Решение № 3377 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3377 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100507950 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Производството е образувано по две въззивна жалба, подадени поотделно от всеки от ответниците – В. С. Т. , с ЕГН **********, и П. Г. Т. , с ЕГН **********, с които се обжалва решение №4005 от 28.04.2022г., постановено по гр.дело №40346/2021г. по описа на СРС, Г.О., 168-ми състав, с което са уважени спрямо всеки от тях предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД като е признато за установено по отношение на жалбоподателите - В. С. Т. , с ЕГН **********, и П. Г. Т. , с ЕГН **********, че дължат на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, разделно, по равно – по 1/2 част, о т следните суми: сумата от 19.9 3 лв., главница, представляваща цена за извършена услуга "дялово разпределение" за периода 01.12.2017г. до 30.04.2019г. , ведно със законна лихва от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 14.01.2021г. до окончателното плащане; както и сумата 4.17 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.01.2018г. до 30.12.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №1981/2021г. по описа на СРС, Г.О., 168-ми състав; както и са осъдени жалбоподателите - В. С. Т. , с ЕГН **********, и П. Г. Т. , с ЕГН **********, да заплатят на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 125.00 лв., разноски в настоящото производство и сумата 75.00 лв., разноски в заповедното производство.

В двете въззивни жалби са инвокирани идентични доводи за недопустимост и 1 при условията на евентуалност за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение на СРС, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд е разгледал недопустими искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, тъй като не е налице идентитет между вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и основанието, на което се претендира исковата сума в исковото производство . Поддържа се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по релевираното в подадените писмени отговори възражение за недопустимост на предявените установителни искове, предявени на основание различно от това, на което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка се поддържа, че решението на СРС, с което са уважени предявените искове за главница за заплащане на цена за извършена услуга "дялово разпределение" и лихва за забава за исковия период е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Поддържа се още, че в случай, че съда приеме, че обжалваното първоинстанционно решение е допустимо са наведени оплаквания за неправилност, тъй като се твърди, че в случая топлофикационното дружество предявява чужди права по отношение вземането за услугата "дялово разпределение", което вземане се дължи от потребителя на топлинна енергия на трето лице – в случая на третото лице – помагач - "Техем сървисис" ЕООД, извършващ услугата "дялово разпределение", но не и на ищеца. Излага се още, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е била извършвана услугата "дялово разпределение" на топлинната енергия за исковия период, както и какъв е размерът на възнаграждението за тази услуга. Твърди се, че не са налице доказателства, че ответниците са поели задължение да заплащат възнаграждение за услугата "дялово разпределение" на ищеца "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, а не на кредитора - "Техем сървисис" ЕООД, извършващ услугата "дялово разпределение". Поддържа се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по наведено в подадените писмени отговори възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Излага се още, че обжалваното решение е неправилно и в частта, в която са уважени исковите претенции за дължимост от страна на ответниците на ищеца на суми за мораторна лихва върху главницата.

Предвид на изложеното молят съда да постанови съдебен акт, с който да обезсили, евентуално да отмени решението на СРС и да постанови друго решение, с което да прекрати производството по предявените недопустими искове, евентуално да отхвърли предявените срещу жалбоподателите при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД . Претендират присъждане на направени разноски пред двете съдебни инстанции и заповедното производство. Всеки от въззивниците е депозирал молба, към която са приложени списъци по чл.80 от ГПК за претендирани разноски във въззивното и първоинстанционното производство. Процесуалните представители на всеки от въззивниците претендират присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв..

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, депозира два отделни писмени отговора, идентични по своето съдържание, като във всеки от тях е взето становище за неоснователност на подадените от ответниците две въззивни жалби. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - "Техем сървисис" ЕООД не изразява становище по 2 подадените въззивни жалби.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, срещу В.

С. Т., с ЕГН **********, и П. Г. Т. , с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявения петитум на подадените две въззивни жалби от всеки от ответниците съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното изцяло първоинстанционно решение, с което са уважени предявените срещу ответниците при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е ангажирана тяхната разделна отговорност в размер на по 1/2 част от исковите суми за всеки от ответниците.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №1981/2021г. по описа на СРС, Г.О., 168-ми състав, въззиваемият -ищец"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 14.01.2021г. и е постановена на 25.01.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжниците - В.

С. Т. и П. Г. Т. , за заплащане при условията на разделност, по 1/2 част от суми, посочени в заявлението и представляващи цена за извършена услуга "дялово разпределение" и мораторна лихва върху главницата за посочения период. В срока по чл.414 от ГПК са подадени поотделно от длъжниците - В. С. Т. и П. Г. Т. , възражения, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими – подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество двете въззивни жалби, подадени поотделно от ответниците - В. С. Т. и П. Г. Т., са НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. , ОСГТК на ВКС). На първо място следва да се разгледа релевираното във двете въззивни жалби оплакване за недопустимост на предявените искове, което настоящият състав счита за 3 неоснователно. Основна процесуална предпоставка за допустимост на всеки иск е наличието на правен интерес от предявяването му, който интерес в специфичната хипотеза на чл.422, ал.1 ГПК се извежда от наличието на подадено в законния срок възражение на длъжника срещу издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение за същите суми, за които впоследствие е предявен и установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК. Ето защо искът по чл.422, ал.1 ГПК не може да има за предмет суми, които не са предмет на заповедта за изпълнение. В настоящия случай и противно на твърденията на въззивниците процесната заповед за изпълнение от 25.01.2021г. е издадена за заплащане от всеки от ответниците при условията на разделност по 1/2 част на дължими суми, посочени в заявлението и представляващи цена за извършена услуга "дялово разпределение" и мораторна лихва върху главницата за посочения период.

Същевременно, исковете п о чл.422, ал.1 ГПК са предявени срещу ответниците за ангажиране на тяхната разделна отговорност по 1/2 част от същите суми за главница за заплащане на цена за услугата "дялово разпределение" и мораторна лихва, за които суми впоследствие е постановено и обжалваното решение. При това положение е налице предметен идентитет между заповедта за изпълнение и исковата молба, респ. установителното решение. На следващо място въззивният съд отчита и факта, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на всеки от длъжниците, които в срока по чл.414 от ГПК са подали поотделно възражения, респективно за заявителя – ищец в исковото производство "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е налице правен интерес от предявяването на установителните искове по чл.422, ал.1 ГПК, които са предявени в срока по чл.415, ал.1 (сега ал.4) ГПК и същите са допустими. По горните аргументи въззивният съд счита, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу ответниците - В. С. Т. и П. Г. Т. , първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница за заплащане на цена за услугата "дялово разпределение" за периода 01.12.2017г. – 30.04.2019г. , са дължими поради проведено доказване на извършване на услугата "дялово разпределение", а относно предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е прието, че доколкото задължението за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия е срочно ответниците са изпаднали в забава и дължат мораторна лихва за исковия период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с неговата правилност. Относно доводите изложени в жалбата досежно неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение следва да се добави и следното: