.Д., които са обусловени в случая от силната емоционална привързаност към майката и „отчуждение“ към бащата Р. Д., с оглед на което жалбоподателката счита, че период от три месеца за адаптация към отношенията на детето с бащата е крайно недостатъчен, е неоснователно. Това е така, защото: Първо, Р. Д.към датата на приключване на съдебното дирене пред ВТОС е била вече почти на 6 години. Следователно, тя вече не е толкова малка, за да не може да пренощува отделно то майка си. Второ, в интерес на детето е то да бъде отглеждано и да поддържа контакт с двамата си родители, а не само с единият. Трето, не е налице твърдяното „родителско отчуждение“ (чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК) от майката С. А..

Безспорно е по делото, както признава майка му и свидетелства бащата му, че детето се е виждало два пъти за продължително време (около 2-3 ч.) с баща си „без приспиване“ в гр.

В.Т. Останалите контакти на Р. Д. с дъщеря му Р. Д. са били кратки. Осъществява ли са се, когато бащата е идвал да взема по-голямата си дъщеря от майка . Отношенията между детето Р. Д. и баща му Р. Д. са били нормални, като това също е безспорно по делото: детето му е разказвало, че му е паднал зъб, но по-късно му е изникнал нов, и т. н.

Именно с интересите на детето се е съобразил ВТРС, като е взел предвид емоционална привързаност на детето Р. Д. към майката му С. А. и липсата на продължителни контакти с бащата му Р. Д. При това правилно първоинстанционният съд е постановил три месечен период за адаптация на детето Р. Р.Д. преди да се започне осъществяването на определения личен режим с баща му Р. Д. Д., а именно: контактът между детето и баща му да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 до 18 ч. в присъствието на майката С. П.А.или бабата по майчина линия – С.Й. П. Този период, особено като се държи сметка за възрастта на детето и досегашните му кратки контакти с баща му, е напълно достатъчен за това. По-дълъг период от време за адаптиране на детето не само е ненужен, но и би попречил за адаптиране на детето към баща му и правилното му възпитание, а и с най-добрия интерес на детето. Определеният от съда адаптивен период, най-сетне, е напълно достатъчен и с оглед на това, че детската психика е по-бързо адаптивна и гъвкава от тази на възрастните.

С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци в обжалваната част относно режима на лични отношения на 3 бащата с детето Р. Д. с баща потвърдено от въззивния съд.

Р. Д. за периода от три месеца, същото следва да бъде

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК, Великотърновския окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 195/04.02.2019 г. по гр. д. № 3053/2018 г. на Великотърновския районен съд в обжалваната му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4