Решение № 25 от 03.01.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5315/2017
- Вид
- Решение № 25
- Подписан
- 03.01.2020
- В сила
- 03.01.2020
- Състав
- ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА, ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- ал.6 на същия член · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.6 · Закон за устройство на територията
- чл.255, ал.1 · Закон за устройство на територията
- § 4, ал.2 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ гр.София,
03.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
В.Костадинов при секретаря Ст.Калоферова в присъствието на прокурора ..................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 5 315 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение, постановено на 02.03.2017 г. по гр.д.№ 53 753/2016 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав е признато за установено, че М.И.Б., ЕГН ********** дължи на Дирекция за национален строителен контрол с адрес: гр.София, бул.”*******на основание чл.422 ГПК сумата 3 530,50 лева, ведно със законната лихва от 23.11.2015 г. Със същия акт е прието за изцяло неоснователно наведеното от ответницата възражение за съдебно прихващане с вземане за причинени вреди.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответницата М.И.Б., гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и е необосновано. Сочи се, че СРС неправилно е очертал релевантните в процеса фак-ти, вкл. като не е отчел направените в отговора оспорвания; не е извършил преценка на съб-раните в процеса доказателства с оглед приложимите материалноправни разпоредби, които не е приложил точно, и че решението е немотивирано. Твърди се, че този съд неправилно е приел, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответницата била надлежно уве-домена, имала е време да опразни имота и да го подготви за събаряне и че законосъобразно е определена фирма, тъй като тези изводи на съда не кореспондират с приетите по делото доказателства и не касаят релевантни в процеса факти; че неправилно е прието, че искът не се оспорва по размер, въпреки наличието на изрични оспорвания в тази насока в отговора на исковата молба. Излагат се доводи, че във връзка с наведеното от нея възражение за прих-ващане, което първоинстанционният съд е приел за неоснователно без мотиви, като единст-вено е счел и то в нарушение на закона, че пред ищеца не е стояло задължението да про-контролира опразнен ли е имотът, а такова задължение е установено в чл.11, ал.1 от Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строе-жи или части от тях от органите на Дирекция за национален строителен контрол. Релевират се съображения, че в процеса не се е установило, че при извършеното принудително из-пълнение на процесните заповеди са изпълнени задълженията на административния орган по чл.4, чл.5, чл.7, чл.11 и чл.13 от цитираната наредба, във връзка с което са наведени конк-ретни доводи. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение.
Претендира присъждането на разноски по производството.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца Ди-рекция за национален строителен контрол при МРРБ, гр.София. В проведеното съдебно заседание на 17.05.2018 г. процесуалният представител на същата е инвокирал становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението на СРС като правилно и обосновано – да се остави в сила. До приключване на устните състезания не е заявил искане за присъждане на разноски по делото. Представя писмена защита.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустимо – същата е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжал-ване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, ко-гато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служеб-но за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.
Със заявление вх.№ 3082972/23.11.2015 г. Дирекция за национален строителен конт-рол /ДНСК/ е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу М.И.Б., ЕГН ********** за сумата 3 530,50 лева – разходи за изпъл-нение на влезли в сила и реализирани по принудителен ред заповеди № ДК-02-ПК-06/ 12.07. 2007 г. и № ДК-02-ПК-07/12.07.2007 г. на началника на РДНСК-Перник за премахване на незаконни строежи: Жилищна сграда” и „Масивна плътна ограда”, находящи се в поземлен имот с пл.№ 534, местност „Черешите”, с.Драгичево, Община Перник, с административен адрес: с.Драгичево, ул.”Бор”, Община Перник.
На 26.11.2015 г. на Дирекция за национален строителен контрол е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 72 131/2015 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав срещу посоченото лице за претендираната сума от 3 530,50 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2015 г. до изплащане на взе-мането, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 370,61 лева.
На 09.08.2016 г. е депозирано възражение от длъжника М.И.Б. по чл. 414 ГПК, в което същата е оспорили дължимостта на вземането по заповедта. В срока по чл. 415, ал.1 ГПК – на 17.09.2016 г. /по пощата/, ищецът Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ при МРРБ е предявил пред СРС иск за установяване съществуването на вземането му срещу длъжника по издадената заповед.
Съдът е сезиран с положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.225, ал.6 ЗУТ за признаване със сила на присъдено нещо съ-ществуването на оспореното от длъжника М.И.Б. вземане в размер на 3 530,50 лева, представляващи извършени разходи по премахване на незаконни строежи по принудителен ред, за което по реда на чл.417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.4 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/, ако заповедта за премахване на незаконен строеж не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите на ДНСК самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от началника на дирекцията или упълномощено от него длъжностно лице по ред, установен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В изпълнение на изискванията на тази норма от последния е издадена: Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, действаща към исковия период.
В ал.5 на чл.225 ЗУТ е законодателят е регламентирал, че въз основа на влязлата в сила заповед за премахване на строежа и протокол за извършените разходи по премахването, се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, а в ал.6 на същия член е предвидено, че принудителното премахване на незаконни строежи е за сметка на извърши-теля и възложителя.
От представените в производството от страна на ищеца доказателства безспорно се установява, че издадените от Началника на РДНСК-Перник заповеди № ДК-02-ПК-06/12.07. 2007 г. и № ДК-02-ПК-07/12.07.2007 г. за премахване на незаконни строежи: „Жилищна сгра-да” и „Масивна плътна ограда”, находящи се в поземлен имот с пл.№
534, местност „Чере-шите”, с.Драгичево, община
Перник, с административен адрес: с.Драгичево, ул.”Бор”, общи-на Перник, с възложител на строежите: М.И.Б., са влезли в сила, съответно на 29.05.2008 г. и 04.06.2008 г. – датите на постановените по адм.дело №
2675/2008 г. по описа на ВАС, Второ отделение решение № 6356/29.05.2008 г. и по адм.дело № 2 674/2008 г. по описа на ВАС, Второ отделение решение № 6656/04.06.2008 г. С визираните съдебни ак-тове са оставени в сила постановените от Административен съд Перник решения: № 150/ 28. 12.2007 г. по адм.дело № 206/2007 г. и решение №
95/20.12.2007 г. по адм.дело № 202/2007 г., образувани по подадени от ответницата М.И.Б. жалби срещу издадените заповеди за премахване на процесните строежи. С тези съдебни актове със сила на пресъдено нещо между страните по спора е разрешен въпросът относно незаконността на процесните строежи, предвид което този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото производство и всички наведени от страна на жалбоподателката-ответница доводи и възражения в тази насока, както и представените във връзка с тях доказателства, не следва да се обсъждат.
С писма с изх.№ П-51/06-00-137 от
05.02.2010 г. и № П 51/06-00-022 от 08.01.2010 г. на ДНСК-Сектор Перник са отправени покани до ответницата М.Б. в 14-дневен срок от получаването им изпълни доброволно влезлите в сила заповеди № ДК-02-ПК-07/12. 07.2007 г. и № ДК-02-ПК-06/12.07.2007 г. за премахване на незаконни строежи: „Масивна плътна ограда” и „Жилищна сграда”, находящи се в поземлен имот с пл.№ 534, местност „Черешите”, с.Драгичево, Община Перник и да премахне незаконните строежи. Писмото-покана с изх.№ П
51/06-00-022 от 08.01.2010 г. е връчено на г-жа Б. с обратна разписка на 14.01.2010 г., а това с изх.№ П-51/06-00-137 от 05.02.2010 г. – при условията на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ - чрез залепване на съобщение на незаконния строеж на 04.03.2010 г. и поставяне на обявления в сградите на Община Перник и Кметството в с.Драгичево, удостоверени с под-писите на две длъжностни лица на дирекцията, поради това, че адресатът не е намерен на по-сочения адрес в гр.София, съгласно данните от известие за доставяне с баркод ИД РS230002 FFN5.
Безспорно е в производството, че в определения в поканите срок ответницата М.Б. не е изпълнила доброволно заповедите за премахване на двата процесни незаконни строежа.
Във връзка с предприетата процедура за реализиране на заповедите по принудителен ред са представени от ищеца съставените протоколи – приложение 1 към чл.4, ал.1 от Наред-ба № 13/2001 г. с №№ П-51/06-ІІІ от 02.02.2010 г. и П-51/06-V от 21.03.2010 г., приложение № 2 към чл.5, ал.1 от Наредба № 13/2001 г. от 21.04.2010 г., сключените договори между ДНСК и избрания изпълнител „Л.-2006” ООД с изх.№ № ФО-13-221 от 08.04.2011 г. и ФО-13-220 от 08.04.2011 г., актовете за определяне на времето за премахване на незаконните строежи с изх.№ ПК-2939-03-596/13.04.2011 г., ПК-2939-03-599/13.04.2011 г. и П51-06-00-469/15.04.2011 г., писма до ответницата с изх.№№ П51/06-00-192/2010 г. и П51/06-00-191/ 2010 г., протоколи - приложения № 3 към чл.10, ал.1 от Наредба № 13/2001 г. от 03.05.2011 г. – с № П-51/06-Х и от 02.05.2011 г., протоколи - приложения № 4 към чл.13, ал.1 от Наредба № 13/2001 г. от 03.05.2011 г. – с № П-51/06-ХІ и от 02.05.2011 г., протокол 1 и 2 от 04.05. 2011 г. – приложение № 5 към чл.15, ал.1 от Наредба № 13/2001 г. за определяне на извърше-ните разходи по премахването, съответно в размери от 3 257,64 лева – относно жилищната сграда и 272,86 лева – относно масивната плътна ограда, фактури № **********/05.05.2011 г. и № **********/05.05.2011 г. за същите суми и бюджетни платежни нареждания на ДНСК от 22.06.2011 г. за тяхното изплащане, с които доказателства е установено изпълнението на условията и реда за принудителното изпълнение на процесните влезли в сила заповеди по чл. 225, ал.1 ЗУТ, регламентирани в нормативната уредба, както и размерът на направените разходи по принудителното премахване, възлизащи в общ размер от 3 530,50 лева.
Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b4d309d-7af3-4fb0-9416-74aec51f3379